Има магия в този тим на ЦСКА. Това е истината. С някои футболисти, които не са особено силни, отборът играе много солидно. Причината за това до голяма степен е Стойчо Младенов, който успява да изкара максимума от всеки един футболист и той да се раздава до последния дъх.
„Червените“ биха Ботев (Пд) с известна доза късмет, защото точно преди да стане 2:0, Хамза нацели горната греда. Но късметът е за смелите, а футболистите на ЦСКА са точно такива. А и за всичките 90 минути гостите създадоха само едно голово положение, въпреки че имат отбор от наистина страхотни единици, особено в нападение. Това важи в пълна степен за Феребори Доре и Юнес Хамза, които със сигурност са едни от най-класните нападатели, стъпвали в „А“ група. Но защитата на ЦСКА отново се справи. А от нея липсва може би най-стабилният играч -капитанът Валентин Илиев. Но за пореден път през пролетта Пламен Крачунов се справя с нелеката задача да го замести. Играта със сърце, с хъс, със себераздаване е характерна за този тим на „червените“, заради което победите им са толкова ценни. А и заради това публиката толкова много се радва на отбора си и остава по 5 минути след мач, за да поздравява отбора. Това може би е най-голямото признание за ЦСКА.
Срещу Ботев видяхме отново отлична игра в дефанзивен план. Апостол Попов, Крачунов, Менди и Фо-Поре действаха като добре смазана машина. Когато Фо-Поре се включваше в атака и топката се озоваваше в непокрития Вандер, до него винаги заставаше Менди. Когато Апата изпитваше трудности, там бе Стивън Сънди, който много умело помага на бековете. Нигериецът е странен футболист. При него от километри си личи испанската школовка. Той обича да задържа топката, да играе с нея, да я подава. Няма го характерното за много български халфове изритване на посоки. Да, личи си, че Сънди не е в оптимална форма. Понякога се забавя с подаването и губи топката, но за щастие на „червените“ това засега не е довело до нищо сериозно пред вратата на Райе М’Боли. Но той е много полезен за играта на ЦСКА. Като че ли с всеки изминал мач и Омар Косоко играе по-добре. Не трябва да се забравя, че срещу Ботев той излезе на върха на атаката за около десети път в своята кариера. Но въпреки това впечатли, а и сам отбеляза много важния първи гол. Бенинецът е надарен с невероятна техника, а това му помага много, когато излезе ек на ек срещу съперник. При него има един проблем, върху който явно и Стойчо Младенов работи усилено. Това е головият усет. За съжаление подобно нещо се придобива още в детските години. Но във формата на бившия играч на Оксер има видимо подобрение. С него ЦСКА играе доста по-добре, а ръстът му помага много при битката на втория етаж. Трябва да се отбележи, че срещу Ботев „армейците“ бяха без един от своите най-силни играчи в атака. Става въпрос за Неманя Милисавлевич. Но въпреки това излезлият на неговото място Мартин Петров показа добри неща. Личи си, че бившият национал е далеч от онова, което сме свикнали да виждаме в предишните години, но въпреки това старанието му е похвално. А пък асистенцията за гола на Косоко беше наистина майсторска. Прав е Стойчо, като казва, че такъв пас много много малко футболисти в „А“ група могат да дадат. ЦСКА вече е близо до класиране в Европа. Но за съжаление на „червена“ България отборът е на 8 точки от лидера Лудогорец. В този сезон обаче, в който „армейците“ започнаха от под нулата, второто място ще е равносилно на титла.
Богомил Русев, в-к „Тема спорт”