Симеон Славчев: В Левски има лъжи, проблеми и интриги

Всички си спомняме за онази снимка на малкия Симеон Славчев с екип на Левски.

Един от най-добрите родни халфове през последното десетилетие, минал през отбори като Спортинг (Лисабон) и Болтън, избра да се върне у нас и да облече фланелката на любимия отбор.

Защото реши да послуша сърцето си. Левскар веднъж, левскар завинаги!

Но едва ли и в най-големия си кошмар той си е представял какво го чака на „Герена“ през следващата година и половина.

По този повод „Мач Телеграф" реши да потърси Славчев за една откровена изповед, каквато само много наранен човек може да разкаже.

Симеоне, 12 мача за Левски за година и половина. Това не са никак добри показатели. Как се стигна до тук?

- Дойдох с големи очаквания в Левски, с големи амбиции. Но навярно знаете, че определено до момента нямам късмет. Счупих пръст на крака, но въпреки това играх в дерби с ЦСКА, завършило 0:0. Откъм здраве определено не ми върви. Още в първия кръг срещу Берое на „Герена“ си вкарах автогол, но преди това лекувах контузия близо 2 месеца - скъсване на мускул. И когато бях само на две тренировки с отбора, бях помолен да играя - направих компромис и излязох на терена. Въпреки че не бях готов и рискът от контузия беше голям. Преди да си вкарам автогола обаче, в 20-ата минута на мача, се възобнови моята контузия. Нямаше кой да ме смени... На полувремето казах, че не мога да продължа, и в крайна сметка излязох от игра. Едно „Благодаря" не ми каза никой, че направих компромис със здравето си. В Левски, за съжаление, има само проблеми, лъжи, едни интриги. Явно в нашия манталитет думата „Благодаря“ липсва. Плащах си от моя джоб за лечение. Винаги влизах в положение. Нито един мой жест обаче не беше оценен. Сега стоя и чакам развитие, но ме боли предвид цялото това отношение. Чудя се има ли смисъл.

- Защо?

- Защото за всички компромиси и жертви, които съм правил, не съм чул и една добра дума. Взимаха се чужденци и те играеха вместо хората като мен, които минаха и минават през цялото това нещо, без да мрънкат. От първия ми ден в Левски нещата не вървят. Но много ме боли това, че вместо да се разчита на хората, които милеят за името „Левски“, на нашите места играеха някакви недоказани чужденци. Разберете - не говоря за пари. Думата „Благодаря“ и уважението не струват нищо. От това съм най-много разочарован. Нито за пари говоря, нито за Ш нищо. Веднъж не съм попитал „Къде са ми парите?“. Идва обаче един момент, в който се питаш дали при цялата тази неяснота и отношение, има смисъл да продължаваш. Аз преминах през куп контузии, заради коронавируса изкарах една седмица в болница. Напрежението в клуба е огромно, но винаги правех компромиси. Идва обаче Тома Даске, не искам да казвам лоши думи за колеги, но аз стоях негова резерва, а той беше титуляр. Това е обида спрямо всички компромиси. Един недоказан футболист. Изигра си дербито, подаде си писмото, разтрогна и си тръгна... Не искам да се оплаквам. Гледам думата ми да тежи, да имам мъжко поведение, така уча и сина ми.

- От колко време не си взимал заплата?

- За 2021 г. нямам нито една заплата. Операция сам си платих, за едно лечение също от моя джоб извадих пари. Не парадирам с това и не съм казвал дума за тези пари. Аз разбирам хората в клуба, че им е трудно, но никой не идва да ти каже какво се случва. Това най-много ме тормози.

- Разбрахме, че все пак наскоро са дали някакви заплати, но ти явно не си получил пари?

- Някои са взели, други - не. Има такива неща. Разберете - не съм против да се плащат заплати на нуждаещите се. Искам юношите да си взимат редовно парите. Разбирам напълно ситуацията и има хора, на които им е нужно да си вземат парите. Има юноши, служители, които трябва да си покриват нуждите и най-нормалното е да си вземат парите. Някои плащат наеми, други имат заеми. Имаше например един период миналата година. Идваха и ни казваха да си намалим заплатите с 50%. Винаги проявявах разбиране. Или пък ни казваха, че тази седмица ще вземем 10% от заплатите, другата – 50%. И това се спазваше от изпълнителния директор Павел Колев в началото на тежката ситуация в клуба. За намалението се съгласих на всичко, което те можеха и искаха! Не съм ходил да се пазаря, а отидох да се съглася с това, което искат, без да имам претенции във финансово отношение, само за да играя в Левски в този период.

- Не си ли говорил с Наско Сираков, с Павел Колев...

- Скоро не съм говорил с никого. Знам, че им е трудно, Тези неясноти, чакане на спонсори, финансови проблеми... Не съм натискал никого. Когато те преценят, нека да ме потърсят. Да ми кажат ясно “Ще разчитаме на теб“ или „Няма да разчитаме на теб“. От мен няма да видят да правя проблеми и да създавам напрежение. Но докога може да се търпи времето ще покаже. В крайна сметка не знам какви ще са следващите ми стъпки. Знам, че Левски може да не вземе лиценз. Но най-много ме боли от това от това, че се взимат анонимници и играят именно те. А юношите и другите българи не играем. Тежко е.

- Колко пари извади от своя джоб за операцията?  

- Операцията на хернията ми беше 3500 лева. Ходих и на лечение в Сърбия при известната лечителка Мариана Ковачевич. Възстанови ме на 100% срещу 4500-5000 евро. От Левски ми казаха, че ще ми бъдат възстановени тези пари, когато в касата има финанси, когато има пари. Аз не искам да ощетявам юношите и да ги оставям тях без пари. Все пак това е инвестиция в мен самия, в моята кариера. Няма да натискам за тези пари. Извадих ги от моя джоб и сам си поех разходите, за да съм на разположение на Левски.  

- Очаквал ли си чак такъв ад в Левски?  

- Вижте, не мога да кажа, че съжалявам. Имам само един хубав момент, но то какъв - да вкарам гол на ЦСКА в дербито! Всичко е стискане на зъби. Желанието ми е да играя тук, в Левски. Ситуацията е много тежка. А в началото всичко беше добре. Но това са нещата от живота.

- Нямаш мач от 21 март срещу Славия - 1:0. Защо не игра в последните срещи?  

- Да, става дума за онзи мач в снега. След това дойде паузата за националните отбори. И в следващия момент дадох положителен тест за коронавирус. Вдигнах 40 градуса температура и влязох в болница - 8 дни бях на интензивно лечение. Без да ангажирам никой в клуба, всичко по мои канали правех. След това 2 седмици карантина - имах забрана за тренировки, защото имах над 20% увреждане на белия дроб, което значи риск от тромби и съсиреци. Задъхвах се, когато започвах да тренирам. Някои в Левски коронавирусът ги удари по два пъти, а в болницата се нагледах на доста гадни неща.

- Какво смятат да правиш оттук нататък?

  - Много е сложна ситуацията. Изчаквам, за да взема правилното решение. Желанието ми е да бъда в Левски, но има фактори, които са извън мен. Имам предвид, че не съм играл от доста време - трябва да влезе във форма. Винаги за Левски ще давам 100% от себе си. Ако това отношение се запази, ще преценявам в движение.

- Джо Диксън, спонсори без име... Как се чувствате в отбора, и по-специално треньорът Живко Миланов?

- Адмирации за Живко, приел е на сърце всичко. И той няма информация какво ще се случи. Води се що-годе някакъв тренировъчен процес. 10 души бяхме, сега се увеличи групата. Искам да играя за Левски в елита! Тренираме за идеята - да влизаме в ритъм. Всеки си има интереси, предпочитания. Който е останал, трябва да бъде уважаван.