- Три пъти по-силен ли е ЦСКА от „Левски", г-н Пенев?
- На този мач беше важно и левскарите да разберат кой е по-силният. Макар че още виждам някои, които се обаждат. Имало други причини. Дали сме три пъти по-добри? Ще оставя на тях да пресмятат. Слушам, че Георги Иванов бил мачкал 15 години ЦСКА. Обидно е към историята на вечното дерби, обидно е към много поколения големи футболисти. Но той си знае.
- Имаше ли момент в дербито, в който бяхте притеснен, че ЦСКА няма да спечели?
- Нито един. Още предния ден се видях със Стойчо Младенов и щаба му. Разменихме думи, пожелахме си успех. По изражението му личеше, че няма как да загубим.
- Къде ЦСКА спечели мача?
- Всички изпълниха тактическите указания на треньорите. Направи ми впечатление, че така играха футболисти, които за първи път виждат сняг. Това оказва влияние. ЦСКА спечели с тактика и отлични контраатаки. Много се хвали нападението, а аз ще похваля защитата и вратаря. От тях тръгваха контраатаките. Дивиш е стабилен вратар и дава самочувствие. В първите минути и „Левски" имаше шансове, тогава се видя най-много неговият принос.
- Кога през годините е имало такова надмощие на ЦСКА над „Левски"?
- Имало е много случаи. Аз ще концентрирам въпроса върху един. Когато загубихме с 2:7 от „Левски", ги бяхме сложили на колене. Петър Жеков вкара рано гол, мачкахме ги. Трябваше да бием с много. Но започнаха едни грешки. В това число и мои като защитник. Ще ги помним до края на живота си. Връщахме топката назад, все едно за първи път играем. В последното дерби ЦСКА игра като зрял отбор, който знае точно кога да накаже чуждите неточности. От мач на мач нашият отбор играе все по-добре, по-постоянно. И няма значение дали сме домакини или гости. Това всичко е благодарение на работата на треньорския щаб. Видя се, че Младенов имаше право през лятото - футболистите на ЦСКА са качествени. Прав беше, че трябва време да се види кой на кой пост е най-добър, кой ще се утвърди и кой ще изпадне от борда. Лятото беше много труден етап и за клуба, и за треньора. Не минаваше ден, без някой да критикува 'злобно. Последните мачове са доказателство, че за ЦСКА няма значение дали играе на „Българска армия" или в провинцията. Отборът има добра физиономия. И не на последно място - вече резервите са равностойни на титулярите.
- Кой мач е бил по-лесен за ЦСКА -вашето 5:0 през 1989 година или сегашните „тройки" на Стойчо Младенов?
- Мач с мач не си прилича. Вие, медиите, обичате сравненията. Тогава бяха едни изпълнители, сега са други. Можем само да съберем резултатите и да се гордеем. Нека в „Левски" изчисляват головата разлика.
- Има ли сили ЦСКА да се пребори за титлата?
- Отборът вече го показа на терена. Има сили и възможности. Но два пъти ще повторя: „Но, но!" На първо място са феновете, те са номер едно. На второ обаче са финансите. Политиката на ръководството трябва да е точна, последователна. В България всичко може да се очаква. Единствено неигрови грешки могат да спрат ЦСКА към титлата.
- Положително или отрицателно е за ЦСКА, че „Лудогорец" играе в групите на Шампионската лига?
- От една страна, е добре. ЦСКА има по-спокоен цикъл заради отпадането за купата. Мачът с „Монтана" разстрои феновете. Той трябва да се запечата най-много в главите на футболистите. Трябва да се научат да носят отговорност и да положат двойни усилия в първенството.
- За кой мач ще мислят повече в Разград - за „Армията" или за „Ливърпул"?
- „Лудогорец" е обигран отбор, вече две-три години са заедно, финансово са обезпечени. В Разград ще мислят еднакво и за двата мача. Международните срещи вдигат самочувствието на отбора. Някои може да подценят ЦСКА, но не и тези от ръководството на „Лудогорец". Когато ние играехме с „Интер", „Байерн", „Ливърпул", направо летяхме. Това са хубави мачове. „Лудогорец" ще преследва до последно ЦСКА. В Разград разполагат със завършен отбор, който има синхрон, знае как да държи топката. ЦСКА е по средата на този път. Допреди няколко кръга треньорите още напипваха основния състав. ЦСКА има страхотен шанс да излезе победител в директния сблъсък. Стадионът ще е пълен. Хубава победа и солидна преднина ще дадат спокойствие през зимата. Тогава може да се работи върху засилване на някои постове.
- Какво трябва да бъде наказанието за подобно поведение на публиката не само във вечното дерби?
- Има наредби, има и закони. Да ги отворят и да видим точките. Без скрито-покрито. На феновете им се дават много възможности, дори финансови. И те помагат, купувайки билети. Но агресията по стадионите се предава на обществото. Затова мнозина предпочитат да гледат по телевизията.
- Да поговорим за националния отбор. Редно ли бе да се иска оставка на Любо Пенев от членове на изпълкома?
- Преди да отговоря, ще кажа едно - много ме дразни, че го наричате Чичовото. И аз, и той сме кръщавани, имаме си имена. Треньорът носи отговорност. Когато завърши мачът, трябва да се направи анализ, а не да се бърза да се изкажем пред медиите. И по мое време имаше извънредни заседания на изпълкома, но всички приказки бяха в една посока. Разбира се, никой не ха- ресва, че нямаме желания брой точки. Но аз ви казвам едно - те се броят накрая. Когато бяха квалификациите за световното в Щатите, моите непрекъснато ги брояха -след мачовете с Швеция, Австрия, Израел... Аз мълчах. Накрая победихме на „Парк де Пренс" и когато отворих тефтера, какво пишеше? Първи сме. Смяната на треньор не се прави от фенове и журналисти. И не е редно членове на изпълкома да коментират солово, без да има заседание.
- Имате огромен опит в кризисни моменти. Защо се вкарва напрежението?
- Едната причина я казах - точките. Другата - липсата на внимателно разглеждане на ситуацията. Днес всички сме съгласни, че нямаме футболисти. Но колко дълго се говореше, че при Любо има дисциплина, добри тренировки, добра психологочиска и физическа подготовка. Сега забравихме това. Нека не правим сравнения с преди. Успехите и неуспехите са в историята. Днес не сме сила да се борим с Хърватия, Италия или Германия. Нашите футболисти в чужбина или са резерви, или не попадат в групата. А преди Петър Жеков, носител на „Златна обувка" на Европа, беше понякога резерва в националния. Но всеки треньор знаеше - и за пет минути да го пусне, той ще свърши работа.
- През 1996 година изпълкомът изгони и вас. Как стана тогава и защо?
- По балкански. Помня как Егидиус Браун, тогавашният президент на германския футболен съюз, каза, че сме по-далече и от Албания. Произвеждаме добри футболисти и дотук. Аз отидох на Евро-96 в Англия и знаех, че Христо Бонев е подписал договор за национален селекционер. Моят контракт изтичаше на 1 юли, веднага след турнира. Помня как ме пратиха на жребия за фран-ция-98, а въобще не ме брояха за треньор. Хора от БфС вече се бяха видели с Бонев. Между мен и него няма нищо лошо - отношенията ни са отлични. Но ние такъв шанс на европейско едва ли пак ще имаме. А дори да бяхме станали шампиони, мен вече ме бяха изгонили. На връщане от Англия четох как Пеневи провалили, продали България...
- Къде сбърка Любо в тези три мача?
- Той и екипът му трябва да анализират това. Грешките на треньорите не се забравят, особено когато от двайсет мача не си падал от Норвегия. Всеки бърка. Но хайде и футболистите да носят отговорност, не само треньорите.
- Загубена ли е битката?
- До миналата сряда „Лудогорец" нямаше точка в Шампионската лига, сега е втори. Мачове много. Точките са там - да отидем и да си ги вземем. Няма какво да се фокусирате само върху Любо. Никой няма да му вземе голямото име. Освен като футболист той вече направи добри стъпки и в треньорската професия. Работа за него винаги ще има.
- Какъв съвет бихте дали на Любо Пенев и на Боби Михайлов днес?
- Да са спокойни и да бързат бавно. Да отворят договорите, да прочетат какво са подписали и да продължат да гледат в една посока. От трибуните ние ще помагаме за точките и - дай, Боже! - да се класираме за еврофиналите. Нали франция ни носи късмет!
Интервю на Боян Бойчев, вестник "Труд"