Проблемът „Тодор Батков”

Това, че големият проблем на Левски, се нарича „Тодор Батков” е ясно на (почти) всички и е констатирано от мнозина. Не са обаче чак толкова много тези, които могат да предложат решение на този проблем или по-скоро нещо различно извън другата констатация: той трябва да си ходи и да идва човек с пари.

Човек с пари обаче в Левски няма да дойде. Със сигурност има хора с пари, които са левскари, но това, което ги отблъсква, е именно моделът "Тодор Батков", който е превзел клуба на почти всички нива. А моделът „Тодор Батков” означава един кух бюджет, в който е заложен дефицит.

Този дефицит трябва да се покрива от собственика, винаги е в неясни, но големи размери. Наличието на собственик, който покрива този дефицит, води до липса на мотивация за работа и отговорност. Или казано по-просто: винаги има някой, който ще дойде и накрая ще плати сметката.

Ето това е проблемът „Тодор Батков”. Той е създал, развил и подхранвал един подобен модел на работа, който се оказва пагубен за Левски в мига, когато собственикът вече няма финансови възможности да се справи сам със ситуацията. Ето този модел плаши всеки инвеститор, защото малцина могат да повярват, че нещата могат да бъдат променени.

Абсолютно съм сигурен, че Тодор Батков закъсня ужасно с решението си да започне да търси промяна. Както и да признае ситуацията, в която е изпаднал. Да не говорим за грешките, които е допуснал.

Организирането на честванията за стогодишнината от левскарската общност трябваше да бъде ясен сигнал за Батков, че привържениците на Левски са не само многобройни, но и могат да бъдат финансова сила. Ако усилията им бъдат канализирани и най-вече тяхното доверие бъде спечелено. И най-вече това, че юбилеят се получи само и единствено, защото Батков абдикира от него.

Това, което трябваше да направи той още на 24 май сутринта, е да започне светкавична промяна на структурата на клуба и активното включване на организираните фенове в управлението. Сегашният Управителен съвет, който ръководи клуба от началото на 2015 г., трябваше да бъде конструиран, още тогава. Резултатът вероятно щеше да бъде, че Левски можеше да има много повече време и възможности да се справи с тежката ситуация, свързана с лиценза, за която сега има малко време и почти илюзорни шансове за успех.

За това, че не го е сторил, Батков няма оправдания. Или ако има, те водят в една нежелана посока - че винаги е искал да използва и излъже фено-вете, за да спаси себе си. А това руши още повече всякакви наченки на доверие в общността, че Левски на Батков може да тръгне по нов път.

Вместо бързите мерки, собственикът на клуба, влезе в тежка процедура с прехвърлянето на въпросните 15% от акциите, което не е привършило и до днес. То започва да добива и очертанията на поредна "лъжа" или "маневра", от която обаче единственият губещ ще бъде Батков. Причината акциите все още да не бъдат прехвърлени на тръста, поне за мен, е неясна.

Дали се печатат книжа, дали има процедурни пречки и т.н., не е толкова важно. Факт е, че явно Батков не смята този ангажимент за достатъчно сериозен, но едновременно с това вече успя доста успешно да "вмени" ангажимент на привържениците чрез прословутия 1 милион, който чакал.

Привържениците на Левски обаче имат само един ангажимент. Той е да ходят на стадиона или да подкрепят отбора чрез избраната от тях форма. Всички останали допълнителни усилия са въпрос само и единствено на изграждане на доверие. За това Тодор Батков не е направил до момента почти нищо.

И колкото по-рано разбере това, толкова по-добре. За разлика от другите обичайни за клуба ситуации той няма как да "уволни" феновете на Левски. Не го ли разбере, Левски ще продължи напред в историята си без него.

За да бъде с Левски и феновете му, той ще трябва да може да си позволи това финансово.

Васил Колев, председател на тръст "Синя България"