Една от най-опитните български футболистки – Радослава Славчева, се завърна в родния Велико Търново и започва да работи за Етър.
Родена е на 18 юли 1984 г. „Болярката“ започва с футболната топка на 8-годишна възраст, като тренира при Петър Харалампиев и се готви индивидуално. Кариерата й започва в „ЛП Суперспорт“, където още първата година стават шампиони и вземат купата на България, като прекъсват 11-годишната хегемония на Варна.
„След това заминах за Украйна – в Заря (Луганск), а после и в „Нафтохимик“ (Калуш), с който също станахме шампиони и взехме купата на Украйна. После спонсорът се оттегли и играх в Иличовка (Мариупол). През 2009 г. заминах за Гърция в Амазония (Драма), който влезе от Първа лига в елита и направи изненада, като спечели Купата на Гърция, като победихме ПАОК, който нямаше 10 години загуба“, разказва Радослава Славчева.
Винаги е играла като централен защитник. В националния отбор на България дебютира в мач от квалификациите за Европейско първенство на 18.11.2006 г. срещу Естония, когато побеждаваме с 5:0. Има над 40 официални мача при жените, а общо срещите й с националния екип са над сто.
От 2010 г. тя е в полския Медик (Конин), където игра почти 8 сезона. Първите две години са вицешампиони, а после 4 г. поред са шампион на Полша и носител на купата. Играха 4 пъти в Шампионска лига, като ставаха първи в групите и на 1/16 финалите все отпадат с малшанс. Два пъти срещаха шампиона Олимпик (Лион), третия път с „Глазгоу“ след 2:0 и 0:2 отпаднаха след продълженията, с Бреша (Италия) пък биха с 4:3, а загубиха реванша с 3:2.
„През юни договорът ми изтече и реших да приключа и да се прибера в България, вече съм на 34 години. Най-вероятно ще спра с футбола и ще се занимавам с треньорска дейност. Ще пробвам да помогна на женския тим на Етър. Благодаря на Александър Нанков, че ми подаде ръка в това ново начинание, надявам се да бъде успешно.
Има на какво да науча момичетата, ще се учим взаимно. С Валентин Витанов вече сме работили в екип в паузите, когато съм се прибирала. Познавам състезателките, трябва да има и дистанция и респект. Най-важната е тактическата дисциплина по време на мачовете. Мисля, че нещата ще се получат“ казва Радослава Славчева. И признава, че не е затворила вратата докрай като състезателка, ще помага в началото на отбора и от терена.
„Бъдещето е пред нея. Много е талантлива и упорита, има много опит и се радвам, че имам достоен заместник, който ще продължи моята 14-годишна работа. Надеждата ми е в младите, бъдещето е пред тях, ние само можем да им помагаме“, добавя треньорът на етърки Валентин Витанов.
В женския тим на „Етър“ са амбицирани да градят школа, като започнат работа още от детските градини и началните класове в училищата. Идеята им вече е приета от Александър Нанков.
„Трябва да се почне още от детските градини, по училищата, да се привлекат момичетата за футбола. Да се направят групи и да се работи сериозно с тях. В „Медик“ основните състезателки са възпитанички на клуба още от училище. Без собствени кадри, градени още от детска възраст, няма бъдеще“, категорична е Радослава Славчева.
„Тя има този опит от Полша, там работят с детските градини, училища, градът им е колкото нашия, а имат 250-300 футболистки. Но работят по това вече над 30 години. Сега в отбора имаме две момичета от В. Търново, другите са от цялата страна. Досега не ми достигаше време за работа с най-малките, защото се занимавам с всичко. С Радослава ще тръгнем по градините и училищата, да спечелим желаещи за футбола. Тя обича да ръководи малки деца, има качествата“, обяснява Валентин Витанов.
В „Етър“ са наясно, че нещата няма да станат с магическа пръчка и ще трябва време да се завърти колелото. Женският тим стана бронзов медалист и вече поглежда към шампионска титла. Със здрава работа в школата обаче във великотърновския клуб са амбицирани до няколко години да са шампиони във всички възрасти, и то със свои кадри. А някой ден като „Медик“ (Конин) да стигнат и до Шампионската лига…
