22 години след първия допингскандал в българския футбол, Илия Груев се върна към случая и сподели доста любопитни неща по темата.
През 1998 година той се превръща в първия роден футболист с положителна проба. След контрола на националния отбор с Мароко девет национали дават проби, а в тази на Груев е открит нандролон.
Първоначално бъдещият треньор е наказан за две години, а в последствие санкцията му е намалена на 6 месеца като така и не става кристално ясно какво точно се е случило. Инцидентът обаче коства на Груев участие на Световното първенство във Франция няколко месеца по-късно.
Сега, в ролята си на помощник треньор на Вердер Бремен, родният специалист даде обширно интервю за подкаста на „бременските музиканти“, в което говори за кариерата си като футболист, за пътя като треньор и за настоящото състояние на Вердер.
Най-интересна за родния фен обаче със сигурност е темата с въпросния допингскандал, за който Груев сподели, че е бил жертва на „подмяна на проби или манипулация“ като загатна, че е станал жертва на битки между президентите на големите български отбори. По това време той е футболист на Нефтохимик.
„Да, това е тема, която е много интересна. Казвам го и сега. Този случай тогава ме направи силен. Бях убеден, че не съм направил нищо нередно. Беше планирано преди Световното. След това стана ясно, че не съм виновен. Беше друг, но това е дълга история. Става въпрос за битки за надмощие между президентите на двата отбора в България или между президентите на различни отбори в Българи. Всеки искаше неговият футболист да отиде на голям турнир. За съжаление така пропуснах една мечта да бъда част от отбора на Световното първенство“, сподели Груев.
„След втората или третата проба на неутрална лаборатория в Кьолн се потвърди и се вижда, че не бях наказан. Така за съжаление пропуснах турнира.“
„Смяна на пробата или манипулация. За мен важното беше, че доказах, че не съм виновен и мога да живея спокойно. Не бях направил нищо грешно, бях играл през цялото време преди това, после започнах отново веднага да играя. Нямах наказание от УЕФА. Два месеца след Световното играхме срещу Полша и имаше допинг контрол. Аз бях един от двамата тествани и пробата беше отрицателна.“
Ето и какво сподели Груев за годините си като футболист:
„Израснах в отбора на Левски, това е топ отбор в България, сравним с Байерн, Вердер, Дортмунд. В социалистическата система имаше много добре подготвени треньори, чудесни условия за тренировки, училище. Много съм горд, че достигнах и до първия отбор, в който играх успешно три години.“
„Напрежението бе голямо, може да си само шампион, второто място не се приема. Трябва да приемеш това напрежение и ако успееш и играеш добре, ти даваха шанс да продължиш. Наскоро станах на 50 години, по коледните празници празнувах в България, имаше 3-4 души, с които бях още в юношеските години в Левски. Не само дисциплината, нуждаеш се и от добър отбор, а и без късмет няма как да стане.“
След Левски следва един сезон в Турция с отбора на Алтай. „Те искаха да отида много силно, а аз исках да играя в чужбина. След многото преговори отидох в Измир, видях условията, треньорът и президентът и се съгласих. Това беше важна стъпка, тогава в Турция имаше много германски треньори и футболисти, които развиха първенството. За мен беше много успешен период.“
След това се завръща в България и играе за Локомотив София и Нефтохимик, с който става и национал. „Говорих и преди с треньорите в националния отбор. Те ми препоръчаха да се завърна в България. В Бургас се справях добре, отборът бе доста успешен. Така се утвърдих като важен играч и дойде поканата за националния отбор на България. Това не беше лесно, защото имахме едно златно поколение. Те бяха малко по-възрастни и за нашето поколение бе много трудно да се наложиш.“
А защо България няма повече подобни успехи като този в САЩ през 1994? „Честно казано, ние сме малка държава със седем милиона жители. Да, има държави като Белгия с по-малко, които вършат чудесна работа, но при нас това не е възможно в момента. Федерациите в България нямат финансови възможности. По социалистическо време спортното и културното министерство се грижеха за развитието, тренировъчните условия и възможностите за спорт. Обстановката те подготвяше да се справят с напрежението като професионален футболист.“
„След това имаше още едно добра генерация с познати имена като Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Те достигнаха участие на Евро 2004, но това беше. Оттогава класиране за голямо първенство не е имало, надявам се това да се промени в следващите години и с много играчи, които се подготвят в чужбина.“
„Със Стилиян Петров играхме в националния отбор, много си говорехме още тогава, до ден-днешен поддържаме контакт. Той беше тежко болен, имаше левкемия, но победи болестта. Много се радвам, сега той взе треньорски лиценз и ще продължи този път. Желая му всичко най-добро.“
Пред подкаста на Вердер той говори доста и за треньорската си кариера, чийто старт бе през 2009-а като помощник на Красимир Балъков в амбициозния по това време проект на Черноморец Бургас: Решението не бе лесно, но се оказа златен шанс. Два месеца по-късно дойде и Фреди Бобич. Беше трудно, защото съпругата ми остана две години сама с децата. Не беше лесно, но се радвам, че успяхме да преминем през това предизвикателство за семейството.“
Груев говори и много ласкаво за периода си като помощник на Лотар Матеус в националния отбор: „Много искаха да се срещна с Лотар, който търсеше помощник треньор. От първия момент нещата с него се получиха и с удоволствие прекарах тези шест месеца с него. Той е много добър в тази работа, мисли иновативно, динамично, искаше много от мен. Винаги бе добре подготвен. Беше удоволствие.“
