Светльо Тодоров: Докато залагаме на чужди анонимници, футбол няма да има

 

- Желанието ми е да играя в чужбина. Живял съм 9-10 години в Ан­глия и цялото ми мисле­не е коренно различно. Очаквам предложение, което да ме удовлетво­рява без значение дали ще е от България, или от чужбина. Въпросът е наистина да ме искат и да ме уважават, както и на мен да ми се ходи. Това е нещото, от което имам нужда на тази възраст. Човек може навсякъде да играе футбол, важно е отно­шението.

 

- Това, че някой е попитал за мен, не означава, че ще се стигне до транс­фер или че трябва да се правят сенза­ции. Нека първо се получат нещата.

 

- Имахме разго­вори с Емил Велев и дотам. Беше доста отдавна, преди около две седмици. Няма сми­съл да се коментира, след като няма нищо конкретно.

 

- В момента няма смисъл да си правя ре­клама или да правя ре­клама на някой друг. Хората се обаждат, имат интерес и дотам. Докато не се стигне до нещо конкретно, няма смисъл да се шуми и да се спеку­лира. Вече съм на такава възраст, в която мога сам да избера къде искам да играя

 

- Не се е стигало до конкретни разговори. По едно време се заговори за някакво обединяване на Литекс и ЦСКА, но това го решават шефо­вете на клубовете. Щом не е станало, значи не е било сериозно.

- Защо не остана в Литекс?

- Нещата не са толко­ва прости. За да оста­неш някъде, трябва да си желан там. Изкарал съм голяма част от ка­риерата си в Литекс, оставил съм доста хубави моменти там. Но никога не бих останал някъде насила. Договорът ми свърши и от клуба не ми предло­жиха нов.

 

- Защо всичко трябва да е свър­зано с парите, може просто да не ме искат. Питайте тях, защо не са ми предложили нов договор. Малко е смешно да говоря за варианти и за пари, при положение че хората в Бълга­рия едва свързват двата края. Да сте виждали в чужби­на някой да ги раз­исква тези неща, да говори за пари и заплати? Разговаряли сме с ръководството на Литекс на тази тема, не са се получили нещата и толкова.

 

- Разбира се, че следя какво се случва с Ли­текс. Говоря си с мом­четата там, нормално е. В отбора останаха млади момчета, ко­ито компенсират с много желание и професионализъм. Казвал съм го и преди, нещата за тях ще вървят напред. Това, че играчите са млади, в никакъв случай не е пречка. Много от тях носиха отбора на гърба си през последните две години. Няма да е борба за оцеляване, това го гарантирам. Гръбнакът на тима се е запазил, има национали, млади­те момчета ще са още по-добри от миналата година. При тези об­стоятелства няма как да няма бъдеще пред отбора.

 

- Със сигурност. И аз съм на мнение, че трябва да се залага на младите български мом­чета, които по нищо не отстъпват на чужденците, които се привли­чат. Най-лошото е, че в България се дава повече шанс на тези анонимници, отколкото на един българин. Навсякъде другаде те трябва да се представят много по-добре от останалите, да се докажат, за да ги при­знаят, а при нас още не са изиграли един мач и вече са страшни, защото идват от еди-къде си. Бил резерва на резерви­те и ние ги правим фут­болисти. Това го няма никъде, ние третираме собствените си кадри като чужденци.

 

- Това, че има толкова малко фенове по стади­оните, е наистина жалко. Но щом те са преценили, че не искат да гледат нашия футбол, ние нищо не можем да им кажем. В момента е толкова тежко положението на българина, хората едва свързват двата края. Как да има интерес към фут­бола? Колко стадиона има в България, на които да ти е кеф да отидеш и да гледаш мач? В Бур­гас, в Ловеч и в Разград - три стадиона. Как някой да заведе детето си на мач, при положение че стадионът може да падне или кой знае какво да се случи? А като не можем да привлечем интереса на децата, как да стане? В Англия хората ходят на стадиона с децата си, с целите си семейства. Тук на никого не му се ходи на мач. Трудно е да дойдеш от чужбина и да играеш пред 50-100 човека при положение че си иг­рал пред 30-40 хиляди. На никой не му е лесно да играе, когато няма никой на стадиона или когато идват хора, кои­то само да те освиркват. Защото, когато трибу­ните са пълни с хора, които те подкрепят, е съвсем различно.

 

- Като се взимат само чужденци на килограм и не се разчита на бъл­гарски футболисти,така се получава. Всички видяха какво направиха чужденците тази година. Не мога да коментирам случилото се с отборите ни тази година и дали те са разчитали предимно на чужденци, мога да говоря за представянето на Литекс в евротурнирите миналата година. Тогава Христо Янев и аз вкарахме головете, с които отборът мина първия предварителен кръг на ШЛ. И виждате в момента къде сме точ­но ние двамата.

 

- Въобще не ми ми­нават такива работи през главата. От една-две седмици поддържам форма с Черноморец, когато не преча на Херо, тренирам с отбора. Пре­ди това се готвех с лич­ния си треньор и чакам някакво развитие.