Бившият президент на Левски Томас Лафчис изрази изключително критичното си мнение относно начина, по който се управлява в момента „синият“ клуб.
Бившият шеф на тима бе категоричен, че няма никакви амбиции да се върне в отбора. Той обаче не спести острите си думи относно настоящия собственик на Левски Тодор Батков, както и Тръст Синя България.
„Смятам, че не това очакваха феновете на Левски за 100-годишнината. Това, че не успяха да попаднат в първата шестица, е показателно за състоянието на клуба. Не съм допускал, че Левски може да се бори за оцеляване в А група, защото след разделянето на първенството наричаме битката във втората шестица като битката за оцеляването. Да бъдем реалисти – финансовата и организационната криза в Левски е много голяма“, каза Томас Лафчис пред "Диема Спорт".
Бившият бос в Левски, коментира начинът, по който тимът попадна във втората шестица, т.е. мачът между Ботев и ЦСКА.
„В колективен спорт е трудно да бъде индивидуално, в противен случай е чрез подкуп. Много от тези мачове от миналото са договорени. През 1978 година аз бях част от Левски, ЦСКА за нула време вкара 4 гола на Славия, колкото им трябваше. Самите футболисти знаеха тогава какво трябва да се направи. Имах възможност да наблюдавам мача с Ботев. Много малко съмнение остава у мен, че мачът е уреден. Моментната форма на ЦСКА показва, че играе така в момента. Левски беше длъжен да си спечели мачовете, за да не попада в такава ситуация.“
„В миналото Тодор Батков имаше изказвания: „Не ме ядосвайте, мога да затрия Левски“. Смятам, че за него няма толкова голямо значение, дали ще го има Левски. Всичко е въпрос на сметки и пари. Левски трябва да се управлява със сърце, което при тези хора липсва. Това е нещо, което те не разбраха толкова много години. Парите не са всичко в управлението на един клуб“, коментира Томас Лафчис.
Относно Георги Иванов – Гонзо, Томас Лафчис коментира: „Много е трудно да се каже кой трябва да поеме отговорността в Левски. Като се започне от собственика, мине се през финансовите директори, спортно-техническия директор и се стигне до футболистите. Според мен, Стойчо Стоев има най-малка вина за състоянието на Левски, но според мен трябваше да се търси голямо име – чуждестранно. Когато можеш да даваш на един футболист 200 хиляди лева,вероятно можеш да дадеш 300 хиляди и на един треньор.“
„В последно време ми прави впечатление, че има тотално обезценяване на марката Левски. За това говори фактът, че се предлага се нов договор на футболист и той казва, че иска да си помисли една седмица. Не може отборът да кани Херо и той да иска да дойде след няколко месеца. Това, което липсва не е толкова спортно-техническата част, защото футболистите, треньорите и тези, които са в академията не могат да играят по подобен начин, какъвто се изисква. Има причини в организацията, давам ви пример – последната кампания с акциите, които собственикът подарява. Много хубаво, но на него сега му трябва 1 милион, за да закрепи положението. Миналата година лятото казах, че за мен бъдещето на Левски трябва да бъде върнато на хората. Сега Батков говори същото, но как го връщаш?“
„За мен е обидно човекът, който ръководи този Тръст Синя България да бъде в ръководството на Левски. Те казват: „Ние правим, ние правим“. Какво правите? Те казват, нали си левскар, дай 100 лева. Левскарят ги дава. Виждам ефекта как една шепа хора се отъждествяват с Левски. Аз видях какво направиха хората от ЦСКА Завинаги, те си дават пари от джоба, а не ходят да ги събират. За мен такъв тръст не функционира.“
„Левски трябва да се организира като сдружение. Нека това сдружение да придобие акциите. Най-лесно може да се промени законът, защото един човек не може да издържа един клуб. Ако това не се промени в българския футбол, не ни чака добро.“
„Моето време в Левски е приключило. Нямам никакви амбиции за завръщане“, категоричен бе Томас Лафчис.
„Виждате в момента стадионът на какво прилича. Излиза в медиите, че държавата подпомага един клуб, за да си довършат стадиона, но кому беше нужно този стадион да бъде разрушен и две години да стоим с едно строителство, на което не му се вижда краят. С много по-малко средства можеше да направят чудеса. Това е основният проблем, как се разходват парите. Като нямаш пари, няма да харчиш.“
Томас Лафчис бе върнат и в далечната 1996 година, когато реши, да се отдалечи от Левски.
„Хората вероятно знаят в какво се превърна тогава българският футбол, наричам го мутризацията на българския футбол. Казах още през 1996 година, че ще напусна клуба. Дадох си акциите срещу определена компенсация. Аз не съм мултимилионер, това беше трудът ми за целия ми живот. Това беше 1/5 от сумата, която взеха за Гонзо няколко месеца по-късно. Смятах, че с тези хора, които идват, бъдещето на Левски е осигурено“, каза още Томас Лафчис.