Световният шампион по вдигане на тежести за юноши Христо Христов даде ексклузивно за Спортал първото си интервю след разочарованието на Олимпийските игри в Токио 2020, където съдийско решение го лиши от бронзов медал.
Варненецът не спести никакви критики към официалните лица, в частност датчанката Тина Байтер, която не за първи път го ощетява на големи състезания. Христов разказа и за реалността на най-високо ниво в световните щанги, където лобитата (и липсата на такива) често предопределят крайното класиране, дори на Олимпийски игри.
- Като изключим разочарованието със съдийското решение на Олимпийските игри, в какво настроение те намираме?
- Настроението е нормално, вече съм малко по-спокоен и съм в почивка в момента. Малко по-добре съм.
- Доволен ли си от показаното на Олимпийските игри, постигна ли своите цели, като изключим медала, който не ти дадоха, а си извоюва?
- В крайна сметка, ние направихме това, което можехме. Отделен въпрос е, че имаше несправедливост, но ние не можехме да направим нещо повече - това беше върхът.
- Българите се обединиха около мнението, че си ощетен от съдиите. Сигурно си получил много окуражаващи съобщения, кое те трогна най-много?
- Всички бяха трогващи, защото разбираш, че толкова много хора са зад гърба ти. Аз самият се чувствам виновен за нещо, за което нямам вина.
- Обясни самата ситуация. Какво се случи в тези десетина минути, в които имаше еуфория, а ние пред телевизионните екрани не разбрахме какво се случва?
- Случи се това, че си вдигнах щангата, а ми свириха фаул. Това е потвърдено от много щангисти и съдии, просто решиха да ме прецакат. Когато имаш пари, можеш да направиш каквото искаш, това е реалността.
- Ти чувстваше ли, че докато правиш опита, това може да стане повод за съдийското решение.
- Не, знаех, че ако вдигна тежестите, които говорехме с треньора, ще се получи всичко нормално и ще си взема медал. Но ето, че винаги трябва да имаш едно наум.
- Защо това потрепване понякога се толерира от съдиите, а понякога го дават като грешка?
- Зависи кой им е дал повече пари и зависи кой трябва да става медалист. Това е реалността. Цялото състезание беше толкова нагласено и толкова грозно, че нямам думи. Не може на едни хора да им дават опитите, а на други като мен при отсъствието на фаул, да им дават фаул. Всичко е въпрос на пари и на статут.
- Какво ти казаха треньорите, те също бяха доста афектирани от случилото се.
- Те ми говореха истината, че сме успели, но са ни прецакали. Беше достатъчно да знам, че те мислят така. Но е факт, че и до ден днешен не мога да се успокоя и се чувствам демотириван, не знам дали ще продължа.
- Какво те мотивира?
- Почти нищо.
- Все пак, в какво малко намираш някаква мотивация?
- В приятели, семейство, треньора ми, приятелката ми. Всички ми помагат, но съм абстрахиран от мисълта за големи състезания и големи тежести. Просто не е сега моментът за това.
- Кой е най-близкият ти човек, с кого споделяш тези тежки моменти, а също и щастливите?
- Може би брат ми Стефчо.
- С него ли се чу първо?
- Първо се чух с треньора ми, после със семейството ми. Брат ми просто умее да разсмее хората и да обърне нещата нашега, за да ми помогне да се почувствам по-добре.
- Като видиш тази датска съдийка Тина Байтер, че ще е на твое състезание, чувстваш ли се демотивиран още преди началото?
- Аз за нея мога да кажа, че е човек, който не е на високо спортно ниво, а дава някакви оценки. Сложили са я за жури, а не е била някаква голяма спортистка и сега “реже” спортисти… нямам думи просто.
- Какво най-много те нарани в тази ситуация? Каза, че се чувстваш виновен, без да имаш вина. Написа и един много трогателен пост в социалните мрежи - тогава какви отзиви получи, какво ти казаха хората?
- Писаха ми, да. Постът не беше с цел да бъде трогателен, а го почувствах и го написах. Относно разочарованието, се чувствам виновен, защото ако бях една идея по-добър, може би нямаше да се стигне дотам?
- Смяташ, че не си на достатъчно високо ниво ли?
- Аз съм си на достатъчно високо ниво, но може би, ако бях малко по-силен, нямаше да ми трепне ръката. То даже не е трепване, а е леко закъсняване на ръката в момента на изпъване. Може би тогава нямаше да има за какво да се хванат.
- Какъв човек си ти, видяхме, че си много емоционален. Какви други качества притежаваш?
- Спокоен и същевременно много избухлив. Ако нещо ме подразни, избухвам и може да стане голям скандал. После пак се успокоявам.
- Много се заговори и за този твой татус. Може ли да ни кажеш кога си го направи и има ли някаква причина за него, много ли е ценен за теб?
- Този татус е направен малко след Световното първенство във Фиджи, където се контузих и не можах да завърша. Направен е с цел да бъде нещото, за което си мислих и което да реализирам върху кожата си. На татуса пише “Прекалено горд, за да замълча, прекалено честен, за да съм известен и прекалено силен, за да се предам”. Аз исках да се отказвам след това световно първенство, не се виждах на големия подиум и не исках да продължавам, но личният ми треньор Живко Николов отново ми помогна. Върнах се в залата и станах световен шампион за юноши, участвах в европейско за мъже, сега и на Олимпиадата. Този татус много показва характера ми в момента.
- Сега чувстваш ли се по-известен, разпознават ли те хората по улицата, спират ли те и какво ти казват?
- Това е нож с две остриета, не исках по този начин да се прочуя. Исках да съм медалист и като такъв евентуално да ме спират хората, за да ми честитят, а не като пети.
- Притеснява ли те това, че се говори, че на Олимпиадата в Париж през 2024 година няма да има щанги и бокс? За сметка на това ще включат скейтбординг, сърфинг и брейк, как гледаш на това?
- Не може да махаш спортове, които са от първите олимпийски игри. Винаги на олимпиада е имало бокс, борба, щанги и лека атлетика. Как може да смениш щанги и бокс заради сърфинг, скейтборд, брейкове и глупости? Почва да става толкова смешно, къде му е спортният характер на скейтборда или на брейка - кой ще направи повече кръгчета?! Спортът е бокс, борба, щанги, лека атлетика, а другото (новите спортове) е пълна пародия.
- Какво ти предстои до края на годината?
- Почивка.
- Само това ли?
- Да, в момента си почивам и се възстановявам още.
- Как минава един твой ден, когато се подготвяш за състезание?
- Тренировка и почивка. Когато не се подготвям, като в момента, само почивка. По принцип тренирам между 4 и 6 часа на ден, основно по две тренировки. Понякога може и една тренировка, зависи от деня.
- Кой те запали по щангите, кой те заведе в залата и кога започна всъщност?
- Баща ми ме запали. Той е бивш щангист и като по-малки ни говореше и ни закара в залата. Така започна всичко.
- Кой е най-щастливият ти момент в последните месеци?
- Много са, не знам дали мога да нарека точно един. Ако трябва да кажа, ще е моментът, в който се върнах в България след Токио.
- Как те посрещнаха? Изпита ли емоции, които преди не беше изпитвал?
- Да, доста добре ме посрещнаха. Беше много приятно да знаеш, че тези хора вярват, че си направил каквото трябва и просто са те провалили.
- Кой беше най-тъжният ти момент в последните месеци?
- Мисля, че е ясно кой.
- Когато замина за Токио, какво имаше в куфара си, имаше ли някакъв талисман, който да ти носи късмет?
- Аз много не вярвам в талисмани. Винаги си нося по една малка Библия, защото съм много набожен. И това е - дрехите и всичко останало.
- Приятелите ти се шегуват, че когато те говорят за футбол, ти се интересуваш само от щанги. От какви други спортове се интересуваш?
- Интересувам се от повечето спортове, но не ги гледам постоянно, защото си гледам щангите по-често.
- Има ли футболен отбор, на който симпатизираш?
- В световен мащаб Ювентус. Те ми харесват най-много, не че съм някакъв голям фен, просто най-много ми харесват.
- А футболист?
- Не, нямам любим футболист.
- Кога за последно плака?
- След Олимпиадата.
- Как би определил живота си?
- Щастлив.