8 години без „синята” деветка Божин Ласков - Попето

Роден през 15 февруари 1922 г. в София, той започва кариерата си в отбора на Победа от софийския квартал Орландовци (1939-1940). След това преминава в Левски, като за мъжкия тим на клуба играе от 1941 до 1947 г., винаги с №9.

Участвав 56 шампионатни мача и вкарва 40 гола, 46 мача за купата на страната с 21 гола, 9 международни мача с 5 гола и повече от 35 други срещи с над 24 гола. Двукратен шампион на България през 1942 и 1946, трикратен носител на купата (1942, 1946, 1947) и четирикратен столичен шампион през 1942, 1943, 1945 и 1946 г.

За "А" националния отбор има 8 мача и 2 гола. На Балканиадата в Тирана през 1946 г. е обявен за най-добър футболист на Балканите.

Популярното френско издание "Франс Футбол" стига дори по-далеч,като го обявява за най-добър в Европа (това става по-късно, когато вече е емигрирал в Чехословакия). Играл е още за Руда Хвезда (настоящият Интер Братислава), Слован (Братислава) (1949-1952, 98 мача с 48 гола) и Тренчин. Общо в Чехословашкото първенство е изиграл 169 мача.

Три пъти е шампион на Чехословакия през 1949, 1950 и 1951 г. със Слован и от 60 години живее в Братислава.

Има и 3 мача за чехословашкия национален отбор. Физически силен футболист, добър реализатор на голове с глава.

Божин Ласков има две висши образования. Завършил е духовната семинария и медицина. Работи като лекар след като спира с футбола. През 1947 година напуска България, заради комунистическия режим в страната и живее в Чехословакия (днес Словакия) до смъртта си. В последните години преди смъртта си Божин Ласков e активен член на Българското общество в Словакия.

Отива си от този свят на 31 март 2007 година.