Пламен Николов: Няма как да остана в Ботев (Пд), щом ме мислят за предател

Защитникът Пламен Николов бе изключително афектиран няколко часа, след като научи решението на треньорския щаб на Ботев (Пд) да го отстрани от отбора. Бившият национал не скри разочарованието си и демонстрира мъжество, коментирайки ситуацията. Той разкри пред „Меридиан Мач“ какво го е обидило, с какво не е съгласен и защо за него раздялата с Ботев няма как да е само временна.

- Пламене, какво се случи след мача със Созопол и отпадането за Купата?

- Първо, още на стадиона в Созопол имахме 40-минутен разговор с част от феновете. Чухме какви ли не обвинения, включително, че бойкотираме. Така и не успяха да ни кажат кого и защо точно бойкотираме и не приеха думите ни, че няма как такова нещо да се случи. Все пак ние сме професионални футболисти и играем и за себе си, никой не може да си позволи демонстрации. Кой ще не ни вземе след това някъде да играем и ще ни гласува доверие.

- Имаше ли заплахи?

- Чуха се неща за счупени капачки, ако не бием Славия, но не това е най-важното. На мен ми е страшно болно и обидно, че ме обвиняват, че не се раздавам. Всичко друго мога да приема, но това не. Да ми кажат, че правя грешки, че ме разминават, че губя единоборства..., ще го приема. Винаги обаче съм се хвърлял с всички сили във всеки един мач и във всеки един сблъсък на терена. Жалко е, щом хората не го виждат и не го оценяват.

- Толкова ли трагично игра Ботев срещу Созопол, за да се стигне до тези катаклизми в клуба?

- Знаеш ли, каква е моята гледна точка, която между другото и четири-пет независими, които са гледали мача, потвърждават. Ако не бе добрата игра на някои от хората в защита, отивахме на разгром. В атака на практика нямахме създадено нито едно положение. Това обаче не го казвам, за да бягам от отговорност. Всички сме един отбор и сме виновни не само за това отпадане, но и за като цяло колебливите игри напоследък. Не приемам обаче да ме изкарват такъв, какъвто не съм. Аз държа преди всичко на човешкото. Пълни глупости са това, че мисля само за пари. След всяка тренировка, не само след мач, се прибирам вкъщи и си правя равносметка. Казвам си върху това трябва да работя, това трябва да изчистя...

- Мнението на феновете ли се оказа решително за това ръководството да ви отстрани?

- Сигурно. Треньорът обаче съобщи, че това е лично негово и на щаба му решение. Според него ние четиримата носим вина за проблемите в отбора и липсата на резултати. Дано да е така. Аз лошо на отбора няма да пожелая. Искам да тръгнат нагоре и нещата да се оправят. Мотивът, който ми съобщиха за моето отстраняване обаче, е направо жалък и смешен...

- ...Какъв бе той?

- Аз поисках от треньора да ме погледне в очите и лично да ми каже от какво не е доволен и защо конкретно мен ме вади от отбора. Отговорът бе, че съм оставал след тренировки и съм говорил с младите. Едва ли не аз също съм искал да съм треньор. Това е ужасно. Оказа се, че е лошо да идваш пръв и да си тръгваш последен от тренировка. Лошо е да си професионалист. Да, младите наистина се допитваха до мен за някои неща. Правехме заедно коремни преси, работехме във фитнеса... Точно преди една седмица треньорът ме похвали за това. Извика ме и ми каза, че разчита на мен, че иска да продължа да помагам на по-малките и да им бъда за пример с моя професионализъм. Сега ми казва, че това е лошо и ме гони от отбора. Как да го приема?

- Имаш ли избор?

- Всеки има избор в живота си. Не съм предател, нито съм конфликтна личност. С никой не съм се карал в клуба. Болно ми е от това, което става, защото през лятото отхвърлих други предложения, защото бях благодарен и признателен на Ботев. Казвах на всички, че ако Ботев ме иска, ще остана тук. Направих го заради феновете. Заради тях не приех да отида в отбори, които те не харесват, сега обаче хората ме нарочиха, че се скатавам и не се раздавам. Пак казвам, това няма как да го приема.

- Значи вече приключи с Ботев?

- За себе си решението вече съм го взел. Афектиран съм, но не мисля, че щеми мине и ще го променя. Треньори и шефове се сменят, но феновете остават. Щом те не ме искат, значи нямам повече място в отбора. Все ще успея да си намеря нов клуб. Важнотое да съм здрав. Някои оцени ли, че бих десетки обезболяващи инжекции, за да мога да играя и да помагам на отбора? Имах късметът да играя малко и в чужбина и съм по-независим финансово. Парите не са ми приоритет. Човек трябва да има чиста съвест и да е мъжкар. Аз така се опитвам да гледам на нещата. И 100 милиарда да изкараш, ако има нещо, което ти тежи, ще се наложи да похарчиш 200 милиарда.