Магията да тренираш бойни спортове

В момента Снежана е треньор на жени и деца. Тя се съгласи да разкаже пред Novsport за емоцията да се занимаваш с бойни спортове, като разкри и не малко тайни от "кухнята".

 

 

- Винаги съм искала да тренирам бойни спортове, но в родния ми град Гоце Делчев, нямаше такива клубове, докато станах на 8 години. Тогава се появи първия клуб по Таекуондо и тогава започнах да тренирам. В последствие се пренасочих. Приятел ме заведе в клуб "Хан Аспарух", където се преподава кикбокс и муайтай. В кикбокс и муайтай, метода на бой ми хареса повече, освен това начина на преподаване на треньора Сергей Петров, също ме впечатли повече.

 

 

 

- С деца не е лесно да се работи, но същевременно е изключително удовлетворяващо и интересно. От голямо значение е индивидуалния подход към всяко дете. В ранна възраст рядко децата съзнателно избират да практикуват определен спорт, обикновено родителите ги насочват или изявяват желание да ходят, където и другите. Така че работата ми като треньор е първо да пренастроя мотивацията им от "идвам защото мама и татко ме водят" в "идвам, защото на мен ми харесва".  Децата още не са напълно изградени личности и поради тази причина, аз като техен треньор имам доста отговорно участие във тяхното възпитание. Моята цел при работата с деца не е фокусирана върху това да ги направя състезатели, въпреки че ако в последствие някой стане добър състезател, това би било много хубаво.

Основното, което искам е да направя е да допринеса положително към възпитанието им, да им формирам отношение към спорта и да напредват индивидуално, всеки според възможностите си. Предизвикателството в работата с деца е че се налага да бъдеш креативен постоянно, което важи като цяло за треньорската професия, но при заниманията с децата е в най-голяма степен. При общуването с малките, човек може да научи интересни неща, защото детското съзнание е в известен смисъл по-свободно и те без притеснение изразяват мислите и емоциите си по-един, понякога доста забавен начин. Това, което е наистина безценно е искрената обич, което усещам от тяхна страна и удовлетворението аз да бъда човека, който им дава основата в бойните спортове.
 

 

- Има доста деца, които започват рано. В моята група има деца на по четири години. Това дали ще се справят добре в тази ранна възраст е много относително, но в крайна сметка за мен от значение е индивидуалния напредък на всеки, независимо дали е голям или малък в сравнение с останалите.

 

- Жените в масовия случай, разбира се има и изключения имат малко по-различни мотиви за занимания с бойни спортове. А и някои от тях изпитват притеснение да започнат да тренират сред мъже или да ги тренира мъж. Страхуват се, че някой ще ги нарани или ще им се подиграва. Техния фокус в по-голяма степен е върху това да тренират за разтоварване и забавление и за поддържане на добра физическа форма освен това, усвояването на бойни умения им носи по-висока увереност и самочувствие. Създадох група само за жени с цел да се покрият специфичните потребности на тази част от практикуващите бойни спортове.
 

 

Като цяло жените винаги са били по-малко в бойните спортове и често остават някак на заден план в сравнение с мъжете, и затова като представителна на женската част за мен е важно да популяризирам тези занимания сред все повече жени. Понякога водя тренировки и в смесена група на клуба където има и мъже и жени. В трите групи обаче се работи по различен начин.

 

 

- Екипировката която използваме се състои от ръкавици, бинтове, протектори за краката и протектор за зъбите. Цената на екипировката зависи от вида и марката, но за около 70 лв. може да се купят хубави неща, които да вършат работа, иначе се предлагат и значително по-скъпи варианти. За момента в детската група още няма спаринг, защото някои от тях са твърде малки, или пък нямат още нужните умения за да започнат да се бият,  но когато започнат и със спаринга ще изисквам от тях да слагат и каски. Хубаво е да се използва и каска, въпреки че масово не се ползва.
 

 

Не се изискват някакви специални дрехи за да се тренира, достатъчни са спортни дрехи, които да са удобни. На пазара се предлагат и дрехи, които са предназначени точно за бойни спортове, като техните цени също може да варират в големи граници. Но най-важното е как се тренира, защото скъпите ръкавици и скъпите шорти няма да се бият вместо теб. Искам да кажа, че не е необходимо да се взима най-скъпата екипировка, за да върши работа. Разбира се, не виждам нищо лошо и в това да се взимат и скъпи неща, в някои случаи са по-качествени, но не във всички.

 

- Спортът като цяло, без значение точно какъв е учи на едни и същи неща: дисциплина, уважение организираност, борбеност, целеустременост и самоконтрол. Може би в бойните спортове самоконтролът може да се каже, че е най-важното правило. Ако изгуби самоконтрол, човек би бил потенциално много опасен както за себе си, така и за другите с възможност за получаване и на тежки физически травми. Другото много важно нещо е уважението, то стои в основата на всички бойни изкуства. Идеята за едновременното физическо и духовно развитие е характерна черта за бойните изкуства и е валидно в малко по-голяма степен от колкото в другите спортове.
 

 

 

- Участвала съм в състезания преди, но в момента не се състезавам.
 

 

- Нямам любима българска кикбоксьорка.

 

- Бих казала "Направете го! Опитайте!", хубаво е човек проявява смелост и решителност като цяло. Също така мисля, че ако всеки намери подходящото място за себе си, ще се чувства добре. Всеки клуб има своя собствена атмосфера, която в много висока степен зависи от треньора и ако всеки, който се интересува от това намери своя треньор, със сигурност ще се чувства удовлетворен от тренировъчния процес, което смятам, че ще даде положително отражение и върху други аспекти от живота на човека.