За какво да се приготвят феновете на Левски

 Крайно бреме е някой да се изпра­ви и в прав текст да обясни на привържениците на Левски да свик­ват. Явно новото нормално ще е клубът да мине през вся­какви катаклизми, да стане обект на какви ли не подигра­вки, докато си стъпи на крака­та и финансово, и организа­ционно, и спортно-техниче­ски. Наско Сираков го каза достатъчно ясно, но явно ауди­торията искаше да чуе докрай цялата истина, колкото и не­приятна да е тя. Да, в края на тази седмица Левски ще изгуби право да играе в евротурнирите за още една година, тоест и лятото на 2021 година. Две поредни отсъствия от между­народната сцена не са най-не­приятното нещо, което може да се случи на един футболен клуб, та дори и той да се казва Левски. Освен пропуснати пол­зи от поне два пъти по 250 хи­ляди евро, това е сриване на имиджа и производство на подигравки. Ама вие кой изпра­тихте на жребия, ама вие с кой се паднахте, че не гледах телевизия - за това трябва да се приготвят феновете на Левски това и следващо­то лято. А ако не напра­вят отбор, който да си спечели квота, значи и по-­следващото.

А твърде вероятно е до две години сините да нямат отбор. Запалянков­ците трябваше да са под­готвени за такова стече­ние на обстоятелствата, при което в тима ще останат такива, които не се мръщят на заплата от 5 хиляди лева. И на ко­ито животът в София не им е скъп и сложен. Ако ръ­ководството на клуба бе оценило адекватно ситуа­цията при бягството на Васил Божков и блокиране на предишните спонсори, ако бе осъзнало, че след коронавируса ще е още по-трудно, щеше да е по-лес­но сега. Ако чистката от тези дни бе проведена зи­мата, сега никой нямаше да е изненадан от привличането на Орлин Старокин и слуховете за Кавдански и Домовчийски. И напускането на основните футболисти щеше да е минало-заминало. Но ни­що, имало е да става, а феновете вече осъзнаха, че се нала­га да свикват. По даренията и нивото на продажба на сезон­ни билети си правим сметка, че феновете или не могат да свикнат, или го правят с цена­та на пренастройка на фут­болните сетива. Ами да, трудно е да чуеш от собстве­ника, и то не от кой да е, а от Наско Сираков, че той не смя­та Левски да е боксова круша и да е извън четворката в кла­сирането. В предишни години при такова изказване Сираков щеше да чуе много неприятни неща за себе си.

Когато има таван на запла­тите като в Берое, е нормал­но и футболистите да са от ниво като за четвърто мя­сто. Ама никой не отчита, че Левски няма как да си позволи да напълни съблекалнята с чуж­денци, пък макар и евтини. При тази ситуация само това остава. Затова компромисна опция е такива като Орлин Старокин плюс каквото школата даде, а на този етап виждаме, че производството не е такова, каквото трябва да е.

Феновете трябва да свикват и на това, че футболи­стите ще играят с фланелки, които съвсем не са най-краси­вите на света. Но пък, от дру­га страна, ще са сравнително евтини. Да, има такива запа­лянковци, които биха дали 120 лева за фланелка от топбрандовете, но болшинството предпочитат достъпна цена пред страхотна материя. Просто и покупателната спо­собност на българина вече не е като преди пандемията.

Да, феновете трудно ще свикнат, че Константин Папа­зов е вторият едър акционер в клуба, трудно ще спрат да го обиждат и ще продължат да призовават Тити да не ги излага в публичните си изяви. Но привържениците трябва­ше да бъдат подготвени и за това още като стана ясно, че Папазов иска акциите от Ва­сил Божков. Твърде елемента­рен подход и бе оценен подо­баващо от феновете на Лев­ски, но това е положението -Тити дава по 6 интервюта на седмица и, общо взето, се дър­жи като всякакъв, но не и ка­то човек, който притежава втория пакет акции от клуба. Ама къде минавал на червено, ама как си платил глобите, бла-бла.

Желю Станков, "Тема Спорт"