Необикновеният Йоканович

Славиша Йоканович изобщо не криеше, че е един вид фут­болен естет. Той показа това още в първи­те си часове като треньор на Левски. След един малък де­тайл от вчерашното му ин­тервю в „24 часа" вече е ясно, че наставникът на сините не просто обича тази игра, а не­що повече. Той е играл сериоз­ен футбол в неслучайни отбо­ри, меко казано. Бил е в една съблекалня с големи имена. Славиша Йоканович признава - най-големият шампион, с ко­гото съм играл, е Джалминя. Фамозният играч на Ла Коруня бе истинска наслада за око­то на зрителя. Уникален играч, но като всеки бразилец Бат Джали бе малко несериоз­ен. За да посочи недостатъ­чно оценения от футболния свят Джалминя като свой идол, значи Славиша Йокано­вич е истински и неподправен футболен естет. Само от това можем да си правим из­водите, че пред нас е един не­вероятен ценител на играта, човек, който може да оцени това, което не всеки може да види с просто око.

Треньорът на Левски казва това не за да направи впе­чатление. Невинаги можеш да отсееш един такъв де­тайл, който да ти даде до­статъчно ясна представа с какъв човек си имаш работа. Славиша Йоканович е достатъчно деликатен, обнос­ките са му над средното ни­во на колегите в българския клубен футбол. Не Левски, А група имаше нужда от човек, който не качва играчите си на клубния автобус, не ги от­тегля на режим и те заедно не отиват еди-къде си да играят футбол. Йоканович наистина е необикновен.

Сръбският специалист яв­но не е по избухванията. Мно­зина очакваха от него фойерверк, Йока бе нарочен за чо­век, който едва ли не ще от­ключи шкафчето, в което е заключен футболът, който дълги години отсъства от менюто на сините. При него нещата може би ще стават много бавно, стъпка по-стъпка. Точно така, както ста­ват истински хубавите не­ща. Ако бързата работа е срам за майстора, то пред­стои да видим дали треньо­рът на Левски е майстор в за­наята.

На този етап назначение­то на Йоканович не дава бър­зи резултати. Публиката на Левски в последните години няколко пъти бе на прага на отчаянието и сега сърбинът е някаква искрица надежда. Сега някои искат от него да направи така, че Левски да литне, други са готови да ча­кат още, но не безкрайно дъл­го, а трети вече му подписват пътния лист към дома. На този етап Йока е поразмърдал някои постове, а за се­лекцията явно се е доверил на прекия си началник Наско Си­раков, тъй като особено за българските есенни попълне­ния няма откъде да има впе­чатления.

Недостатъчно оценено е, че към този момент Левски играе на ниво през целия мач. Съвсем доскоро сините види­мо сдаваха багажа преди 70-ата минута и особено на „Герена" това се виждаше дори в моменти, в които Левски бе с числено преимущество спрямо скъперника си. Сини­те започваха ударно, с дирек­тен футбол, защото знаеха, че последните минути на ма­ча не им принадлежат като темпо и кондиция, и се ста­раеха да си напишат сцена­рия през първото полувреме.

Сега вече имаме промяна. Срещу Славия Левски игра на по-високи обороти през второто полувреме, а това вече е някаква, макар и не сенза­ционна новина. Това би трябвало да предположи по-мъдра игра и повече задържане на топката в средата на тере­на и като цяло по-голям и траен контрол на събития­та.

В най-близко време целта на Йоканович е ясна - ЦСКА. До вечното дерби Левски не само трябва да е още по-доб­ре кондиционно, но и да има някакъв напредък в играта. Сърбинът много добре знае какво значи съперничество­то между основни против­ници в едно първенство. Вре­менно може да се наложи за­бавянето на избистрянето на стила на игра. Може да из­лезе необходимост от корекции от всякакво естество. Но мачът с ЦСКА трябва да бъде спечелен с характер. Йоканович засега показва на­личието на такъв. Друг е въ­просът дали и при играчите му е така. Треньорът обаче има такива задължения - да инжектира дух в играчите си, голяма част от които не знаят за какъв мач става ду­ма и изобщо в какъв отбор са попаднали. Затова освен естет и ценител Йоканович трябва и да е малко катил. Големият Рангел Вълчанов, който почина вчера, бе ка­зал: „На глупавия човек дай му дух. И той се оправя. Без дух нищо не става". А в съблекал­нята на Левски има играчи, които имат нужда от по­добна „интервенция". Треньорът ще се сблъсква те­първа и с други необикновени проблеми. Такъв ни е футболът, тук обикновени тре­ньори не виреят.

Желю Станков, "Тема Спорт"