Диана Петкова остана на 9 стотни от олимпийски медал на Младежките игри в Буенос Айрес (Аржентина) и първоначално бе разочарована. След като премина емоцията възпитаничката на Ботко Трендафилов, състезаваща се за пловдивския Спринт, осъзна, че шестото й място на 50 м св. стил е исторически успех за родното плуване. Петкова, която стана 13-а на 100 м св. стил, коментира пред BGswim.com представянето си и впечатленията от форума в Аржентина, където натрупа опит и увереност за голямата си цел - олимпийските игри в Токио през 2020 г.
За представянето си
Доволна съм от състезанието, подготвях се за финал и това беше целта ми. Направих го и няма причина, поради която да не съм удовлетворена. Може би амбицията за медал, която се появи след полуфиналното ми плуване, ме накара да се замисля дали не исках повече от олимпийските игри. Реално бях съвсем близо и с малко повече късмет щях да съм на стълбичката, но в крайна сметка надскочих целта си. Състезанието е в доста странно време – провежда се през месец октомври и все още не съм разбрала дали е началото или края на сезона. Това изиграва огромна роля и върху представянето на другите плувци.
За натрупания опит и самочувствие
Радвам се, че вече съм уверена и в световния елит на спринтьорките в моята възраст. Въпреки предимствата, които имат като възможности за лагери и възстановяване, те не са нищо повече, нито от мен, нито от останалите български плувци. Трябва да се научим да вървим с гордо вдигнати глави, уверени и спокойно, за да успяваме да реализираме тренировките си.
Благодарностите
Страшно благодарна съм и на хората, които стояха будни до късно, за да гледат и треперят заедно с мен на стартовото блокче - на семейството ми, че не спря да вярва и най-вече на треньорът ми Ботко Трендафилов, който съумява да ме подкрепя, упреква, приземява и да ме бута напред едновременно. Радвам се, че доказах че заслужавам треньора си на състезание с мен и не съм състезателят с “неголеми очаквания за добро представяне”, както една Госпожа се беше изразила и никога няма да забравя. Всички български плувци (Василики Кадоглу, Йордан Янчев и Тихомир Тодоров) и спортисти дадохме всичко от себе си, но има какво да учим още.
За олимпийския дух
Пожелавам на всички малки спортисти да имат такова преживяване като Младежки олимпийски игри. Обстановката, духът, сплотеността, изживяването да видиш как всички ръкопляскат когато някой влезе с медал в столовата. Всичко е много различно, духът е на съвсем различно ниво. Всички се забавляват и подкрепят. Страхотно изживяване. Много се радвам че имах шанс да съм част от тези игри.