„Алкоркон – филм за футбола, парите и още нещо...”.

Вчера гледах един филм. Той не бе поредната суперпродукция на Спилбърг или ново противоречиво произведение от Майкъл Мур. Беше направен в Европа, на Иберийския полуостров, по-точно в Испания от неизвестен режисьор.

Носеше името „Алкоркон – филм за футбола, парите и още нещо...”. Действието се развиваше на стадион „Мунисипал де Санто Доминго”. Претъпкано съоръжение в малък испански град. Скромен третодивизионен отбор се изправяше срещу гранда Реал  в Купата на страната.

Атмосферата бе неописуема. Малко на брой фенове, но дошли да поддържат своите любимци срещу великия тим от столицата. Дошли, за да видят как волята за победа и себераздаването надделяват над парите и непокритото самочувствие.

Мачът започна. Силни начални минути на домакините, но без гол. 15-а минута – 1:0. Привържениците ликуват. 22-а минута – 2:0, жълта фиеста по трибуните. След ново фиаско в „бялата врата” – 3:0, 4:0, а минутата е два 51-ва. Край. Реферът дава последен съдийски сигнал. Препратката към притчата за Давид и Голиат бе на лице. Стадионът в Алкоркон е пред срутване. Феновете пеят песните на победата, скандират имената на Борха Перес, Ернесто, докато столичани са с наведени глави.

Тук за миг се сещам за американското кино. Във всеки филм на спортна тематика, един отбор, съставен от аматьори, получава своя шанс, грабва го и в един мач смазва професионалистите-милионери. Сега обаче гледам европейско кино, а нещата са съвсем същите.



На стадиона продължава фиестата. Осъзнавам, че това не е филм. Току-що е свършила първата среща от 4-ия кръг за Купата на Краля между полуаматьорите от Алкоркон и един от най-великите клубове на Стария континент Реал (Мадрид).

Неизвестният отбор от малкото градче току що е размазал мултимилионния проект на Флорентино Перес. Волята, желанието за успех е надделяло и е показало на „звездите” Арбелоа, Метцелдер, Албиол, Гути, Раул, Бензема и компания, че парите не са всичко. 250 млн. селекция, а нищо.

Играчите на Алкоркон не взимат по 100 000 евро месечно, както повече от играчите на „Кралския клуб”, но това не им пречи да излязат на терена, да дадат всичко от себе си и да се подиграят с тима на Мануел Пелегрини.

През миналия сезон Реал бе унижен от Реал Унион в същия турнир. Явно обаче футболистите на тима от „Сантяго Бернабеу” не са си взели поука и отново станаха за смях. Факт е, че Реал има 17 Купи на Краля, 31 шампионски титли и още множество трофеи в клубната си витрина. Това обаче не е оправдание за тези играчи, които в момента носят бялата фланелка. Които за поредна година разочароват милионните си привърженици.



Всички те със сигурност обаче ще застанат зад отбора. Ще са леко ядосани от поредния крах, но ще продължат да поддържат тима. Той обаче, тимът, ще трябва да се реваншира, със спечелването на Шампионската лига или с нов триумф в Примера. Ще трябва да вкара и пет „чисти” гола на Алкоркон в реванша на „Сантяго Бернабеу”, ако искат да продължат в Купата на Краля…