Разговаряме с министъра на спорта Красен Кралев дни след края на Европейските игри в Баку. Според първия човек в спорта ни не трябва да изпадаме в прекалена еуфория от представянето на нашите спортисти в Азербайджан. Пред „Меридиан Мач“ Кралев говори още за проблемите в родния футбол, за финансирането на федерации и клубове и за това каква е възможността София да приеме голям тенис турнир за мъже.
- Г-н Кралев, седмица след края на първите Европейски игри в Баку, какви изводи за българския спорт можете да направите от тях?
- Аз мисля, че не трябва да се правят генерални изводи. Имахме своите силни моменти, поводи за радост, имахме и разочарования. Игрите бяха експериментални и имаха различен статут за различните спортове - за едни бяха и европейски първенства, в други държавите участваха с дублиращите си отбори, а в трети бяха младежки шампионати. Оценката ни може да бъде положителна за тези игри, макар че като цяло нашето представяне можеше да бъде и малко по-добро. Например в борбата, която е най-обгрижваният в България спорт и ни е носила най-много поводи за радост, от други европейски първенства сме се връщали с между 8 и 10 медала, а сега взехме само 4. В Баку също имахме силни моменти, но очаквахме по-добро представяне от мъжете, макар че е факт, че част от звездите ни не участваха в Баку, тъй като се готвят за предстоящото световно първенство в Лас Вегас. Радващото е, че изгряха звездите на Елица Янкова и Евелина Николова, които са много млади състезателки. Тайбе Юсеин вече е утвърдена величина. Сребърният медал на националите по волейбол е безспорен успех за страната ни, защото е доказателство, че този спорт има потенциала да подготви два отбора, които да играят на високо ниво по едно и също време. Титлата на Габриела и Стефани Стоеви беше очаквана, тъй като те бяха поставени под №1 в схемата. Успех е спечеленото при изключителна конкуренция сребърно отличие от Антоанета Бонева в спорт-ната стрелба. Боксът, художествената гимнастика и кану-каякът не взеха медали в Баку, но тези спортове имат потенциал за добро представяне на Игрите в Рио. Освен това през тази година за бокса приоритет са европейското и световното първенства, а художествената гимнастика има още три Световни купи и световен шампионат, на който нашият ансамбъл ще защитава титлата си. Мирослав Кирчев беше на косъм от медал в кану-каяка в много силно състезание, в което участваха най-добрите европейци.
- Колко излязоха на България тези игри?
- Участието на България на тези игри струваше 1 млн. лв. Тези средства бяха предоставени на олимпийския комитет по тяхна програма. Предстои БОК да отчете как са разходвани парите, но според мен разходите са оправдани. Нямаше как да не подкрепим спортистите, спечелили квоти за Баку. Като участваме - участваме с всички спортисти, които са се класирали.
- Ще има ли промяна в програмите за финансиране на спортовете за догодина?
- Ние сме наясно кои спортове с какви успехи са и съответно какво финансиране заслужават. Не делим спортовете на олимпийски и неолимпийски, а на такива, които имат социално значение като футбол, баскетбол, спортна гимнастика, ски, хандбал, бойните спортове и други, които носят международни успехи и престиж на България като борба, бокс, художествена гимнастика, волейбол, бадминтон, кану каяк, лека атлетика, спортна стрелба. Трета категория са такива спортове, които ще имат олимпийски квоти, но трудно имат шанс за медали в момента като гребане, джудо, модерен петобой, плувни спортове, стрелба с лък, таеку-ондо, тенис. Четвъртата група са спортовете, които показват потенциал за развитие. И последна група са тези, които не работят правилно и нямат нито социален принос, нито ни носят международен престиж и не е редно да разчитат на държавно финансиране. През миналата година отделихме като такива 10 федерации, за 2016-а ще има още, които няма да получат средства. Америка финансира не повече от 30-35 спорта точно по тази система. Ние не ги копираме, но това е моделът, в който аз вярвам. Не може да финансираме спортове само заради статута им на олимпийски. Имаме намерение да финансираме директно отделни спортисти, които през 2015-а са показали резултати и имат шанс за медали на олимпиадата. Извън колективните спортове, тоест волейбола очаквам 20-30 души да получат по-специално, открояващо се финансиране.
- През настоящата година обаче много закъсня финансирането на клубовете и това затрудни работата им...
- Програмата за финансиране на клубовете не е закъсняла в сравнение с предходни години. През ноември и декември аз подписвах заварени договори от 2014 г. за първи транш. Началото на мандата съвпадна с тази програма, по която имаше много сложна обработка на данните. За следващата година ще бъдем готови още през ноември с програмите и ще можем да започнем финансиране от февруари. За 2015 г. имаме одобрени 882 клуба за финансиране. По-малко са от миналата година, когато бяха 1076, но сумата остана същата, което прави повече пари за клубовете. Досега са преведени парите на 132 клуба като първи транш. или над 700 000 лв. През следващата седмица ще бъдат преведени още 1,5 млн. лв. на 278 клуба. Тези, които са одобрени за финансиране до 3000 лв., ще получат всичко на един транш. Тези от 3 000 до 10 000 лева, ще вземат веднага 75% от сумата и вече тези над 10 000 лв. ще получат всичко на два транша по 50%. Така закъснението ще бъде компенсирано с по-големите суми, които ще изплатим. За тази година бяхме завишили критериите и се искаше клубовете да имат по 10 картотекирани състезатели, които да са участвали в държавни първенства, за да получат финансиране. За догодина ще вдигнем още този критерии, за да стигнем до окрупняване на клубовете. На децата им трябва конкуренция, трябва да се развиват в по-големи групи. Не може в една лека атлетика в един град и на една писта да тренират по 5 деца на 10 клуба, например. Ще толерираме по-големите клубове, така и парите им ще са повече. Колкото повече клубове има, се плащат по-големи административни разходи. А парите трябва да отиват за дейност, не за администрация.
- На какво отдавате настъпилата криза в големите ни футболни клубове?
- Инвестициите в спорта са пряка функция от икономическото състояние на държавата. Когато бизнесът не е в добро състояние, той не отделя пари за маркетинг - аз приемам инвестициите в спорта като маркетингови разходи. Откакто нашето правителство пое управлението на държавата обаче виждаме подобрена среда за бизнес и аз очаквам да има завишение и на средствата, които бизнесът ще отдели за спорта. Не може обаче да очакваме, че на общия фон на икономическа стагнация в Европа и в България, спортът ще остане незасегнат. Очевидно във футболните ни клубове има и некомпетентно управление. В ЦСКА, например, не може да се харчат повече пари, отколкото реално имаш. Много по-малки клубове така прекратиха съществуването си след излишното напъване на някои кметове и президенти да вкарат отборите си в „А“ група без да преценят финансовите си възможности. Фенската маса на ЦСКА и Левски изисква тези отбори винаги да са на високо ниво и не е допустимо те да се управляват без достатъчно средства. Тези отбори не са за всеки, може би не са по силите и на един единствен инвеститор.
- Ще се промени ли договорът между ЦСКА и Министерството на спорта, след като „червените“ вече са с аматьор-ски статут и ще играят във „В“ група?
- Базата си е на ЦСКА. Нищо не е по-различно. Променя се само собственикът на акционерното дружество и се променя групата, в която се състезава отбора. Няма изискване за професионален статут. Има конкретна сума, която трябва да се влага в инфрастуктурата и възстановяването на базата. Трябва и регулярно да се плащат данък сгради и такса смет, откъдето са и немалка част от сегашните задължения на клуба.
- Има ли механизъм, който да предотврати подобни ситуации като в ЦСКА?
- Аз мисля, че след този случай няма да има клубове, които да си позволят да трупат толкова големи задължения от порядъка на 30 млн. лв. Тези дни първодивизионният френски отбор Бастия беше изваден от Лига 1 не защото е натрупал дългове, а само защото не може да гарантира финансовото обезпечение на участието си в следващия сезон и то в размер на 1,3 млн. евро, което е много малка част от бюджета му. Така че не трябва да се прави компромис с никой клуб и у нас. Щом не изпълняваш критериите, няма как да получиш лиценз. Не е справедливо спрямо останалите клубове, защото ЦСКА освен към държавата, дължи много пари и на други клубове, с което спъва работата им.
- Промените в тотото дадоха ли очаквания и желан от вас резултат?
- Още е рано да се правят генерални изводи, но промените са позитивни. Има увеличаване на интереса и на оборотите на спортния тотализатор. Аз съм сигурен, че до края на годината тотото ще успее да влезе в ритъм.
- Ще има ли нови игри?
- Да, скоро ще стартираме нова лотарийна игра, която ще стимулира местния шовинизъм. Всички средства, които постъпват като печалби в ММС от даден регион, ще бъдат реинвестирани в спортна инфраструктура пак там.
- В разгара на „Уимбълдън”, виждате ли възможност за организирането на АТР турнир в България с участието на Григор Димитров?
- За да направим АТР турнир у нас, трябва да имаме подходяща база, а ние нямаме. „Арена Армеец” не е достатъчна за такъв турнир. В момента обмисляме варианти и водим разговори за подобен тип инвестиция за голям тенис център в София. Трябва да използваме добрата форма и на Григор Димитров, и на Цвети Пиронкова, за да дадем силен тласък на този престижен спорт.