Станка Златева Христова е родена на 1 март 1983 година в село Крушаре, Сливенско. Звездата й изгрява през 2002 година в Тирана, когато става европейска шампионка за девойки. През следващата печели сребро в същата възраст на шампионата в Истанбул. На европейското за жени във Варна през 2005 година е трета след което следват само континентални титли от Москва (2006), София (2007), Тампере (2008), Вилнюс (2009) и Баку (2010). Има световни титли от първенствата в Гуанджоу (2006), Баку (2007), Токио (2008) и Москва (2010) и бронз от Хенинг (2009). Загуби на финала на олимпийските игри в Пекин от китайката Ван Жао. Определена за най-добър състезател в света от международната федерация по борба за 2006, 2007 и 2010 г. Спортист №1 на България за 2007 г. Започва да се бори още на 14-годишна възраст, като неин първи треньор е Демир Демирев. След това минава при Валери Райчев в Кюстендил. От 2006 г. работи само със Симеон Щерев, който я извежда до върха.
- За много странични наблюдатели женската борба е доста страшна. Така ли е?
- За мен лично не виждам нищо страшно. Със сигурност сме доста по-атрактивни от мъжете, защото може да се види всичко. И скубане, и бутане. Заради това в Азия например ние сме номер 1 и никой не поглежда мъжете. Може би някой да се респектира от това, че все пак сме доста силни в ръцете, но от друга страна, можем да бъдем и доста нежни. Напълно нормални жени със своите нормални женски проблеми. Интересуваме се от всичко - мода, парфюми, прически. Дори смятам, че има доста красиви жени между нас.
- А не си ли си мечтала да станеш манекенка?
- Не знам момиче, което да не си е мечтало за това. Но се харесвам и така, както съм. Вярно, мога да сваля няколко килограма, но това ще стане след олимпиадата в Лондон. Сега всичко е насочено към нея. Знам, че и моите противнички се стягат за това. И трябва повече да наблягам на тренировките.
- Какво те прави щастлива в живота?
- Много неща. Семейството и приятелите са на първо място. Защото те са хората, които са моят коректив. Те могат да ми кажат истината в очите, а не да се подмазват например. На това много държа в живота си. Няма смисъл да се лъжем, да се крием. Аз съм такъв човек - напълно открит. Нямам задни мисли. Това ме прави щастлива. Може да е награда, може да е подарък. Напълно нормалните неща.
- Колко време прекарваш пред огледалото?
- Когато съм свободна -повече. Със сигурност обаче не е повече от час. Когато съм на състезание, нямам време да мисля точно как ще изглеждам, защото целите са съвсем други. Трябва да си съсредоточен в битката с противника. Отпуснеш ли се за миг и може да се окажеш туширан. Но когато имам време, обичам да си оправям тоалета.
- Какво предпочиташ - пола или панталон?
- Твърдо панталон. Не смятам, че краката ми са толкова красиви, че да стават за пола. На някои не им пука много, но все пак трябва да се спазват някои норми. Един ден може и моите крака да станат за пола, но в момента твърдо съм за панталон и няма да си променям тоалетите.
- Имаш ли любим парфюм?
- Имам доста. Може би „Версаче". Има едно зелено, което според мен е най-доброто. Харесвам и други парфюми, не съм много придирчива. Но за мен "Версаче" си остава най-добрият.
- А на какво мирише женската борба?
- По време на схватката - на нищо. Просто сетива-
та са ти блокирани. След схватката понякога става страшно. Всъщност зависи от съперника. Някои са наистина доста зле. Но на първото стъпало на почетната стълбичка не се усеща. Всичко се забравя.
- Сега предстоят различни класации. Ще се обидиш ли, ако не станеш спортист на годината?
- В никакъв случай. Това просто не зависи от мен. Това, което е зависело, аз вече съм го направила. Спечелих европей-
ската и световната титла. Станах №1 на ФИЛА. С га всичко е в други ръце -на хората, които гласуват. Не мога да се сърдя на никого, защото и други заслужават подобна награда. Ето вижте - Мишо Ганев се завърна след близо 2 години лекуване на различни контузии. Няма здраво място по него, а стана световен шампион. Христо Маринов надви всички руснаци и асове в категорията си. Пиронкова направи силен пробив в тениса. Ваня Стамболова - в леката атлетика.
- Една загуба в подобна класация би ли те амбицирала за олимпийските игри в Лондон?
- Категорично не. Аз съм си амбицирана до краен предел за олимпийските игри в Лондон. Заради тс ва останах и в спорта. Но нека да вървим постепенно към нещата. Първо да осигуря визата, след това ще мислим за олимпиадата. Не трябва да се вземат прибързани решения. Искам този път да се получи всичко, както го очаквам. Да не допускам изненади. Знам, че вече ми готвят такива, и трябва да съм готова за тях.
- А какво търсиш в идеалния мъж?
- Не много. Трябва да е искрен, да не ме лъже. Трябва да е истински. Външният вид не е толкова важен, но не трябва да е някой измислен. Сигурна съм, че ще го намеря.
- Много хора подценяват женската борба. Прави ли са?
- Това си е за тяхна сметка. Борбата е доста популярен спорт. И за мъже, и за жени. В Азия например ние сме по-популярни от всички и залите са пълни. В Япония сме на особена почит. Значи не може всички да те харесват. Аз съм избрала този спорт и лично много ми харесва. Ако можех да започна отново, пак щях да се включа в борбата. През последните години става все по-трудно на световните първенства, защото категориите са претъпкани. Африка също става доста силен континент.
- Често си играеш с бебето на Радослав Великов. Мислиш ли за деца?
- Разбира се. Коя жена не си мисли за това. Но нека изчакаме до 2012 година. А иначе бебокът е невероятен.
