Треньорът на Литекс Станимир Стоилов даде интервю за официалния сайт на клуба след третата контрола от началото на лятната подготовка – победата с 3:0 над турския Кайзериспор.
- Г-н Стоилов, на какво ниво е Литекс в началото на втората половина на лятната подготовка?
- Като тренировъчен процес приключва. Остава да изиграем контролните мачове. Първо, трябва да се изчисти игровият облик, игровите връзки. Второ, играчите да заслужат титулярните си места. Подготовката бе кратка, което е добре за футболистите. Надявам се с мачовете да влязат в оптимална форма.
- Срещу Ботев (Криводол) и Истанбул ББ играчите направиха доста пропуски. Подобна тенденция имаше и миналото лято по същото време. На какво се дължи това?
- Първо, във въпросните мачове не бях доволен от организацията в играта във фаза защита. В атака направихме наистина много пропуски. Особено срещу Истанбул ББ. Не е нормално срещу подобен тим да се изпускат такива чисти положения. Донякъде става въпрос за работа, донякъде – за лична увереност и самочувствие. Не можеш да разчиташ на положителни резултати, ако изпускаш по пет – шест положения на мач. Трябва да наблегнем в реализацията на ситуациите.
- Можете ли да направите сравнение между Литекс миналата година по време на лятната подготовка и сега? Какви са разликите и приликите между онзи отбор и сегашния?
- Всеки разбира футбола по различен начин. Смятам, че Литекс миналата година по това време бе някак емоционален. Отбор, който искаше много. Караше го повече на воля и желание. Сега, ако успее да запази волята, желанието и агресията, ако вкарам малко повече идеи и мисъл в тактическо отношение, ще може да се каже, че Литекс е израсъл. В момента виждам един тим, който мисли, твори и атакува повече.
- Няколко думи за новите попълнения – Йеленкович, Янев и Бодуров Ще свършат ли работа на Литекс?
- Надявам се бързо да влязат в отбора. Йеленкович не е нов за обстановката. Нов е за игровия облик. Другите двама тепърва ще намерят себе си в Литекс.
- Осъзнават ли футболистите какъв златен шанс имат да влязат в групите на новосформираната “Лига Европа”?
- Шанс винаги има в Европа. Няма значение дали си поставен. Трябва да си достатъчно добър. Да си достатъчно безгрешен. Това е моята логика. Миналата година бяхме на границата да създадем много сериозно напрежение пред Астън Вила. Допуснахме две, три елементарни грешки, които в Европа почти винаги са фатални. Литекс може да се справи с по-сериозни противници.
- В този смисъл за вас не е толкова важно, че Литекс е поставен в четвърти предварителен кръг?
- Важно е да си добър. Защото иначе и при двата варианта – поставен или непоставен, можеш да отпаднеш.
- Г-н Стоилов, за пореден път по време на предсезонните лагери задаваме един и същ въпрос – може ли Литекс да стане шампион?
- Литекс се е преборил и е печелил титли в края на 90-те години, но аз смятам, че прекалено импулсивно, прекалено епизодично тимът играе добре. Отборът трябва да има свой облик и да поддържа постоянно високо ниво. Играчите от сън да ги вдигнеш, трябва да могат да се справят с един мач. Колебанията се дължат най-вече в липса на постоянство в игровия стил. Ако успеем да задържим стилът на високо ниво, имаме шансове. Но нека не слагаме каруцата пред коня.
- Как виждате конкуренцията в първенството?
- Нивото на конкуренцията се увеличава, нивото на българския футбол слиза надолу. Причината е проста – изоставаме доста в работата с младите футболисти. Факт е, че младите ни гарнитури много трудно могат да победят сериозните отбори. Изоставаме в цялостната концепция за българския футбол. Няколко клуба подобриха резултатите си в последно време, но не смятам, че някой е напреднал кой знае колко, без да обиждам никого. Най-големият проблем в българския футбол сме ние, треньорите. Готвим се единствено за временния резултат. В същото време познанията ни са твърде оскъдни. Залагаме на приказките. Коментираме другия, вместо да си гледаме в нашия двор. Затова водещите клубове понеже търсят ниво и класа се ориентират към по-опитни футболисти. Младите в момента не са толкова добри, за да защитят някак надвишените ни амбиции за участие в “Лига Европа” и “Шампионска лига”. Факт е, че Левски за втори път има шанс да влезе в Шампионската лига. На нас и ЦСКА също ще ни бъде по-лесно в евротурнирите. Единствено на Черно море ще е по-трудно. Очаквам минимум два от тези четири отбора да влязат в груповата фаза.
- Има ли треньори в България?
- На документи сме много. Определено има и добри специалисти.
- Защо не се развива българският футбол?
- Моето мнение за проблемите, колкото и болезнени да се те за някои, са следните: След 1995 г. постепенно бе разрушен климатът, отборът, треньорският авторитет в българския футбол и националния отбор. Създадоха се интриги между така успешното поколение от 1994 г. Голяма част от треньорите се превърнаха в докладчици на “Кърниградска” 19. Или по-точно в кабинета на т. нар. “Сив кардинал”. А именно там не се направи нищо, за да се развие българското треньорство, а се отглеждаха само послушници. А да не говорим, че през този период и грам не се направи за развитието на спортната база. По-важно беше да пристигат пълни багажниците към “Кърниградска” 19. Сега продължават да ни се натрапват под формата на “помагачи” и “анализатори” с разбирания от……век. Същевременно трябва да бъдат “съдени” за унищожението на българския футбол и набиването му под дъното. Вместо да използваме инерцията, парите, перфектните футболисти, треньорите, успехите от 1994 г., 1996 г. , 1998 г., ние се постарахме да ги заличим от картата, като изкарахме, че европейското първенство през 1996 г. е супер провал, въпреки че постигнахме победа и равен.
- И все пак има ли успели български треньори и вие чувствате ли се като такъв?
- В България не обича успелите хора. Смешно е да се критикуват например Христо Бонев, който е направил шампион чуждестранен отбор. Както и Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Георги Василев, Васил Методиев. Считам се донякъде за успял български треньор, който трябва още доста да работи и да се усъвършенства в професията.
- Треньорите на националните отбори по волейбол и баскетбол са чужденци. Дали пък и това не е причина някак да се гледа на вас с недоверие като селекционер на държавния тим по футбол? Някои хора смятат, че чужденец на вашето място ще бъде по-продуктивен?
- Нека видим накрая волейболът и баскетболът какви резултати ще постигнат. Не съм очаквал, че ще имам сто дни. От хората съм, които имат идеи за развитието. Без значение дали на клуб, дали на национален отбор. Следвам своя път и своята философия за играта. Който иска, да стане треньор на националния отбор и да управлява. Футболът не е кръчма, за да кажеш, че който плаща, той поръчва музиката. Музиканти можеш да си поръчаш, но не можеш да им кажеш как да изпълнят дадена песен. Те си знаят. В спорта трябват хора – специалисти. Които наистина да го издърпат напред. Без да коментирам какво е било преди в националния отбор, смятам, че на този етап нищо не сме загубили в квалификациите, откакто съм селекционер. Видях голям напредък в атакуващ план. В трите официални мача допуснахме два гола от статични положения, където е твърде елементарно да се защитаваш. Няма игрова ситуация, в която да сме били матирани. Срещу Ирландия в София пропуснахме головете си положения. Ако бяхме отбелязали една от трите ситуации, приказките сега щяха да бъдат други. България не победи Ирландия, но доминираше като игра, като стил. Нямаше да коментираме защо Бербатов не бил отпред или отзад. И защо не сме могли да вкараме. Ако Бербатов бе отбелязал двете си положения, щеше да се говори, че сме били феноменални. Ние сме хора на резултата. И на емоцията. Футболът носи радост и удоволствие на хората. Не винаги резултатът е най-важен. Видяхте и преди мача с Ирландия, и след неговия край националният отбор получи овации. Хората останаха доволни от продукцията и от желанието на момчетата да се борят до край. Това, че сега не се получи не значи нищо. В следващите мачове ще стане. Не може да имаме големи очаквания, след като в последните четири, пет години едвам се отласкваме от дъното на европейския футбол. И на клубно, и на национално ниво.
- Какъв бе изминалия сезон за вас като цяло?
- За националния отбор казах – нищо не сме загубили, но спечелихме първа победа в квалификациите. Срещу Ирландия два равни. Оттук нататък националният отбор има шанс да печели. За Литекс – смятам, че отборът се промени като поведение на терена. Спечели по най-убедителен начин Купата на България в сравнение с финалите в предишни години. И като игра, и като резултат. Според мен Литекс записа един от добрите си сезони колкото и да ни убеждават в противното.
- Чувствате ли се засегнат от помията, която се изсипва върху вас? Защо има не малко хора, които не ви обичат?
- Казах вече – в България никой не обича успелите хора. Никой не обича хората, които имат собствено мнение. И не се опитват да угаждат на този или онзи. Там е проблемът. Ето, като напуснеш даден клуб идва някой на твоето място и започва да обяснява колко лошо е било преди и колко хубаво ще стане. А то се случва обратно. Не можеш да отговориш на цялата простотия. Идва един момента, в който фенът, читателят, телевизионният зрител си казва: “Имаше нещо добро, което направиха хората преди”. Не можеш да изтриеш историята. Това е истината. На всеки треньор му остава визитката. Показателно е дали хората те обичат. Когато го постигнат, тогава да критикуват. Имат право да критикуват най-вече журналистите, защото това е част от работата и професионалните им задължения.
- Защо постоянно се асоциират успехите ви с Наско Сираков?
- Защото сме работили в екип. Този екип е дал нещо за успеха на даден клуб. Все пак аз и Наско бяхме на върха на пирамидата и затова нашите имена са най-споменавани. Дай Боже след време и в Литекс да ме асоциират с някого. Да кажат – Стоилов без Стойчо Стоилов е нищо. Истината е, че аз съм нищо без екип. Така че успехът е на целия екип.
- Някъде върви световният футбол?
- Футболът е бизнес. Има ли кой да плаща, се продава. За жалост виждате каква е българската действителност. От трансферите на Ричард и Домовчийски няма човек продаден за над 1 000 000 евро.
- Като тренировъчен процес приключва. Остава да изиграем контролните мачове. Първо, трябва да се изчисти игровият облик, игровите връзки. Второ, играчите да заслужат титулярните си места. Подготовката бе кратка, което е добре за футболистите. Надявам се с мачовете да влязат в оптимална форма.
- Срещу Ботев (Криводол) и Истанбул ББ играчите направиха доста пропуски. Подобна тенденция имаше и миналото лято по същото време. На какво се дължи това?
- Първо, във въпросните мачове не бях доволен от организацията в играта във фаза защита. В атака направихме наистина много пропуски. Особено срещу Истанбул ББ. Не е нормално срещу подобен тим да се изпускат такива чисти положения. Донякъде става въпрос за работа, донякъде – за лична увереност и самочувствие. Не можеш да разчиташ на положителни резултати, ако изпускаш по пет – шест положения на мач. Трябва да наблегнем в реализацията на ситуациите.
- Можете ли да направите сравнение между Литекс миналата година по време на лятната подготовка и сега? Какви са разликите и приликите между онзи отбор и сегашния?
- Всеки разбира футбола по различен начин. Смятам, че Литекс миналата година по това време бе някак емоционален. Отбор, който искаше много. Караше го повече на воля и желание. Сега, ако успее да запази волята, желанието и агресията, ако вкарам малко повече идеи и мисъл в тактическо отношение, ще може да се каже, че Литекс е израсъл. В момента виждам един тим, който мисли, твори и атакува повече.
- Няколко думи за новите попълнения – Йеленкович, Янев и Бодуров Ще свършат ли работа на Литекс?
- Надявам се бързо да влязат в отбора. Йеленкович не е нов за обстановката. Нов е за игровия облик. Другите двама тепърва ще намерят себе си в Литекс.
- Осъзнават ли футболистите какъв златен шанс имат да влязат в групите на новосформираната “Лига Европа”?
- Шанс винаги има в Европа. Няма значение дали си поставен. Трябва да си достатъчно добър. Да си достатъчно безгрешен. Това е моята логика. Миналата година бяхме на границата да създадем много сериозно напрежение пред Астън Вила. Допуснахме две, три елементарни грешки, които в Европа почти винаги са фатални. Литекс може да се справи с по-сериозни противници.
- В този смисъл за вас не е толкова важно, че Литекс е поставен в четвърти предварителен кръг?
- Важно е да си добър. Защото иначе и при двата варианта – поставен или непоставен, можеш да отпаднеш.
- Г-н Стоилов, за пореден път по време на предсезонните лагери задаваме един и същ въпрос – може ли Литекс да стане шампион?
- Литекс се е преборил и е печелил титли в края на 90-те години, но аз смятам, че прекалено импулсивно, прекалено епизодично тимът играе добре. Отборът трябва да има свой облик и да поддържа постоянно високо ниво. Играчите от сън да ги вдигнеш, трябва да могат да се справят с един мач. Колебанията се дължат най-вече в липса на постоянство в игровия стил. Ако успеем да задържим стилът на високо ниво, имаме шансове. Но нека не слагаме каруцата пред коня.
- Как виждате конкуренцията в първенството?
- Нивото на конкуренцията се увеличава, нивото на българския футбол слиза надолу. Причината е проста – изоставаме доста в работата с младите футболисти. Факт е, че младите ни гарнитури много трудно могат да победят сериозните отбори. Изоставаме в цялостната концепция за българския футбол. Няколко клуба подобриха резултатите си в последно време, но не смятам, че някой е напреднал кой знае колко, без да обиждам никого. Най-големият проблем в българския футбол сме ние, треньорите. Готвим се единствено за временния резултат. В същото време познанията ни са твърде оскъдни. Залагаме на приказките. Коментираме другия, вместо да си гледаме в нашия двор. Затова водещите клубове понеже търсят ниво и класа се ориентират към по-опитни футболисти. Младите в момента не са толкова добри, за да защитят някак надвишените ни амбиции за участие в “Лига Европа” и “Шампионска лига”. Факт е, че Левски за втори път има шанс да влезе в Шампионската лига. На нас и ЦСКА също ще ни бъде по-лесно в евротурнирите. Единствено на Черно море ще е по-трудно. Очаквам минимум два от тези четири отбора да влязат в груповата фаза.
- Има ли треньори в България?
- На документи сме много. Определено има и добри специалисти.
- Защо не се развива българският футбол?
- Моето мнение за проблемите, колкото и болезнени да се те за някои, са следните: След 1995 г. постепенно бе разрушен климатът, отборът, треньорският авторитет в българския футбол и националния отбор. Създадоха се интриги между така успешното поколение от 1994 г. Голяма част от треньорите се превърнаха в докладчици на “Кърниградска” 19. Или по-точно в кабинета на т. нар. “Сив кардинал”. А именно там не се направи нищо, за да се развие българското треньорство, а се отглеждаха само послушници. А да не говорим, че през този период и грам не се направи за развитието на спортната база. По-важно беше да пристигат пълни багажниците към “Кърниградска” 19. Сега продължават да ни се натрапват под формата на “помагачи” и “анализатори” с разбирания от……век. Същевременно трябва да бъдат “съдени” за унищожението на българския футбол и набиването му под дъното. Вместо да използваме инерцията, парите, перфектните футболисти, треньорите, успехите от 1994 г., 1996 г. , 1998 г., ние се постарахме да ги заличим от картата, като изкарахме, че европейското първенство през 1996 г. е супер провал, въпреки че постигнахме победа и равен.
- И все пак има ли успели български треньори и вие чувствате ли се като такъв?
- В България не обича успелите хора. Смешно е да се критикуват например Христо Бонев, който е направил шампион чуждестранен отбор. Както и Димитър Пенев, Аспарух Никодимов, Георги Василев, Васил Методиев. Считам се донякъде за успял български треньор, който трябва още доста да работи и да се усъвършенства в професията.
- Треньорите на националните отбори по волейбол и баскетбол са чужденци. Дали пък и това не е причина някак да се гледа на вас с недоверие като селекционер на държавния тим по футбол? Някои хора смятат, че чужденец на вашето място ще бъде по-продуктивен?
- Нека видим накрая волейболът и баскетболът какви резултати ще постигнат. Не съм очаквал, че ще имам сто дни. От хората съм, които имат идеи за развитието. Без значение дали на клуб, дали на национален отбор. Следвам своя път и своята философия за играта. Който иска, да стане треньор на националния отбор и да управлява. Футболът не е кръчма, за да кажеш, че който плаща, той поръчва музиката. Музиканти можеш да си поръчаш, но не можеш да им кажеш как да изпълнят дадена песен. Те си знаят. В спорта трябват хора – специалисти. Които наистина да го издърпат напред. Без да коментирам какво е било преди в националния отбор, смятам, че на този етап нищо не сме загубили в квалификациите, откакто съм селекционер. Видях голям напредък в атакуващ план. В трите официални мача допуснахме два гола от статични положения, където е твърде елементарно да се защитаваш. Няма игрова ситуация, в която да сме били матирани. Срещу Ирландия в София пропуснахме головете си положения. Ако бяхме отбелязали една от трите ситуации, приказките сега щяха да бъдат други. България не победи Ирландия, но доминираше като игра, като стил. Нямаше да коментираме защо Бербатов не бил отпред или отзад. И защо не сме могли да вкараме. Ако Бербатов бе отбелязал двете си положения, щеше да се говори, че сме били феноменални. Ние сме хора на резултата. И на емоцията. Футболът носи радост и удоволствие на хората. Не винаги резултатът е най-важен. Видяхте и преди мача с Ирландия, и след неговия край националният отбор получи овации. Хората останаха доволни от продукцията и от желанието на момчетата да се борят до край. Това, че сега не се получи не значи нищо. В следващите мачове ще стане. Не може да имаме големи очаквания, след като в последните четири, пет години едвам се отласкваме от дъното на европейския футбол. И на клубно, и на национално ниво.
- Какъв бе изминалия сезон за вас като цяло?
- За националния отбор казах – нищо не сме загубили, но спечелихме първа победа в квалификациите. Срещу Ирландия два равни. Оттук нататък националният отбор има шанс да печели. За Литекс – смятам, че отборът се промени като поведение на терена. Спечели по най-убедителен начин Купата на България в сравнение с финалите в предишни години. И като игра, и като резултат. Според мен Литекс записа един от добрите си сезони колкото и да ни убеждават в противното.
- Чувствате ли се засегнат от помията, която се изсипва върху вас? Защо има не малко хора, които не ви обичат?
- Казах вече – в България никой не обича успелите хора. Никой не обича хората, които имат собствено мнение. И не се опитват да угаждат на този или онзи. Там е проблемът. Ето, като напуснеш даден клуб идва някой на твоето място и започва да обяснява колко лошо е било преди и колко хубаво ще стане. А то се случва обратно. Не можеш да отговориш на цялата простотия. Идва един момента, в който фенът, читателят, телевизионният зрител си казва: “Имаше нещо добро, което направиха хората преди”. Не можеш да изтриеш историята. Това е истината. На всеки треньор му остава визитката. Показателно е дали хората те обичат. Когато го постигнат, тогава да критикуват. Имат право да критикуват най-вече журналистите, защото това е част от работата и професионалните им задължения.
- Защо постоянно се асоциират успехите ви с Наско Сираков?
- Защото сме работили в екип. Този екип е дал нещо за успеха на даден клуб. Все пак аз и Наско бяхме на върха на пирамидата и затова нашите имена са най-споменавани. Дай Боже след време и в Литекс да ме асоциират с някого. Да кажат – Стоилов без Стойчо Стоилов е нищо. Истината е, че аз съм нищо без екип. Така че успехът е на целия екип.
- Някъде върви световният футбол?
- Футболът е бизнес. Има ли кой да плаща, се продава. За жалост виждате каква е българската действителност. От трансферите на Ричард и Домовчийски няма човек продаден за над 1 000 000 евро.
