Обединените сили на съпруга Борил и треньора Борислав Георгиев са причината Стойка Кръстева да се завърне на ринга.
Единствената олимпийска шампионка на България в женския бокс реши да сложи край на кариерата си през 2018 г., след като спечели сребро от световното първенство. Само година и няколко месеца по-късно тя се върна в залата и отново сложи боксовите ръкавици, а преди дни в Токио спечели златния медал.
"Мислих, че това е моментът, в който трябва да сложа край на своята кариера - след доброто представяна на световното първенство, защото вече съм в напреднала възраст, мислех, че съм показала в бокса какво мога като състезател и имам какво да дам като треньор на следващите, които идват след мен. Срещнах мъжа до себе си. Мислех, че вече е време за нов етап в моя живот. Непрестанните атаки на съпруга и треньора ми ме върнаха. Със сигурност всеки един спортист иска да завърши своята кариера, когато постигне най-високото стъпало, а това са олимпийските игри. Винаги живее чувството в спортиста, че може, че иска, че трябва да се получи, защото целият този труд накрая се отплаща. Чисто човешко удовлетворение получаваш за всичките лишения, които си претърпял през тези години, защото те не са малко", заяви Кръстева в студиото на "Тази сутрин".
Треньорът, който беше в ъгъла ѝ по време на Игрите също потвърди, че се е надявал тя отново да се състезава за България.
"Винаги съм се надявал, че тя ще се върне. Почивайки си, тя се върна с още по-голямо желание за тренировки, по-амбицирана. Беше променена, откакто е с Борил в положителен смисъл - много по-концентрирана и зряла. Лека-полека станаха нещата. Винаги съм казал, че може, че това са нейните олимпийски игри. Няма невъзнаграден труд. Целият си живот тя е отдала на бокса и бях сигурен", разкри Борислав Георгиев.
Своята гледна точка представи и Борил Кръстев.
"Този момент все едно е бил вчера. Мина сватбата 2019 г., починахме си няколко дни, почнах да се шегувам за олимпийските игри 2020 г., подсказах на Боби какво си говорим. Дойде един момент, в който влязохме със Стойка в залата и му казахме, че ще играе на Игрите. Той беше много щастлив. И аз помогнах, и той помогна”.
Кръстева е категорична, че иска да отправи послание с медала си от Токио. В него има вложени много труд и лишения, но благодарение на отдадеността и тежките тренировки България вече има своята шампионка.
"Все още не съм осъзнала какво съм направила, какво ни се е случило. Дългата концентрация по време на олимпийските игри още не ни е пуснала. В снимките виждам сполучливите комбинации, изпълнената тактика. Спомням си как целият свят стана на крака, за да слуша българския химн. Това е нещо велико. Ние сме една малка държава, но с големи възможности. Мисля, че всички български спортисти на тези олимпийски игри показаха, че без значение в какви времена сме, какви са разединенията, можем да се обединим и да покажем най-доброто, на което сме способни", каза Кръстева и добави:
"Цената със сигурност е много висока. Този медал, на пръв поглед мъничък, ни коства много лишения на всички спортисти, много труд, подкрепата на голям брой хора, на които отново искам да изкажа своите благодарности. Искам да благодаря и на своя съпруг за търпението и всеотдайността през тези години. Тази победа я посвещавам на българския народ, защото смятам, че сме една силна нация, която е доказала във времето. Без значение дали е от спортна гледна точка или от друго естество. Надявам се както аз и моят екип сме се обединили през всички години, за да стигнем до тази победа, така и българският народ да се обедини, да си подаде ръка, да успеем заедно да преборим всички трудност. И да покажем, че може да сме малка България, но сме с големи възможности”.
Стойка Кръстева разкри, че пътят ѝ към спортния Олимп започва от Добрич, където талантът ѝ е забелязан.
"Първата ми класна Гергана Генчева е казала на първия ми треньор Стефан Петков, който обикаля по училищата и събира деца, че има едно момиче, което има спортни качества. Съвсем случайно се запознах с треньора. Тъй като обичах да играя футбол и всички момчета от квартала бяха в боксовата зала, не ми остана нищо друго, освен да отида и да видя какво точно се случва там и защо те бягат от футболното игрище. И така 22 години. Доста по-късно сложих боксовите ръкавици след започването си. Днешната младеж иска всичко да се случи веднага, на момента, а тогава нещата бяха по-различни. В самото начало получих подкрепата на родителите си, но после имаше един период, в който в училище бях занижила своите оценки и баща ми каза "Не, ти повече няма да спортуваш". Но и аз, като другите деца, ходих на тренировки тайничко. Оправих си съответно оценките", спомня си тя.
"Откакто съм в бокса познавам Стойка. Тя е лицето на българския женски бокс. За мен беше удоволствие да се запознаем. Когато тя се премести да живее със съпруга си в София, ми звънна и каза, че иска да се занимава с треньорска дейност. Аз естествено бях много щастлив. Още първите минути се разбрахме и тя започна да работи в "Локомотив" (София)”, разказа треньорът ѝ Борислав Георгиев.
"Със Стойка се познавахме от 2012 г., учех задочно в Русенския университет. Там се срещнахме по коридорите на една сграда. Харесвам бокс, но не това ни събра. Събра ни една случайна среща, погледите ни се преплетоха. Казахме си, че ще бъдем гаджета, после дойде финалът на европейското, предложих годежен пръстен, после сватба. Много приятели се шегуват "Тя бие ли те? Слушаш ли я?". Тя е много възпитана, разбира, че боксът е спорт, а не уличен бой и може да учи хората, а не да ги кара да бъдат лоши един към друг. По никакъв начин не се притеснявах, че взимам жена-боксьорка. Горд съм, че срещнах точно нея, с нейните черти на характер, воля, всеотдайност, отношения към приятели, роднини", заяви той.
