Световният шампион по борба Михаил Ганев бе изписан от реанимацията и даде първото си интервю за в. “Труд” както лежеше в болничната стая в “Пирогов”. Спортист № 2 на България бе намушкан в нощен клуб в Габрово рано сутринта на 26 декември.
Животът му вече е вън от опасност. Споменът обаче не избледнява в паметта на бореца.
Неговият лекар д-р Стефан Стругаров информира, че вече е махнат дренажът от раната на гърба, а утре ще му отстранят и този от корема. Според Стругаров, който е и доктор на националния отбор по класическа борба, Ганев ще бъде изписан най-вероятно в понеделник. Медикът е и лекар във Втора хирургия на “Пирогов”, където лежи раненият Ганев.
Когато “Труд” влезе в болничната стая, при спортиста беше първият му треньор в “Левски” Николай Минчев. После край леглото седна брат му Петър, който също бе ранен при инцидента в Габрово и още носи превръзка на лявата ръка.
Да повдигне духа на съотборника си дойде и Стефан Бонев, който се бори в категорията на шампиона до 84 кг. А малко по-късно енергично в “Пирогов” влезе Христо Стоичков, който също се отправи към стаята на Ганев, съпровождан от полицай. Камата е близък приятел с друг голям посланик на България по света чрез спорта - президента на федерацията по борба Валентин Йорданов.
- Как се чувствате в момента, четири дни след инцидента?
- По-добре съм. Не чувствам болки, но вече съм се схванал от лежане. Хубавото е, че ставам по малко. (В същото време сестра от “Пирогов” внесе първото ядене на бореца от 26 декември, датата на инцидента. Оттогава Ганев е на системи - б. а.). То дори и не ми се яде. Но ще трябва да хапна, за да започна да се възстановявам по-бързо.
- Как така световен шампион попадна в това “опасно” заведение?
- Искахме с приятели да пием по кафе, но всички заведения бяха пълни, защото беше Коледа. Първо седнахме на една маса, но тя беше точно до пътеката и всички ни бутаха. После се преместихме на бара. По едно време видях, че моят приятел си говори с момчето, което после ме наръга. Реших, че се познават. Не обърнах внимание на разговора им и останах на бара. След малко пак някой ме бутна и видях, че двамата се сдърпаха. Тръгнах да ги разтървавам. Все пак ми е приятел, как да го оставя? В първия момент не усетих нищо. Когато излязохме от заведението, започна да ми става топло и видях, че ме е наръгал. Тогава казах на другите да бягат, защото има нож.
- Познавахте ли нападателя си?
- Не, за първи път го видях тогава. То вече не знаеш къде да отидеш, как да се пазиш... Той щом е излязъл по заведенията с нож, значи вероятно е имал намерение да го използва. Нормален човек няма да отиде на дискотека с нож. Ето, аз защо не нося?
- Вероятно ще пропуснете европейското първенство в края на март в Дортмунд.
- Е, още не се знае. Важното е, че нямам разкъсвания и сериозни увреждания на органи. Прескочих трапа, късметлия съм (усмихва се - б. а.). Когато ми отминат болките и се възстановя, ще започна леко да тренирам. Може и да успея да се подготвя за европейското. Не знам. Поне така аз си мисля. Тъкмо се възстанових от едно, а сега друго... Преди това две години бях преследван от контузии и претърпях шест операции. И това ще мине. Имам много приятели в борбата и с тяхна помощ се надявам психически да го преодолея по-бързо.
- В момента се радвате на голям медиен интерес.
- Така е, но това ме потиска. Напомня ми за инцидента и че съм с травми. Аз, като имам успех в борбата, не обичам да давам интервюта и винаги малко съм говорил. А пък сега съвсем... Но, за да не решат, че се крия, реших да кажа по няколко изречения и на телевизиите.
- Освен от медиите вероятно и други хора ви посещават.
- О, да! Веднага след като ме докараха в реанимацията в “Пирогов”, дойде личният ми треньор Симеон Щерев. Той, както винаги, ми повдигна духа. Посетиха ме приятели, хора от федерацията по борба, както и спортният министър Свилен Нейков.
- Жест направи и премиерът Бойко Борисов, който изпрати да ви докара от Габрово до София правителствения хеликоптер.
- Много благодаря на премиера. Станало е и със съдействието на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Не знам как, но хеликоптерът кацна точно пред болницата, а там беше много тясно! Разбрах, че лекарите в Габрово са си свършили много добре работата. Но тук, в София, се чувствам по-добре, защото има по-добра апаратура и лекарите са много опитни. Стаята ми не е като болнична. Имам си всичко, дори и телевизор.
- Обаждат ли ви се приятели?
- Да, много. Постоянно получавам и съобщения. Когато получа есемес с хубави пожелания, ми се вдига настроението и ми дава сили.
- В болницата ли ще посрещнете и Нова година?
- Да... То беше голямо чудене къде да празнувам, а сега намерих къде (смее се - б. а.). Но нищо, на 5 януари имам рожден ден и тогава вече ще празнувам навън.
Михаил Ганев: Прескочих трапа, оказах се късметлия
Спортист номер 2 на България едва оцеля, след като бе намушкан с нож
