Феновете на Нефтохимик изпратиха старши треньора на тима Атанас Атанасов - Орела, с благодарствено писмо. Както е известно, специалистът напуска разпадащия се тим, само два месеца, след като го пое.
Ето и писмото на феновете на "шейховете", което публикуваме без редакторска намеса:
Преди години, за поста треньор в Нефтохимик имаше опашка от кандидати. След време може и пак да е така. Но преди два месеца имаше само един. Онези от опашките, колкото и да са били много, вероятно няма да бъдат запомнени, но този, самичкият, ще бъде! Името му е Атанас Атанасов. Познатият ни с прякора Орела човек, пристигна в Бургас без да пита колко ще бъде възнаграждението му, кога ще си го взима и изобщо кой ще му го дава. И до момента, в който той не обяви, че си тръгва, така и не възропта от незаплатения си труд. Споменаваше, че в клуба футболисти, служители и ръководители работят или при лоши, или просто при липса на условия, но не това бе лайт мотивът в изказванията му. Според него, от оплаквания смисъл нямаше. Арменският поп и бургаската общественост и пет пари не даваха какво става с Нефтохимик. Такива са времената и нравите, не само в Бургас и България. Без пари няма интереси. Интерес имаше само Атанасов, който накара момчетата да си повярват и да заиграят по-сплотено. Да се борят за честта си, името на клуба, и за своя „гръбнак” и стотиците „прешлени” в него – феновете. Орела работеше, въпреки трудностите, които несъмнено са го направили по-силен и кален.
Благодарим Ви, че ни помогнахте в поредния тежък за отбора момент! Признателни сме за емоциите, които ни донесохте срещу клуба ПСФК Черноморец, управниците на който почти затриха Нефтохимик и го накараха да играе в Сливен. Да, губехме в много срещи, но по обективни причини и с достойнство.
Благодарим Ви, че ни помогнахте в поредния тежък за отбора момент! Признателни сме за емоциите, които ни донесохте срещу клуба ПСФК Черноморец, управниците на който почти затриха Нефтохимик и го накараха да играе в Сливен. Да, губехме в много срещи, но по обективни причини и с достойнство.
Сега пътищата ни се разделят, но, ако един ден отново тръгнем по един и същ, ние ще знаем, че вървим с добър, честен и отговорен човек. Такъв, който не се бои от трудности и проблеми по пътя.
Завинаги един от нас, завинаги зелен!