Елица Янкова спечели първия медал за България в Рио и ликвидира опасенията, че на тези олимпийски игри ще сме капо. Разбира се, този медал не променя общата картина в българския спорт, но Янкова показа, че резултати се постигат с лъвски глад за победа. На олимпийския тепих видяхме не дребничката Елица, а истинска лъвица, която не допускаше, че може да си тръгне без медал от Рио.
Историята на 21-годишната варненка започва тривиално. Баща й Атанас е бивш борец с обещаваща кариера при подрастващите. Той става републикански шампион по класическа борба и му предричат бъдеще в спорта. "Обичах да се боря, но в казармата си извадих коляното. Това означаваше, че трябва да спра със спорта. Времената вече бяха други и държавата не се грижеше толкова за спорта. Нямаше как, трябваше да започна работа и по някакъв начин да си вадя хляба", разказва Атанас Янков, който е електротехник.
Любовта към спорта обаче се предава по наследство. Така малката Елица решава да се занимава с лека атлетика.
Треньорите бързо разбират, че от нисичкото момиче атлет няма да стане. Съдбата обаче си знае работата, а връзката на баща й с борбата отново се оказва решаваща. "В шести клас Елица тренираше лека атлетика. Една вечер се върна разплакана у дома, тъй като новата треньорка й казала, че е ниска за лекоатлетка. У дома беше моят бивш съотборник и настоящ треньор по борба Христо Филчев-Кубинеца. Той й каза: „Защо не дойдеш при нас. Имаме две момиченца в борбата, ти ще си третото. Ще влезеш и в спортното училище.” Тя се съгласи и на другия ден майка й я заведе в залата по борба.
Там я посреща споменатият вече Христо Филчев. Запитан кои са най-силните качества на Елица, той отсича: „Бори се с огромно сърце и хъс, технически и физически е силна. И най-важното - гледа само напред. Защото в борбата понякога си пред дилема - да се предадеш или да продължиш. При нея назад няма. Вярвам, че ще спечели всички възможни титли в нашия спорт.”
Оттам с нея се захваща първият й треньор в "Черноморски сокол" Наско Сичанов. След само три месеца в клуба Ели е приета в спортното училище и вече е наясно докъде иска да стигне.
„Веднага забелязах, че е много трудолюбива. Винаги е постигала всичко с много работа. Никога не ми е създавала проблеми. Беше добра и в училище. Извън залата беше много кротко и добро дете, но на тепиха... Там беше като звяр. Тя е родена за нашия спорт. Като я гледам, имам чувство, че Господ я спуснал от небето с думите: „Стани боркиня”. Удоволствие е за мен да видя как кара съперничките си да лазят, след като й поведат", споделя бившият й треньор.
Талантът на Ели бързо е забелязан и извън Варна. Тя става два пъти републиканска шампионка и предложението да се премести в София и да се бори за Левски не закъснява. „Ели премина в Левски, когато бе девети клас, в началото на 2010 г. Месеци по-рано бе на лагер с националния отбор за кадетки, но не я взеха на европейското. Още тогава обаче селекционерът на националите Петър Касабов и помощникът му признаха с половин уста, че я искат в Левски. След като по-късно гледаха изявите й на един международен турнир във Варна, й предложиха официално да премине в клуба. Всичко стана за два дни. Питах я "тате, искаш ли да отидеш в Левски", a тя каза „да”. Аз знаех, че за да се развие, трябва да е в столицата, и се зарадвах на решението й”, признава гордият баща.
Оттогава за подготовката на Янкова отговаря Петър Касабов. Понастоящем помощник-треньор в националния отбор, той шлифова диаманта, за да превърне Ели в машина за победи и медали.
Въпреки че от доста време е в София, тя не губи връзката си с Варна. Нещо повече - и до днес поддържа отношения с най-добрите си приятели от детството и използва всеки удобен момент да се прибере. Всички те помнят бойната кръв на Янкова, която често се е проявявала и в детските игри. „В началото на моите приятели им беше малко странно, че се занимавам с борба. Но ние си бяхме малко луди. Където се хванем по улиците, винаги се биехме, така че за никого не беше голяма изненада, че започнах да се занимавам с мъжки спорт“, отбеляза преди време самата Елица.
Така от семейството на електротехника Атанас и шивачката Мария излиза най-новата звезда в българската женска борба. Янкова печели много медали при девойките, а преди почти 2 години става твърд титуляр в кат. до 48 кг в националния отбор. През 2015 г. тя взе първото си голямо отличие - сребро на първите Европейски игри в Баку (Азер), а тази година стигна и до бронза на европейското първенство в Рига (Лат), където отново отстъпи на азерката Мария Стадник на полуфинала.
Класирането за олимпийските игри дойде на квалификационния турнир в Зренянин (Сър). Далеч преди игрите - на 11 юли, бившият й треньор Сичанов предрича успеха в Рио. "Радвам се, че прогнозата ми се сбъдна. Ели се бори прекрасно в Рио. Даде максимума от себе си, постигна това, което заслужаваше. Едно голямо браво за нея", радва се треньорът.
Недко Петров, Тодор Христов, "7 дни спорт"
Не Елица, а Лъвица!
Господ я спуснал от небето и казал: „Стани боркиня“, смята първият й треньор
