Ларсен Type е с основна заслуга за възхода на Левски в последно време. Французинът, който е национал на Гвинея, вкара за победата над Лудогорец в а Разград, която заплете интригата в първенството и върна самочувствието на Левски. Type даде голямо интервю за „Меридиан Мач”.
- Ларсен, ти си човекът във форма в Левски. Чувстваш ли се вече добре в София?
- Все по-добре се чувствам, да. Началото ми бе трудно - попаднах в нова страна, нова култура. Не говоря езика, а английският ми е твърде ограничен. Добре, че Кевин Бру е тук, за да ми помага. Най-големият ми проблем обаче бе липсата на пълноценна лятна подготовка. Влязох в цикъл от мачове, без да съм готов. Началото бе добро, но тогава дойде и контузията на дербито с ЦСКА.
- Как получи травмата?
- Мускулна травма беше. Мисля, че я получих от преумора и прекомерно натоварване. Излязох още в 11-ата минута срещу ЦСКА. Това дерби мина покрай мен. Още съжалявам, че не успях да помогна на Левски в този период. След това знаех, че не трябва да бързам. Исках да се подготвя добре, да навляза постепенно във форма, да не поемам повече излишни рискове. Мисля, че се получи.
- Кой беше най-трудният ти период в България?
- Точно в този период ми бе най-трудно. Първо, сменихме треньора и трябваше да свикваме с новите изисквания. Второ, жена ми се прибра във франция, защото малката ни дъщеря, която е на 4 месеца, трябваше да мине прегледи и да бъде ваксинирана. Трето, дойде и контузията в дербито. Освен това очевидно имаше и проблеми с пресата, като за отбора се изписаха много неща -някои от които не отговарят на истината. Дойде ми малко повече и бях нещастен по това време.
- Свикваш ли вече на новата си позиция на терена?
- Да, опитвам се. Играл съм на много позиции в атака. Бил съм ляво крило, таран, играл съм на позицията зад нападателя, нападал съм по десния фланг. За първи път обаче играя като дефанзивен полузащитник.
- Добре ли се чувстваш на този пост?
- Свиквам, адаптирам се. Късметът е, че имам готина професия и я обичам много. Можеше и да е по-зле -например да не играя редовно.
- Усещаш ли как започваш да се превръщаш в любимец на феновете на Левски?
- Неее, наистина ли? Няма как да разбера. Не говоря езика и не следя вестниците. По телевизията гледам само образа (смее се). Понякога, ако пише нещо за мен, се опитвам да го разбера чрез преводачката на Google, но трудно се получава.
Дойдох в България за ново предизвикателство и да натрупам опит. Ако това, което правя, се харесва на хората, е още по-добре за мен.
- Не ти ли се е случвало да те спрат на улицата, за да те поздравят?
- Още в един от първите ни дни ни разпознаха с Кевин Бру и ни спряха. Интересно бе, че след дербито ме заговори фен на ЦСКА, който се поинтересува как е контузията ми. Беше мило и го оценявам. Все пак съзнавам, че попаднах на разумен и интелигентен човек, който беше с детето си. Знам, че има и ултраси, които са много "горещи".
- Беше разкрил пред „Франс футбол", че не разбираш как за месец Левски е сменил три пъти треньора си...
- Да, но журналистите извадиха в интервюто това, което са искали да чуят. Аз казах, че за един месец в София вече съм преживял и видял всичко. И, да, за десет години професионална кариера не ми се е случвало да сменя три пъти треньора за месец. Въпреки че в Левски ситуацията не беше точно такава.
- Шокиращо бе събличането на Ивайло Петев от феновете. Ти как го прие?
- Да, необичайно бе. Футболистите се бяхме събрали в съблекалнята и чакахме да представят Петев, след което да ни изведе за първа тренировка. Много се забавиха и започнахме да се изнервяме. Някои футболисти получиха есемеси да включат телевизора, за да видят какво става. Честно казано, веднага след случката не осъзнах какво се е случило. Дадох си сметка за това заради шока, който предизвика инцидентът. Получих огромен брой съобщения на телефона ми и на страницата ми в Туитър. Започнаха да ми звънят журналисти от франция. Всички бяха шокирани. Аз също се стреснах, но играчите на Левски ми казаха да не се притеснявам.
- След победата над Лудогорец се снима с фланелка в памет на Нелсън Мандела. Защо го направи?
- Той беше герой, истински пример. Направил е невероятно много за африканците и всички тъмнокожи . Чел съм автобиографията му. Това е човек, който е оцелял 27 години в затвора, а след това бе президент на ЮАР. Опитал е всичко, но по-важно е, че е постигнал много и се е борил за правата на хората. Още по-впечатляващо е, че го е направил в страна, разкъсвана от расизъм. Негова заслуга е и първото световно първенство по футбол в Африка, както и световното първенство по ръгби в ЮАР, спечелено от домакините.
- Чия беше идеята за тези фланелки?
- Спонтанно го решихме. Говорихме си с Гари Родригес да го направим. Поръчахме фланелките от Левски. Искахме да изразим уважение и съпричастност към този велик герой.
- Баща ти е бил футболист. Разкажи ни нещо за него?
- Да, Мади Type. Направи добра професионална кариера. Роден съм в Брест, където той беше футболист. Винаги сме го следвали, където и да играе. За Коледа никога не сме имали по-различни подаръци от футболна топка. Благодарение на него съм във футбола, той ни запали по тази игра, предаде ни обичта си.
- В първото дерби с ЦСКА се контузи, за второто се ърна в игра, какво очакваш от третия сблъсък?
- Първият мач бе истински шамар нас. Втория можеше и да го спечелим, макар че не казвам, че заслужавахме. Имахме положения, но и те имаха. Важното е, че това бе гостуване, а в последния мач ние ги приемаме. В този сблъсък трябва да има победител и дано това сме ние. Бием ЦСКА и всичко е красота.
- Какво ти липсва най-много в България?
- Засега семейството, но след Нова година те ще се върнат при мен. Всичко друго ми е наред.
- Свикна ли с българската кухня?
- Да, супер е. Аз съм непретенциозен и ям всичко, но вие имате вкусни ястия. Нямам никакви забележки.
- Защо избра да играеш с №59?
- Това е номерът на Северния департамент във франция, чийто основен град е Лил, където съм израснал. Възползвах се от това, че тук мога да играя с такъв номер. Във франция те са ограничени до 23. Това е намигане към Лил и приятелите. Горд съм, че съм от севера и искам да го покажа.
- Във франция си слагал маска след гол...
- Може да го направя и тук. Това е проект, върху който работя. (Смее се). Ще разберете скоро. Може би още срещу ЦСКА.
- Имаш ли идол?
- Райън Гигс. Брат ми е луд по Манчестър Юнайтед, както и аз. Невероятно е това, което прави Гигс на 40 години. Той може всичко и е играл с успех на всеки пост на терена. Трябва да му свалим шапка за майсторството.
- Как протича един ден на Ларсен Type в София?
- Закусвам кроасан с шоколад и сок от банан или портокал. После - на тренировка, като напоследък правим много разнообразни и интересни упражнения. Играя много игри в свободното си време. Често се събираме да вечеряме заедно с Кевин Бру и Алекс Перес.
- Имаш ли идеи за живота след футбола?
- Да, дори много, но не знам дали ще ги реализирам. Имам приятели, с които искаме да правим видеоигри. Освен това планирам да тренирам и уча на футбол малки деца. Мечтата ми е да направя футболна академия за деца в Африка. За да стане това обаче, имам нужда и от подходящи съдружници. Без тях няма да стане нищо.
- Къде ще завърши Левски първенството?
- Не сме в позиция да си правим сметки. Трябва да бием навсякъде. Левски винаги трябва да е на върха.
- Какво ще кажеш за финал?
- Само Левски! Аригато (б.а. - „благодаря" на японски).
