Преди няколко дни в медийното пространство се появи информацията, че ЦСКА се интересува от Димитър Макриев. В момента нападателят на израелския Ашдод е на подготовка във Вьосендорф, в околностите на Виена. Открихме Макриев в хотелската му стая и той любезно отговори на въпросите на „Меридиан Мач”.
- Митко, напоследък името ти се спряга като един от вариантите за нападател за ЦСКА, да те очакваме ли в София?
- Тази новина и аз я прочетох в интернет, но по този въпрос от ЦСКА никой не ме е търсил. Освен това, дори и да има някакъв конкретен интерес към мен, аз в България нямам намерение да се връщам. Ако исках да играя в български клуб, още миналата година щях да подпиша с Левски.
- При какви условия можеш да напуснеш Ашдод?
- Това не е толкова важно и не ме вълнува. Аз имам договор за още две години и с президента сме се разбрали по мъжки, че ако има някаква оферта, която да ме удовлетворява, той ще ме пусне без проблем. Преди две години Ашдод плати за мен на словенския Марибор 1 милион евро, но сега, ако трябва да напусна, президентът би се разделил с мен и за по-малка сума. Парите не играят никаква роля в случая.
- Да, но доста привърженици на Левски останаха с впечатлението, че миналото лято точно заради парите не се разбра с Тодор Батков. Какво стана тогава?
- Двата клуба се бяха разбрали помежду си, но разминаването стана по друга линия. Когато Батков дойде в Израел, се бяхме разбрали за едни лични условия, а като дойдох в София, ми бяха представени съвсем други. Самият президент на Ашдод ме посъветва да не подписвам с Левски, след като ми предлагат по-малко пари от тези, които той ми плаща. Главната причина обаче да не подпиша с Левски е, че аз не исках да се връщам в България и парите нямаха никакво значение. Президентът на Ашдод ме увери, че аз съм много важна фигура в израелския отбор и не би му било приятно да се раздели с мен. По същото време имах предложения и от Белгия, и от Гърция, но в крайна сметка до трансфер не се стигна.
- Значи сега, ако наистина те потърсят от ЦСКА, ще откажеш?
- И половин милион евро да ми дават, пак няма да се съглася. Аз съм на 26 години, почти в средата на футболната си кариера и още не ми е дошло времето да се връщам в България. Никога не съм крил, че Левски е отборът на сърцето ми. Аз съм израснал с този клуб от дете, но, от друга страна, ЦСКА ме продаде в чужбина и затова винаги ще уважавам този клуб.
- В Ашдод ти си най-голямата звезда, как се чувстваш като такъв?
- Наистина свикнах в Израел и нямам никакви проблеми. За две години и половина, откакто съм в този клуб, вкарах почти 40 гола само в първенството. Отделно имам доста и за Купата на страната. С президента не веднъж сме си говорили и той винаги ме е уверявал, че за него е важно не да ме продаде, а аз да продължа да играя в Ашдод.
- В България се появи информацията, че имаш проблеми с английския си наставник Джон Грегъри...
- Това са пълни измислици. Как може да имам проблеми с него, като той е начело на Ашдод едва от три седмици. Напротив, много съм доволен от работата с него. Тук, на лагера в Австрия, тренираме по нови, английски методи. Почти всеки ден работим триразово, яко тичане пада, но аз не се оплаквам. Грегъри не е случайно име в английския футбол и аз се радвам, че имам възможността да работя с него.
- Ти обичаш предизвикателствата - след Израел накъде?
- Не знам, не съм се замислял. Свикнах с израелския футбол и от всички отбори, където съм бил досега, в Ашдод се чувствам най-добре. Когато получих офертата от този клуб, и аз реагирах като мнозина: „Какъв Израел, за какво става дума", но след като дойдох тук, се убедих, че не съм сбъркал. В града живеят около 300 000 жители, но футболната академия разполага с такава база, каквото имат малко отбори в Европа. Този комплекс е собственост на клуб, който завърши миналото първенство на шесто място. А какво да кажа за отбори като Макаби (Хайфа), Макаби (Тел Авив) или Апоел (Тел Авив), които имат бюджети от по 10-15 млн. евро?
- В националния отбор на България имаш три мача и един гол. След „сагата с Левски" Станимир Стоилов не те е викал. Двете неща имат ли нещо общо?
- Не, не вярвам. Селекционерът не е такъв човек. Според мен при нападателите в националния има много голяма конкуренция и е логично всички да не могат да бъдат повикани.
- След отказа на Димитър Бербатов от националния отбор се освободи едно място за нападател. Очакваш ли сега преди европейските квалификации Мъри да се сети за теб?
- Не знам, селекционерът сам си решава кого да повика и кого не. Бербатов го няма, но има още много други нападатели, които със сигурност ще бъдат извикани. Ако обаче някой се сети за мен, никога няма да откажа да играя за България.
- Какъв е коментарът ти за нашата квалификационна група за Евро 2012?
- Ако успеем да си вземем точките от по-слабите отбори, спокойно може да се класираме на второ място в групата. При нас проблемът е, че играем силно срещу фаворитите, а губим точки от по-слабите противници. Един пример, равенствата с Грузия и Черна гора и загубата от Кипър ни лишиха от седем точки, които де факто не ни достигнаха, за да се класираме за мондиала в Южна Африка.
- Ти следиш ли българското първенство?
- В Израел имам българска телевизия и повечето мачове успявам да ги гледам. Смятам, че изминалото първенство беше на малко по-добро ниво, отколкото преди. Според мен Литекс съвсем заслужено стана шампион. Голяма е заслугата на Гриша Ганчев, който прави много за българския футбол, и би било добре да има повече хора като него. Направи ми впечатление и че провинциалните отбори изненадващо биха софийските, което преди 4-5 години беше малко вероятно да стане. Левски да загуби на „Герена” от Берое или Локо (Сф), би било чудо невиждано! Но явно нещата са се променили.
