Този път короната падна още на 19 януари. След загубата на „Стамфорд Бридж" най-важната задача за „червените дяволи" ще бъде да допълзят до Топ 4. Титлата вече е изгубена, но ако Юнайтед остане извън Топ 4, това ще бъде най-голямата загуба на Дейвид Мойс.
Отборът вече изхвърча от турнира за ФА Къп още в третия кръг, а в сряда ще трябва да навакса дефицит след загубата от Съндърланд с 1:2 в първия 1/2-финал за Купата на лигата.
Това не е турболенция. Това е краят на империята. Идеята, че Манчестър Юнайтед ще мине като един добре поддържан „Ролс Ройс" от ръцете на сър Алекс Фъргюсън в тези на Дейвид Мойс, е тема, която не си струва да бъде обсъждана.
Най-успешният английски клуб за последните 20 години така и не намира начин да се приспособи към ситуацията.
Твърде малко са играчите, които могат да отговорят на качеството, с което разполагат Челси, Манчестър Сити, Арсенал, а дори Ливърпул и Тотнъм. Някъде там в борбата за място в Топ 4 е и отборът, доскоро воден от Дейвид Мойс - Евертън.
Манчестър Сити има вкарани 63 гола за 22 мача във Висшата лига от началото на сезона, тези на Манчестър Юнайтед са 36. Мойс и отборът му имат най-ниския точков актив на този етап от първенството от всяка друга селекция на тима в ерата на Висшата лига. „Гражданите", от друга страна, станаха отборът, който най-бързо е стигнал границата от 100 гола във всички турнири. Има и още нещо. Когато Челси извади героя си в мача - Самуел Ето'o, той бе заменен със струващия 50 млн. паунда Фернандо Торес. Когато Моуриньо искаше да затвори мача, той пусна в игра новото си попълнение Неманя Матич. В Манчестър Сити и Арсенал също разполагат с достатъчно талант на пейката. В отсъствието на Уейн Рууни и Робин ван Перси на пейката за Манчестър Юнайтед просто липсва дълбочина. Мойс, изглежда, продължава да изпитва трудности да оцени напълно традицията на Юнайтед да се бори до последно, да атакува, да търси победата. Загубата на „Стамфорд Бридж" бе най-логичното нещо с оглед баланса на Жозе Моуриньо, а начинът, по който този отбор на Юнайтед реагира, когато губи, няма нищо общо с реакцията на отбора през последния четвърт век, когато начело бе Алекс Фъргюсън. Четиримата в защита не действаха като едно цяло и бяха уязвими както по отношение на темпото на игра, така и при статичните положения.
За „червените дяволи" това бе осма различна защитна формация от началото на сезона и 22-ри различен състав от 22 мача. Фил Джоунс изглеждаше тактически объркан от ролята си пред защитната четворка и не успяваше да бъде нужната връзка, с което добавяше допълнително напрежение върху Майкъл Карик. Отдясно Антонио Валенсия се бореше, но му липсваше елементът на изненада. Ашли Йънг имаше проблясъци, но не бе постоянна заплаха, а въпреки чудесната си форма Дани Уелбек не е нито Рууни, нито Ван Перси. Когато едно 18-годиш
Без звездното си дуо нападатели всеки опит на Манчестър Юнайтед да скъси дистанция с лидерите се увенчаваше с грандиозен неуспех. С може би най-слабата си средна линия от десетилетия „червените дяволи просто се нуждаят от пълна промяна. Последният акт на безпомощност на шампионите бяха червеният картон на капитана Неманя Видич и късметът да не получи такъв Рафаел, след като бразилецът влетя с двата крака в Гари Кейхил. Какво можеше да превърне този следобед от лош към кошмарен? Отговорът е симпатия от Моуриньо. С леко сладникав глас мениджърът на Челси обясни колко добре е играл съперникът в първите 20 минути, заявявайки, че се надява „Манчестър Юнайтед да се справи с всички препятствия по пътя към Топ 4".
Няма значение. Шампионите отдавна преминаха точката, в която да продължават да се самозалъгват. От момента, в който пое работата, в лицето на Дейвид Мойс бе насочен прожектор, а всеки мач и резултат се обръщат срещу него. Цифрите също са безмилостни: от 48 гостувания той никога не е побеждавал Арсенал, Челси, Ливърпул и преди Юнайтед. Липсата на яснота около трансферите в тима и ситуацията с договора на Уейн Рууни внася допълнително напрежение в тима. И докато всичко това се стоварва на главата на Мойс, тимовете на Челси, Ливърпул и Манчестър Сити продължават да се развиват. Комбинацията от тези фактори удари империята Манчестър Юнайтед с огромна сила. Какви ще са последиците ще стане ясно след края на сезона. По-сериозният проблем пред тима обаче е съвсем друг и той е свързан с тези, които преди по-малко от година станаха шампиони с 12 точки разлика. Поведението на играчите, езикът на тялото им подсказва, че те са се предали още преди да започне мачът. И ако през миналия сезон „червените дяволи" бяха отборът, спечелил най-много точки от губеща позиция, то през този сезон да победиш „червените дяволи" вече дори не може да се нарече сензация, нещо, което би трябвало да буди Дейвид Мойс посред нощ.
Пол ХЕЙУЪРД, "Гардиън"