Въпреки че футболът в България не върви много добре, таланти продължават да се раждат. Поредният такъв е халфът на елитния италиански Киево Радослав Кирилов. Той дебютира за първия отбор на „летящите магаренца" в четвъртък, когато се появи в 80-ата минута на мача за Купата на Италия между неговия отбор и Сасуоло, завършил 2:0. Няколко часа след двубоя Кирилов се съгласи да даде интервю специално за читателите на „Меридиан Мач". Ето какво каза талантът:
Ради, дебютира за първия отбор на Киево в мача за Купата на Италия със Сасуоло. Какви са първите ти думи след гази среща?
- Първо искам да ви благодаря, че ми се обадихте. Иначе съм невероятно щастлив, че дебютирах за първия отбор на Киево.Това бе най-щастливият ден в живота ми. Аз се появих в 80-ата минута на мача, когато смених голмайстора Москардели. Добре се включих. Имаше едно положение, в което тръгнах в коридор, пуснаха ми топката, но подаването се оказа твърде дълго и не успях да я догоня. Озовавах се сам срещу вратаря, но за жалост не се получи. Освен това треньорът Стефано Пиоли ни каза да се защитаваме, тъй като водехме с 2:0, както и свърши мачът.
- Скоро може да дебютираш и в Серия А...
- Дано. Това ми е мечтата. Всеки ден тренирам с тази мисъл. Дано скоро да имам нова възможност и пак да играя за първия отбор в официален мач. По принцип целта пред Киево е да запази елитния си статут. В момента обаче вървим по отличен начин и сме на 4-то място. Ако се спасим, се очаква треньорът ни да започне да залага на по-млади играчи. Именно заради това се надявам, че ще играя в мач от Серия А до края на сезона.
- Как се стигна до трансфера ти в Киево?
- В края на миналия сезон с моя бивш отбор Римини играхме плейоф за влизане в Серия Б. За съжаление загубихме и Римини фалира, а аз трябваше да си търся нов отбор. В този момент дойде офертата от Киево и през лятото подписах договор за 3 години. Засега играя в Примаверата (б.а. - елитен юношески тим) на Киево, но се надявам все по-често да попадам в групата на първия тим, както беше в случая срещу Сасуоло.
-Предполагам, че за Примаверата на Киево си играл срещу някои от грандовете...
- Да, срещу Интер. Бихме ги с 3:2 и аз дори вкарах гол.
- Навярно си спомняш, че настоящият ти отбор Киево игра срещу Левски преди 4 години?
- Разбира се, че си спомням. Мачовете бяха от квалификациите на Шампионската лига и завършиха 2:0 в София и 2:2 във Верона. Някои от моите съотборници, които тогава са играли срещу Левски, все още си спомнят този мач. Това са вратарят Сорентино, капитанът ни Серджо Пелесиер и халфът Лусиано.
-Когато си гледал тези мачове, мечтал ли си един ден да играеш за Киево?
-Честно да ти кажа, не ми е минавало и през ума, че един ден ще играя в толкова сериозен тим като Киево (смее се). Много се радвам, че съм част от толкова добър отбор, който се състезава в едно от най-силните първенства в света.
- Кога реши, че може да станеш футболист?
Още от малък играя футбол. Тренирах в Септември (Симитли), но знаете как е в България. Хвърлят ти една топка и ти викат: „Гони я". Реално всичко, което мога, съм го научил на улицата. Иначе моите родители са от близо 10 години в Италия, където работят. Те живеят в град Ричоне, който е един от най-красивите в страната. Аз пък дойдох на Ботуша преди 6 или 7 години. Започнах с футбола в отбора от града, в който живеех - Ричоне. След това преминах в Римини, а от лятото съм в Киево.
- Кой е любимият ти български отбор?
- ЦСКА. От малък съм фен на „червените".
- Знаеш ли, че в ЦСКА играят четирима италианци?
- Да, знам. Ако не се лъжа, това са Акуаро, Тибони, Грило и Еспозито.
- Чувал ли си за някой от тях?
- Само за Кристиан Тибони. Той играеше във Верона - местният съперник на Киево.
- За кой чуждестранен отбор стискаш палци?
- Ювентус. Няма да забравя титлите и успехите под ръководството на Марчело Липи. Освен това в Ювентус играе любимият ми футболист Алесандро дел Пиеро. Освен него харесвам още Христо Стоичков и Димитър Бербатов.
- Знаеш ли, че ако дебютираш в Серия А, ще се наредиш до имена като Ники Илиев, Христо Стоичков и Валери Божинов, които са единствените българи, играли в италианския елит?
- Когато узнах за това, се почувствах много горд. Все пак говорим за много именити футболисти, постигнали много в своите кариери. Дано скоро дебютирам в Серия А.
- Познаваш ли се с твоя „брат по съдба” Валери Божинов?
- За съжаление не се познаваме. Иначе отлично съм запознат с неговата кариера. Освен това съм му гледал много мачове. Сега моят отбор - Киево, играе с неговия, Парма. Искам той да вкара, но Киево да бие (смее се).
- В Италия има няколко млади български футболисти -Марио Кирев, Михаил Иванов... Чуваш ли се с някой от тях?
- Не. Бях и съм в отлични отношения с Антонио Михайлов, който беше в школата на Милан. Както той, така и аз, сме родени в Симитли. Антонио обаче се върна в България.
- Ти си част от националния отбор до 19 г. Имаш ли амбициите един ден да играеш за първия тим на България?
- Това е най-голямата ми мечта. Аз дори вече говорих със селекционера Лотар Матеус. Това се случи след една от квалификациите на юношеския национален отбор. Господин Матеус, който тогава изгледа мача, ме разпита за положението около мен.