Стойчо Младенов бе специален гост в предаването "Код Спорт" по TV+. Специалистът говори за последния си клуб Ал Итихад в Египет, както и за състоянието на любимия си ЦСКА.
- В интервютата преди заминаването в Египет изглеждахте ентусиазиран. Какво се случи в тези четири месеца?
- Наистина бях ентусиазиран от поканата и от отношението на хората към мен и най-вече от проекта, който ми се предостави. Той предвиждаше между три и пет години да създадем отбор, който да се класира за Африканската купа. Това ми даде основание да приема тази оферта, защото ще имам достатъчно време и спокойствие да изградя отбор така, както аз искам. Но в процеса на работата нещата взеха друг развой. Финансовата нестабилност на клуба оказа решаваща роля в решението ми да напусна Ал Итихад.
- Изтече информация, че домакините са обещали след Нова година да гарантират обещаното финансиране на отбора. Не им ли повярвахте?
- След мача от третия кръг на пресконференция заявих, че имам среща с президента и Борда на директорите, и от нея зависи дали аз ще остана или ще напусна. На тази среща аз им поставих седем неща, които трябваше да подобрят, да изпълнят и в следващото време, което предстоеше трябваше да има промяна във всички тези седем точки, които поставих като изискване. Не съумяха най-вече да гарантират финансовата стабилност, това липсваше. Всичко това ме накара да променя решението си да не оставам, а да си тръгна отново и да се прибера в България. Както аз, така и моят екип плюс спортно-техническият директор напуснахме и де факто се отказахме от този проект.
- Беше избран за треньор номер 1 в Египет преди пет години. Какво се промени оттогава досега? Живеем във времена на засилен тероризъм, как е животът в Александрия?
- Отношението на хората не се е променило, както от тях към мен, така и самите те между тях си. Продължават да живеят в разбирателство. Разбира се, че има напрежение. То навсякъде вече има напрежение с тези атентати, но те се справят. Има някакъв ред, който са изградили. Хотелите и по-сериозните сгради се охраняват и по този начин дават някакво спокойствие на хората, които работят и живеят вътре.
- Има ли право на гостуваща агитка?
- Не, няма. Идеята беше след два-три месеца да започнат да пускат по пет хиляди, защото там стадионите са големи - по 60-70 хиляди. В Александрия има един стадион, на който сега игра националният отбор, който побира 86 хиляди зрители. Намеренията им бяха да започнат да пускат, но с всичко това, което става в момента в Европа и в света, трудно ще разрешат присъствие на фенове.
- Какви бяха отношенията ти с феновете на Ал Итихад?
- Отлични. Дори онзи ден, когато отидох да посетя тренировката и да си взема довиждане с футболистите, там имаше фенове, които се отнесоха много положително към мен и ми отдадоха нужното уважение, което мен ме ласкае. Взехме си довиждане, направихме си много снимки с тях. С техния Дуче, ако мога така да се изразя, казва се Чакал, си поговорихме. Желанието както на ръководството, така и на феновете, беше да остана и да продължа проекта, но разсъждавайки с моите помощници, стигнахме до този извод и това решение, защото оттук нататък негативите ще се трупат.
- Имаш опит от курсовете на професор Томов тук...
- Не, хората бяха много коректни във всяко едно отношение, но ситуацията е такава, че са зависими от спонсора, който де факто нарушава споразумението, което са имали. От тази гледна точка, имат големи проблеми. Надяват се евентуално след февруари нещо положително да се случи.
- Пет мача, от които две победи, едно реми и две загуби. Това добър старт ли е за Ал Итихад?
- Ще ви дам един пример - миналата година от целия първи сезон са имали 11 точки. От 11 години нямат победа в първия мач от шампионата, така че началото беше много добро и то се отрази много положително в медиите.
- За съжаление само едно добро начало...
- Да, точно така. Много се притеснявам, че там нещата ще продължават да се влошават, както във всеки друг клуб, в който не се плаща. Евентуално футболистите ще напускат. Платини може би ще бъде първият като чужденец, защото сподели с мен и аз му казах да изчака поне до февруари. Божа работа, всеки си знае за себе си.
- Остава ли Египет отворена страница за теб? Ако някой друг отбор те покани на работа, би ли отишъл отново в тази страна?
- Да, без да се замисля, бих отишъл отново, защото срещам разбирателство, едно отношение, което го няма тук в България. Там са изключително коректни професионално във всяко едно отношение. Всяко едно решение се обсъжда, обмисля се, не бързат да се взимат решения и там не зависи само от един човек дадено решение, а от целия Борд на директорите. Така че много професионално се работи.
- Докато беше в Египет, следеше ли какво става в българския футбол? Наясно ли си със ситуацията?
- Не съм много наясно, но горе-долу съм в час с нещата. Липсва ми информация през последните 20 дни. Надявам се нещата да са се променили положително за моя клуб ЦСКА.
- Предполагам знаете за класирането, за резултатите на отбора, които не са тайна за никого, но най-важното е какво се случва по върховете. Като че ли и вие очаквате да чуете точно това...
- Да, очаквам и ме учудва, че нищо не се случва, нищо не се обявява. Един "стендбай", който не устройва никого, защото да стоим и да бъдем в неведение, това е много мъчително.
- Съгласен ли сте, че разделението в „червената” общност вече е факт и то пречи на клуба. Може би това не е от сега...
- Не, не мисля, че има разделение. Убеден съм, че феновете са по-обединени от всякога и ако има някои, които се опитват да манипулират определени хора и те се поддават, това си е за тяхна сметка. Аз използвам възможността да апелирам към обединение на всички фенове, защото от тях и от това обединение зависи бъдещето на клуба. Те трябва да го разберат много добре, защото атаката е много мощна, много сериозна и ние трябва да се противопоставим максимално.
- Преди година по същото време ЦСКА с теб бе начело в „А” група, бе лидер. Като че ли тогава нямаше такава еуфория сред феновете, а повече съмнение. Защо?
- Учудва ме, както мен, така и целия екип, с който работих, защото ние бяхме първи в класирането, бяхме подкрепяни. ЦСКА беше отборът с най-голямо посещение във всички мачове за цялата година. Това е безспорно, но мен ме учудва друго. Отборът втория полусезон не печели мачове, не вкарва и голове, една голяма любов между футболисти и фенове... Тогава, когато отборът имаше нужда от всички, много хора се обявиха против. Много критики получавахме, което аз не мога да го разбера и до ден-днешен.
- Длъжен съм да те попитам за два слуха, които витаеха, когато ЦСКА бе лидер в класирането. Говореше се, че конкуренти на клуба са успели да пробият някои играчи, да ги дестабилизират, а второто е, че е имало директива едва ли не всеки ден да се пишат всевъзможни измишльотини за заплатите на Стойчо Младенов, също като част от дестабилизация. Би ли коментирал това нещо?
- Първият въпрос, който зададохте, предпочитам да го подмина. Но за втория - бих споделил моето мнение и виждане, защото тази директива и всичко, което се случва около ЦСКА, аз съм сигурен, че ако няма директива, то всичко това, което се прави спрямо ЦСКА е целенасочено и умишлено готвено. Знам много добре откъде идват атаките спрямо мен и за заплатите, и за комисионните. Една измишльотина от определен кръг хора, които искат и правят всичко възможно да ме държат далече от ЦСКА, защото до голяма степен в този труден момент, когато ние поехме ангажимента да спасяваме клуба, защото той беше фалиран от „Титан”. Оставаха 24 часа, за да бъде обявен в несъстоятелност и оттам нататък започна една борба и когато ние имахме нужда от хората, които обичат ЦСКА, много малко се появиха, може би поради това, което вие споменавате, може би не вярваха или се съмняваха в някаква конспирация от страна на ръководството. Но аз сляпо повярвах и се хвърлих в тъмните води. Мисля, че всички тези хора, които тогава не помогнаха са длъжници на ЦСКА, защото като бивши футболисти, като ветерани, като легенди бяха длъжни да помогнат на клуба. Особено, когато се продаваха акции, трябваше да си купят. Може за 100 лева да е, но да си купят акции, за да бъдат съпричастни със спасението на клуба. Те предпочетоха да стоят отстрани безучастни и дори в един момент да атакуват мен, клуба и определени хора, които работеха в клуба.
- Споменахте, че сте бил заплаха за дадени хора. Защо Стойчо Младенов да е заплаха при положение, че той е дал живота си за ЦСКА?
- От мен нищо не зависи, само спортно-техническата част. Не искам да насочвам и да критикуват който и да било, но в един определен момент първия сезон с мен и моя екип отборът стоеше на едно ниво, а след мен - на съвсем друго. Това красноречиво говори за състоянието на отбора през есента и през пролетта.
- Ситуацията в българския футбол е всякаква, но не и „розова”. ЦСКА е изваден от професионалния футбол, клубовете ни отпаднаха още през юли от евротурнирите, а националният ни отбор не успя да се класира на еврофинали при положение, че финалисти са 24 отбора. Къде бъркаме?
- Ние сме сбъркали още след 1994 г. Първо имаме прекалено големи претенции, изисквания и когато даден отбор започне нещо положително като развитие и резултати, много бързо сме способни да попречим и да катурнем или да объркаме човека, който води този процес и да настройваме всички останали срещу него. Според мен националният треньор трябва да остане не един цикъл, а два-три цикъла, защото грешките, които ги допуска в първия, няма да ги допусне във втория. Разсъждавам от моя гледна точка, защото минах по този път. Ако бях повторил още един цикъл, бъдете сигурни, че нещата щяха да бъдат много по-положителни и по-добри. Смея да твърдя, че при всеки друг треньор ще бъде същото. Всички знаем проблемът с базите, с школите. Това ни е основният проблем. Нахвърляме се с лекота към определени личности и определени отбори. Защо чужденци, а не българи? Защото се искат бързи резултати и бързи успехи. Защо Лудогорец не разчита на юноши? Защо ЦСКА не разчита на юноши? Защото се искат резултати и то светкавични. Защо Реал (Мадрид) купува чужденци и не развива техни юноши? Защо не играят 5-6-10 юноши, а играят един или двама? Това е основното, но ние трябва коренно да наблегнем на детско-юношеската школа. Първо да си построим бази, условия за работа, защото като нямаш условия как да развиваш високо спортно майсторство?
- Виждате ли грешки на БФС и респективно на клубовете от аматьорските до професионалните?
- Всички бъркаме. И БФС, и държавата в частност, защото спортът трябва да бъде държавна политика. Самият факт, че са правени толкова много компромиси с ЦСКА или с хората, които са управлявали ЦСКА за натрупване на толкова много дългове, те също имат някаква вина. БФС също. На мен ми се иска футболният съюз да подкрепя повече както футболисти, така и треньори, да имаме някаква защита, закрила, а не подхвърлени на улицата, всеки да се оправя и да се спасява по единично.
- В Португалия така ли е?
- Не, не е така. Там договорът се изпълнява и от двете страни. Който наруши от едната или от другата страна, си плаща за гяволъка. Тук не е така. Как да има един треньор самочувствие и увереност, и да бъде нахакан, да си отстоява позициите, да изисква своето? Напротив, ще бъде смачкан, уязвим, защото е зависим от благоразположението на собственика - дали ще го изгони на втория-третия мач. Всички тези неща трябва да се променят, за да се доближим до професионализма на Запада.
- Стана дума за националния отбор. Днес би ли казал „да”, ако ти предложат да станеш селекционер на националния отбор? Говорим принципно, защото сега сме на дъното, предстои световна квалификация, където сме в група с възможно най-неудобните съперници – Швеция, Холандия, Франция. Може би е самоубийство за този, който поеме поста. Ти би ли поел такъв риск?
- Няма треньор, който да не желае, защото това е чест и гордост да бъдеш треньор на националния отбор, макар разсъждавайки, че си прави харакири с желанието да бъде назначен. Мисля, че всеки един треньор трябва да има самочувствието да поставя условия, които трябва да бъдат изпълнени. Едно от тях трябва да бъде – два цикъла договор, иначе – не. За да има възможност да осъществи нещо, да изгради, да остави нещо след себе си. А ние седем-осем месеца или година-две и хайде заминава, идва нов и започва да се учи. Помните ли моето назначение и на Дания кой стана треньор тогава? Още е треньор. Аз също допуснах много грешки, които ако бях останал, нямаше да ги допусна втори път. Няма треньор, който да не допуска грешки.
- Получава се следното – едни и същи футболисти сменят по трима-четирима треньори и де факто винаги треньорите са виновни...
- В България на треньора не му дават да стане личност, не му се позволява. Тогава разчитахме на надлъгване, нямаме класа за надиграване, въпреки че много ни се иска. Ако предишните години имахме футболисти като Стилиян Петров, Мартин Петров, Бербатов и може да тръгнеш да се надиграваш, сега нямаме.
- Визитката ти сочи, че не обичаш дългите почивки. Да те очакваме ли скоро на работа?
- Благодаря на Господ, наистина предложения не липсваха до този момент. Дори след последния мач имахме разговори на тази тема с един отбор, но предпочитам да изчакам, за да не сбъркам отново. Тъкмо приключих с един отбор, в който изкарах три-четири месеца и сега отново да отида на непозната обстановка, идва ми в повече като нерви, като напрежение, защото при нас от психологическа гледна точка, изразходването е много голямо. Много хора не разбират материята футбол, но тези, които я разбират, знаят много добре за какво говоря. Изхабяването и стресът са големи и е необходимо един треньор да презареди батериите отново. Ако това не го направи, стават неприятни неща – излизане от ритъм. Имах такъв случай в ЦСКА при „Титан” и не искам да го повторя. Това ми е предостатъчно, държи ми влага до ден-днешен.