Майкъл Фелпс е човек на противоречията. От една страна, са неговите успехи в басейна, а от друга – скандалите, в които попадаше в спортните си години. Американецът е най-успешният олимпиец в историята и е малко вероятно някой да достигне неговите рекорди в близко бъдеще. Той има общо 28 олимпийски медала, а 23 от тях са златни. Но и често се забъркваше в неприятности, заради които едва не провали кариерата си. Причините за асоциалното поведение на Майкъл са дълбоки психологически травми. Разстройствата измъчвали Фелпс от детството му, но след като завърши кариерата си, той реши да помогне на спортистите с подобни проблеми.
Дори на върха на своите спортни постижения, Майкъл Фелпс далеч не беше без психически проблеми. Великият американец за първи път проговори за тази си страна през 2017 г., веднага след като се оттегли от кариерата си. През 2019 г. той сподели в социалните мрежи, че в определен момент се е запитал дали животът изобщо си струва да се живее. Когато Майкъл се занимаваше със спорт, той не беше прекалено открит. Сега обаче бившият плувец спокойно разказва за проблемите си във всеки детайл.
„Когато бях дете, тренирах с други хора, които бяха с осем години по-големи от мен, казва той, разсъждавайки върху причините за своите психологически проблеми. - Беше странно, но ми харесваше да го правя. Винаги съм харесвал плуването, въпреки че това е доста самотен спорт. Не можеш да говориш с никого, не можеш да слушаш музика... Само ти със себе си.”
Когато Фелпс беше на 19 години, изпадна в депресия. Състоянието му имаше нов пик през 2014 г., когато Куршума от Балтимор беше хванат да шофира пиян и пропусна световното първенство в Казан. Тогава дори излежа няколко дни в ареста.
„Докато бях там, мислех много за себе си, за живота. Правилно ли постъпвам, помагам ли на хората? И изведнъж осъзнах, че имам собствено специално преживяване, което трябва да споделя.”
Престоят зад решетките всъщност изиграл правилен ход в живота на Фелпс. Осъзнал, че не може да се справи без чужда помощ и потърсил уменията на психиатрите в рехабилитационен център.
„Борих се за живота си повече, отколкото хората можеха да си представят. В онези моменти, когато се чувствах зле, се обвинявах, защото си мислех: „Не си върша работата“, спомня си шампионът.
Осъзнавайки, че психичното здраве не трябва да се пренебрегва, Майкъл започва да помага на други спортисти с подобни симптоми. На първо място, плувци от отбора на САЩ. Още през 2018 г. той стана личен консултант на Кейти Ледецки. Наскоро взе решение да се ангажира по-целенасочено с психологическа подкрепа.
„Знам, че има много хора, които имат подобни проблеми, обяснява Фелпс. - Един на всеки четирима души има проблеми с психичното здраве и не говори за това. Има много хора в света на спорта, които се съмняват в себе си и моята цел е да им помогна. Хората смятаха, че е невъзможно да спечеля златен медал, но аз спечелих осем. Затова искам да науча децата, че каквото и да си поставите за цел, то винаги е постижимо. Не можем да летим, но можем да правим други неща. Нека не се страхуваме да постигнем нашите цели и задачи."
Според Майкъл настоящите му дейности са дори по-важни от световните му рекорди, тъй като могат буквално да спасят десетки животи.
„Има много хора, които изпитват наистина сериозни проблеми, казва Фелпс. Но искам да им докажа, че има светлина в края на тунела.”
Според Майкъл сега преживяваме нова „пандемия“ от психологическа травма – отчасти резултат от почти две години изолация поради пандемията. И основната „ваксина“ срещу такова заболяване е комуникацията.
„Като споделяме това, което ни се случва и чувствата ни, можем много да си помогнем. Нищо в живота не е перфектно, но помага, ако се отворим“, казва Фелпс.
В спортен план Майкъл изучава феномена на поражението. Според него в момента това е опустошително усещане, но с правилния подход провалът може и трябва да доведе до нови постижения. За самия Фелпс такъв тласък беше поражението на южноафриканеца Чад ле Клос във финала на 200 м бътерфлай на Олимпиадата през 2012 г. „Пропуснах шанса си. Но може би, ако бях спечелил в Лондон, нямаше да плувам в Рио. Успях да използвам този резултат като мотивация да спечеля повече медали“, казва 23-кратният олимпийски шампион.
