Спечелването на Купата на Конфедерациите не гарантира спечелването и на световната титла година по-късно и този факт е болезнено познат на Бразилия. Именно тазгодишното издание на турнира обаче е лакмусът, по който ясно можем да съдим за шансовете на „селесао” да стъпи на световния връх догодина. Причината е ясна – надпреварата се проведе в Бразилия, така че феновете трябва да се отчитат като незаобиколим фактор за световното догодина.
Макар страната да е раздирана от протести, свързани с икономическата криза, желанието на всички почитатели на „златистите” да видят любимците си ликуващи на „Маракана” след година е огромно. По време на целия турнир за трофея на Конфедерациите феновете горещо подкрепяха Бразилия, същото ще се случи и на Мондиала догодина. А се видя, че играчите на селекционера Луиш Фелипе Сколари играят двойно по-мотивирано пред своя публика и изглеждат като изключително солиден, готов за спечелване на най-ценното отличие във футбола, отбор.
Силно впечатление в играта на Бразилия прави агресивната преса, която „селесао” използва в мачовете си. Неслучайно статистиката след двубоите от груповата фаза показа, че Неймар е футболистът, извършил най-много нарушения от всички останали в турнира. На финала срещу Испания тази дълбока преса даде отлични резултати и постави европейците в много дискомфортна ситуация.
Дисциплината в играта на „златистите” и взаимната помощ, която си оказват играчите, е вдъхновена от селекционера Сколари. Големия Фил е опитен стратег и резултатите от работата му вече са налице. Мнозина упрекват селекционера, че Бразилия не играе атрактивно(макар, че финалът срещу Испания е доказателство за противното), но има две обстоятелства, които не бива да се пренебрегвт. Първо, след като целта е световната титла, в сила е правилото „По-добре грозна победа, отколкото красива загуба”. И второ, Бразилия не може да играе грозно. Да, повякога атаките на „селесао” са малко прозаични, но тази страна никога не може да се оплаче от липса на таланти, които умеят да правят вълшебства с топка в крака.
Така че от тази гледна точка съставът на Сколари изглежда солиден, дори мъдър, що се отнася до провеждане на мачовете, въпреки неособено високата си средна възраст.
През годините Бразилия е разчитала на брилянто нападение и малко по-небрежна защита. В момента играчите, формиращи отбраната на „златистите”, са сред най-добрите на своите постове. Тиаго Силва и Давид Луис навярно са в топ 5 на най-надеждните централни защитници, но въпреки това все още не успяват да изградят стабилно партньорство в ариергарда на „селесао”. Има обаче още цяла година до световното и фактът, че Сколари твърдо залага на двамата в почти всеки мач, дава поводи за оптимизъм, че за началото на Мондиала Бразилия ще има отлично стикована двойка централни защитници.
На турнира за Купата на Конфедерациите буквално с всеки двубой израстваше младият Паулиньо. В първите мачове след завръщането на Сколари начело на Бразилия, огромен проблем бяха вътрешните халфове. Те се проваляха в задачата си да бъдат връзката между защитата и нападението и това доведе до доста неубедителни игри. Ето че с течение на времето Паулиньо и Луис Густаво се сработиха чудесно и изнесоха немалка част от тежестта в турнира. Очаква се Паулиньо да заиграе в Европа през новия сезон и това ще бъде от огромна полза не само за него, но и за националния отбор. Да не забравяме и, че на същата тази позиция Сколари разполага и с футболисти от ранга на Рамиреш и Сандро, които, ако са здрави, също могат да помогнат на финалите догодина.
В нападение потенциалът на Бразилия също е голям. Неймар притежава чудесни качества и, ако успее да ги развие в Барселона, ще бъде страшилище за защитниците на Мондиала. Оскар също ще натрупа още опит в Челси. Централният нападател Фред може да не блести, но върши работата си с висока ефективност и дори се заговори за интерес към него от страна на Манчестър Сити. Единственият неубедителен от атакуващата четворка на Бразилия е Хълк. През целия изминал сезона мощният нападател имаше проблеми в Зенит и сега иска да напусне. Това се отрази на играта му и с националната фланелка. На неговия пост може да играе и безкрайно талантливия Лукас Моура, което решава проблемите на Сколари.
За Бразилия единственото домакинство на световно първенство дотук се превърна в кошмар, а честолюбивите бразилци приемат загубата от Уругвай през 1950-а година за срамно петно, което трябва да бъде изтрито. Догодина идва време за реванш и големият въпрос е дали Фелипао и момчетата му ще обсипят Бразилия с нова слава и ще я върнат на трона на световния футбол.
Влади Николов
На Бразилия вече може да се вярва
Пред „селесао” има отлични предпоставки за триумф на домашния Мондиал догодина
