Стилиян Петров се прибра в България за първи път от 3,5 години насам. Бившият капитан на националния отбор даде пресконференция в София в качеството си на посланик на Европейското първенство за юноши до 17 г. у нас, което започва в сряда.
На националния стадион „Васил Левски”, където се проведе срещата на сърцатия халф с родните представители на медиите, Стенли получи подарък от директора на престижния турнир и пресаташе на БФС Павел Колев – фланелка на българския национален отбор с любимия номер на Петров – 19-ти.
Освен това роденият в Монтана вече бивш професионален футболист бе награден с трофеи от УЕФА по случай влизането му в клуб „100” на организацията за това, че е рекордьор по мачове за националния отбор на България със своите 106 участия. Павел Колев връчи на 35-годишния Петров трофея от члена на изпълкома на УЕФА Борислав Михайлов
Ето избрани пасажи от емоционалната пресконференция на Стилиян Петров в София:
„Много се радвам да бъда тук днес след 3,5 години отсъствие, но поради наложителни обстоятелства не можех да се прибера. Искам да благодаря на вас и на целия български народ за подкрепата през тези 3,5 години. Радвам се много, че след толкова дълго отсъствие вече съм в България и се чувствам добре.”
„Чувството е невероятно, когато ме диагностицираха с левкемия, не знаех дали има вероятност да се прибера, но след тежка битка отново съм тук. Много исках да се върна още преди това, но не ми се разрешаваше да пътувам. Нямах избор. С усмивка се качих на самолета, пристигнах днес и се радвам, че мога да ви видя всички вас тук.”
„Относно европейското много се радвам, че съм избран за едно от лицата. Европейското първенство ще даде голяма стъпка на тези млади момчета и е чест за мен да бъда част от това европейско първенство. Дано след него да има позитивни мнения за нас като нация, като страна и най-вече като футболни таланти. Дано тези момчета осъзнават каква възможност им се предоставя да играят на едно такова първенство, и то в България, пред собствена публика, и много важна стъпка към тяхната кариера.”
„Успях да кача 39 кг, което не е много приятно, когато цял живот си бил физически подготвен. Правя всичко възможно да върна предишната си форма, но е много трудно, защото стероидите влияят още шест месеца след лечението. Тренирам, играя футбол в отбор, който играе в първенство над 35 години, забавлявам се.”
„Подкрепата беше отвсякъде, от целия футболен свят, но най-вече от съпругата ми, защото тя беше до мен 24 часа. Тя остави децата на бабите, на дядовците, те гледаха децата, те се грижеха за тях. Но нейната задача беше аз да оцелея. Първата година беше много трудна. Една година, която вече започна да се забравя. Една година непрестанно в болница. Някой път със седмици не можех да видя децата си. Цялата ми имунна система беше убита. Това беше най-тежкото. Може би тя показа една голяма подкрепа и съм щастлив, че имам такава съпруга, която остави всичко на заден план.”
„Живеех ден за ден. Всеки ден ти слагат 3-4 химии, дават ти различни хапчета. Може би не помнех месеци.”
„Какво се въртеше в главата ми? Най-трудно ми беше не когато течеше лечението, а когато ме диагностицираха. Може би моментът, когато ми казаха, че 100% са открили левкемия в тялото ми и трябва да започна незабавно лечение. Съпругата ми избухна в сълзи, физиотерапевтът погледна в земята. Тогава ми беше най-тежко, но осъзнах, че трябва да се действа бързо. Казаха ми, че моята химия действа бързо. Не го крихме от децата, казахме им веднага. Те го приеха много добре. Златни деца. Сигурно им е повлияло доста, когато преминаваш през нещо такова. Но те бяха до нас през цялото време.”
„С месеци понякога не ги виждах или през вратата.”
„Оцених живота още повече. Когато си в такъв момент осъзнаваш какво можеш да изгубиш.”
„Промени ме много, в смисъл, че оценявам тези всички малки детайли в живота – събуждането, целувката, съпругата, децата, прекарването с децата, да ги заведеш на кино. Това за мен са най-важните моменти. Защото борбата с левкемията е 50-50. А аз съм все още тук.”
„Очаквам с нетърпение прибирането си в Монтана, но това ще стане лятото, защото тогава децата свършват училище.”
„Аз имах възможността да бъда подкрепен от милиони и бях просто поласкан. Съпругата ми се опитваше да ми предаде подкрепата от всички.”
„Доста мисли ми минаваха през главата. Не мигнах цяла нощ. Не ми се иска да се връщам назад към това, но съм длъжен да говоря заради подкрепата от вас. Всички бяха много добронамерени. Снимах се с повечето хора на летището (днес). Радвам се, че отново съм тук. Може би няма такава дума, която може да опише това, което изпитвам в момента.”
„Желанието за работа дали ми се е върнало? Мисля, че не (смее се). Мисля, че съм готов за работа. В момента поемам пост в Астън Вила – да работя, когато само имам време. Ходя от време на време, когато мога, и съм радостен, че клубът ми предоставя този шанс. Мога да кажа, че ми се иска да работя, но знам, че все още не съм готов. Това го осъзнавам. От 9 до 17 ч изисква много нерви, особено около футбола. Но за в бъдеще и това ще стане. В момента съм отдаден изцяло на семейството и фондацията, която заедно с моята съпруга решихме да основем.”
„Когато се занимавахме с изследвания, решихме, че трябва да се намери решение за всички видове рак. Имам много приятели, които вече не са сред нас. Не искам да виждам никого да минава през нещо такова. Фондацията се базира изцяло върху изследванията. В момента спонсорира изследване, което е на крачка да намери лечение на рака – да замести химията, нещо, което се приема доста по-добре. Работи се с хора, които имат доста голяма успеваемост. Фондацията подкрепя и хората, които имат нужда от лечение навсякъде по света. Доста семейства пътуват в Англия. И българи също. Грижим се и за болница в Англия, която е само за деца. Искаме да помогнем и на онкологичните болници в България. Имам срещи с доста хора, с които искам да се запозная, за да разбера в каква посока може да се помогне. Доста хора искат да набират средства, което може само да ме радва.”
„Чувството е изключително. Да бъдеш здрав. Мога да го пожелая на всички, защото при мен да ми кажат, че съм здрав отново, защото имах три години битка, но не ти казват докога… Получих го този отговор преди 4 седмици, когато получих последния резултат от костния мозък. Няма следа от химията. Мога да кажа, че съм здрав. Една невероятна новина, която аз не мога да я опиша. Защото такава новина не може да се опише. Просто седнах и прехвърлих всички тези 3 години, които минаха, всеки един ден. Тази новина беше за мен всичко и най-важното. Казаха ми, че ще бъде дълго и трудно лечение. Лечението ми трябваше да се направи по различен начин. Бях доста добре физически подготвен и можех да понеса доста повече химиотерапия. Тази новина е най-хубавото нещо в моя живот. Получих шанс да живея отново.”
„Какво бих казал на юношите? Бих им казал само няколко думи. Никога не съм бил много разговорлив – да се забавляват и да си следват мечтите. Да го правят с усмивка също така, защото футболът е една игра за феновете. На тях им се отдава възможност да ги радват тези фенове.”
„Когато стъпих на националния стадион, си спомних за дебюта ми с екипа на България. Първият ми мач е била моята мечта. Особено когато се радвахме всички в Америка. Това е мечта за всеки да играе в националния отбор. Първият мач беше много важен за мен и никога няма да го забравя. А за рекордьор – радвам се, това показва едно постоянство. Знам, че ще бъде подобрен. Пожелавам го. Това ще докаже, че ще има други футболисти, които ще играят на ниво с постоянство.”
„Моята цел никога не е била да бъда капитан. Може би са ме избирали заради начина на моето поведение в и извън терена, защото никога може би не съм се предавал. Треньорите, а също и моите съотборници са ми гласували доверие. Аз исках да бъда запомнен като футболист на терена. А мечта да бъда капитан никога не съм имал.”
„Една много болна тема за всички нас е националният отбор. Аз бях доста години част то този национален отбор и знам колко е трудно. Знам, че след решението на БФС да се раздели с Любо даде шанс на друг млад специалист. Знаем възможностите. Проблемът, е че важните футболисти не играят в клубовете си, което е голям минус. Може би те са гръбнакът, но това, че нямат игровия опит, влияе и на националния отбор. Последния мач с Италия мисля, че се представиха много добре. Ще продължавам да ги подкрепям, мисля, че това трето място все още е постижимо. Може да го грабнем, защото предстоят мачове, в които можем да победим и да се класираме, защо не?”
ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА СТИЛИЯН ПЕТРОВ В СОФИЯ