В петък вечер Левски изигра втори пореден домакински мач пред празни трибуни, този път срещу Черно море. Първият бе с Ботев преди седмица, третият ще бъде със Славия след паузата в първенството.
Тези двубои са толкова интересни, доколкото можем да слушаме подвикванията на треньорите, които кънтят на празните трибуни. Не всеки треньор обаче е колоритен като Велислав Вуцов и човек бързо може да се отегчи от рутинните наставления. Пловдивският Ботев също изигра три домакински мача от началото на сезона при закрити врати.
Гледката също бе тъжна и необяснима. Санкцията за двата отбора бе наложена заради невъздържаното поведение на феновете. Точно това наказание обаче само по себе си е необмислено, а и няма възпитателен ефект, както вероятно се очаква. Това наказание е продиктувано от страх и непознаване на психологията на феновете.
Освен това по този начин се наказват и феновете на гостуващите отбори, които нямат абсолютно никаква вина, но въпреки това са принудени да стоят далеч от стадиона. Логично е да поставим въпроса за какво точно се играе футболът, когато феновете не могат да подкрепят любимците си от трибуните.
За кого играят футболистите? За себе си или за дежурния делегат, който дебне да опише в доклада си поредното провинение. Представете си как биха се чувствали актьорите, ако трябва да играят в заключени театри и да им подвикват само режисьорите, ако си объркат репликите.
Преди време много по-разумно БФС наказваше провинилият се отбор с мачове на неутрален терен. Това наказание е далеч по-нормално, тъй като, който много обича отбора си, ще отиде да го гледа и на 100 км. примерно.
Левски и Ботев са сред отборите с най-много почитатели у нас, така че техен мач на друго място би се превърнал в събитие за въпросния град, а даде възможност на някои хора да видят „сините“ и „канарчетата“, което не им се случва всеки ден.
Затова е редно БФС да преразгледа дисциплинарная си правилник и да не допуска повече тъжни мачове, от които очевидно не печели никой.
Христо Бонински, в-к „Меридиан мач”