След само половин година работа Жозе Моуриньо изведе Реал М на финал за Kупата на краля за първи път от сезон 2003/04. Амбициите на португалския треньор обаче стигат далеч по-далеч. Специалния разкри някои от тях във втората част от интервюто си пред тв канала на Белия балет.
- Жозе, поздравления за достигането до първия ви финал като треньор на Реал (за Купата на краля срещу Барса). Феновете са доволни, отборът изглежда задружен, концентриран и гладен за трофеи. Как се чувствате като човек, постигнал този резултат?
- Засега сме минали едва малка крачка напред. Все още не сме постигнали това, което искам от мой отбор. Ако като треньор на Реал си остана само с един финал за Купата на краля, ще бъда наистина много разочарован. Аз искам повече!
- Изиграхте 9 мача през януари, по 2 на седмица. Но може ли тази изключително интензивна и изморителна програма все пак да окаже добро влияние и да ускори процеса на сработване на състава?
- Мисля, че отборът си е сработен и хармонизиран от самото начало. Но на практика турнирните битки в 2 мача на директна елиминация срещу Севиля и Атлетико М за купата се оказаха добра тренировка за наближаващите сблъсъци в ШЛ. Оказаха ни безценна помощ да натрупаме практика за решителните мачове от евротурнирите.
- Наистина 1/8-финалите в ШЛ наближават. Съдейки по Купата на краля, вашите играчи показват глад за елиминационни сблъсъци. Добър знак ли е това преди мачовете с Лион?
- Обожавам елиминационните мачове. Обожавам ги. Те са за хора със силен характер, защото напрежението в тях е непрекъснато. Тези сблъсъци винаги се решават от малки детайли – вкарване на един гол повече или допускане на един по-малко... И най-малката грешка може да е фатална.
- Какво ви прави такъв голям специалист в този тип турнири?
- Както казах, трябва да си силен психически. Освен това е нужно да разузнаеш перфектно съперника, защото съвсем малките неща правят разликата. Лично аз винаги тръгвам за задължителна победа в първия мач, независимо дали е вкъщи, или навън. Не винаги се получава, но това е директивата – никога не чакай реванша, за да си решиш мача.
- Работили сте или сте се изправяли срещу много големи специалисти. Кой има най-голямо влияние върху изграждането ви като треньор?
- Мисля, че това съм си самият аз. Сам си правя анализи, поставям си въпроси, изследвам тактиките си, решенията си, наблюденията си, мислите си, всичко това, което се е случило по време на даден мач. Старая се да работя върху неща, които отборът все още има нужда да открие и да научи.
- А извън футбола? Кой е най-важният човек за вас?
- Женен съм от 20 години, така че може да си представите, че със съпругата ми си споделяме много. Тя не харесва футбола, нито пък го разбира, но ме познава добре. Затова мога да кажа, че винаги е имала добро влияние върху мен.
- В Англия се направихте на мъж заради едно куче, което също беше част от семейството ви.
- Искаха да поставят кученцето на децата ми под карантина, понеже нямало ваксина. И аз казах на полицаите: ”Но то спи при децата. И е важна част от семейството ми!” В крайна сметка ме арестуваха за няколко часа за възпрепятстване на правосъдието.
- Това ли е истинският Моуриньо? Познава ли го някой?
- Да, семейният кръг, който не е много голям, и приятелите извън футбола, които също не са много. Добре ме познават и хората, с които съм работил във всеки клуб, както и много играчи, директори, моят щаб. Разкривам се напълно пред тях и те много добре знаят какъв съм и що съм.
- Как искате да бъдете запомнен във футбола?
- Не се притеснявам за това. Целта ми е само да остана в най-прекрасните спомени на децата си. Иначе във футбола история се пише с резултатите. Така че нямам притеснения. След 50 години ще питат кой е първият треньор, спечелил Златната топка. Жозе Моуриньо. Кой беше един от тримата треньори, спечелил ШЛ с два различни отбора? Аз. Кой е спечелил шампионски титли в 3 различни държави? Аз!
Жозе Моуриньо: Ще се говори за мен и след 50 г.
Сам се направих голям треньор, не пропуска да се похвали Специалния
