Левски и Литекс почти си бяха патентовали запазена марка, според която имаха ексклузивните права да правят най-интересните мачове, независимо от мястото на провеждане. Този път обаче срещата в Ловеч няма да бъде помнена дълго време, може би поради големите очаквания. Мнозина се надяваха оранжевите да покажат шампионски амбиции, а сините да се мотаят по терена като част от задълбочаващата се игрова криза на "Герена".
Тези очаквания обаче се оказаха без покритие, защото нито Литекс показа, че има потенциал да се бори с Ботев и Лудогорец за първото място, нито сините заслужават да бъдат тотално отписвани.
След мача сръбските треньори на двата съперника размениха по някоя приказка във фоайето на стадиона, като Славиша Йоканович видимо не бе ентусиазиран от това, което е видял като продукция от Левски, а Златомир Загорчич изглеждаше като човек, който е ядосан от пропуснатата победа. Двамата сънародници имаха различни стратегии. Йока бе отишъл в Ловеч да провери характера на своите, защото Левски на този етап няма какво друго да покаже в сблъсъците срещу преки съперници за челните места. Заги бе излязъл да покаже футбола, който всички видяхме досега - с много движение и разнообразни атаки, а също и дисциплина в дефанзивен план.
За да запомним това дерби, домакините трябваше да имат повечко характер и спортна злоба, каквато притежаваха столичани. А сините трябваше да покажат още повече спортни елементи. Те духът си го имаха. Така че бързо трябва да го забравим.
Литекс трябваше да очаква, че Левски ще играе предимно "на мускули", и да измисли нещо повече, особено в офанзивен план. Отборът на Златомир Загорчич досега показа по-добра продукция, но това нямаше как да се получи срещу тим, който не е добре подреден, а в същото време е готов да разкъсва жива плът. Срещу разпилян отбор е необходимо да се направят корекции, да се използват специфични стратегически хитринки, а това не го видяхме от оранжевите.
На този етап това е максимумът, който можем да искаме от този тим на Левски. Явно сините ще се сглобяват в движение. На "Герена" процесите тепърва започват, а другите вече обиграват отборите си и чистят лошите детайли.
Мачът в неделя вечер бе от тези, за които казваме, че и двата тима са заслужавали победата, а равенството е най-справедливият резултат. Домакините не си повярваха, че могат повече, а гостите само си вярваха, но те не могат повече от това. В Литекс като че ли прекалено много разчитат на Джазула да измисли нещо гениално като завършващо подаване. Този път и фланговете им не работеха и остротата в атака липсваше в големи периоди от мача, въпреки че защитата на Левски отново и отново бе в странна формация.
Орлин Старокин вече е десен защитник и ако върви така, той един ден ще се превърне в легенда на сините. Станислав Ангелов въпреки всичко е ценен само с мисленето си по време на игра, а в задачата се пита: Антонио Вутов, щом не влиза в игра в такива мачове и такава къса резервна скамейка, защо изобщо бе оставен в Левски? Въпреки всичко, равният в Ловеч е полезен за самочувствието на сините, които трябва да започват лека-полека някак си да демонстрират и смислена игра.
Този мач вероятно е показал на хората в Литекс, че могат да бъдат спокойни за място в челната тройка, но за върха е необходим характер и още един-двама сериозни футболисти, без каквито подобни сблъсъци не се печелят.
Желю Станков, "Тема спорт"
