Президентът на БФС Борислав Михайлов даде интервю за еротичното списание „Плейбой”. В него той казва, че БФС няма как да участва в черно тото, но е много лесно да се обвинява известна личност като него.
От „Playboy": представят Михайлов така:
102 мача за националния отбор, капитан и емблема на златното поколение, два мандата като ръководител на българския футбол, член на Изпълкома на УЕФА, горд родител (и почитател) на един от най-талантливите вратари в Европа – изглежда, че всички битки в живота на Борислав Михайлов дотук са успешни. 2013-а му предлага нови предизвикателства – скоро (на редовния конгрес – б.р.) Боби ще разбере дали постоянният вой по БФС ще роди конкуренция за президентския пост, през лятото се очаква синът му Ники да извърви крачката от Твенте в по-голям клуб, наесен пък всички ще знаем дали младата селекция на Любо Пенев ще играе на световното в Бразилия. Легендата на българския футбол застана пред PLAYBOY, за да обсъди всичкото предстоящо и всичкото отминало през последните 50 години
Ето и избрани моменти от самото интервю:
В средата на февруари навърши 50. Страхуваш ли се от нещо?
- Нормалните човешки тревоги – колкото повече остаряваш, толкова повече започваш да мислиш за здравето си. Извън тях – не. За петдесет години се научих да не се страхувам
Дори от конкуренция на конгреса?
- От това пък - изобщо. Ако някой има концепция, сили и вяра, че може да прави нещата по-добре, да заповяда – винаги съм казвал, че президентското място не ми е самоцел. Два пъти поред ме избират напълно демократично, по същия начин могат и да не ме изберат. И какво толкова? Да знаеш, че това е един от най-трудните постове в държавата - може би само на премиера му е по-сложно. Всички разбираме от футбол, от политика и от жени... А пък с новите технологии абсолютно безнаказано те плюят, хулят и лаят, което въобще не е приятно
А ти защо си сложи главата в торбата преди осем години?
От „Playboy": представят Михайлов така:
102 мача за националния отбор, капитан и емблема на златното поколение, два мандата като ръководител на българския футбол, член на Изпълкома на УЕФА, горд родител (и почитател) на един от най-талантливите вратари в Европа – изглежда, че всички битки в живота на Борислав Михайлов дотук са успешни. 2013-а му предлага нови предизвикателства – скоро (на редовния конгрес – б.р.) Боби ще разбере дали постоянният вой по БФС ще роди конкуренция за президентския пост, през лятото се очаква синът му Ники да извърви крачката от Твенте в по-голям клуб, наесен пък всички ще знаем дали младата селекция на Любо Пенев ще играе на световното в Бразилия. Легендата на българския футбол застана пред PLAYBOY, за да обсъди всичкото предстоящо и всичкото отминало през последните 50 години
Ето и избрани моменти от самото интервю:
В средата на февруари навърши 50. Страхуваш ли се от нещо?
- Нормалните човешки тревоги – колкото повече остаряваш, толкова повече започваш да мислиш за здравето си. Извън тях – не. За петдесет години се научих да не се страхувам
Дори от конкуренция на конгреса?
- От това пък - изобщо. Ако някой има концепция, сили и вяра, че може да прави нещата по-добре, да заповяда – винаги съм казвал, че президентското място не ми е самоцел. Два пъти поред ме избират напълно демократично, по същия начин могат и да не ме изберат. И какво толкова? Да знаеш, че това е един от най-трудните постове в държавата - може би само на премиера му е по-сложно. Всички разбираме от футбол, от политика и от жени... А пък с новите технологии абсолютно безнаказано те плюят, хулят и лаят, което въобще не е приятно
А ти защо си сложи главата в торбата преди осем години?
- Защото смятах, че футболният съюз заслужава по-добра съдба. Променихме много – без да обиждам никого, твърдя, че сме най-стройната спортна организация в страната. Имаме над 120 души на щат, а когато станах президент, бяха 20-30. Организираме и администрираме 600-700 мача на седмица, издържаме 12 национални отбора. С всичките условия, които имат, да речем, в Германия, Англия или Франция.
Феновете на ЦСКА, меко казано, не те харесват.
Феновете на ЦСКА, меко казано, не те харесват.
- Има нещо много важно, което феновете трябва да разберат - че футболният съюз не може да дотира, да кредитира или по какъвто и да било начин да финансира клубовете. Това не се случва никъде по света. Те са си акционерни дружества, самостоятелни единици. Трябва ясно да се разбере какво зависи от БФС - ние организираме първенството, администрираме и развиваме националните отбори, прилагаме правила по уставите на ФИФА и УЕФА, следим лицензирането. Ето, клубовете лека-полека започнаха да влизат в час, но им е трудно, защото финансово не са добре. Нещата, които зависят от нас, ги правим добре. България обаче е единствената държава, в която за несъществуваща засада или грешен тъч всички захапват ръководството на футбола. Разбери – няма как БФС да участва в черно тото например; ако има нещо, то си се случва между играчи, клубове, хора около тях. Делегатите ни пишат доклади, работим с полицията, даваме сигнали на прокуратурата... Но е много лесно да плюеш Боби Михайлов, понеже е известен и е на този пост.
- На чия страна е вече бившият премиер в конфликта Стоичков – Михайлов?
- На чия страна е вече бившият премиер в конфликта Стоичков – Михайлов?
Четох някъде, че и двамата сме му приятели и не иска да се меси. Но аз конфликт със Стоичков нямам.
А виждаш ли нещо градивно в критиките на Христо?
А виждаш ли нещо градивно в критиките на Христо?
- Нито едно от нещата, които е казал, не е истина. Според мен отнякъде някой го кове – най-точно казано. След време ще разбере, че са го подлъгали, затова и не смятам да влизам в полемики.
Сериозно ли е Заря Крушари да има същата тежест, каквато ЦСКА или Левски?
Сериозно ли е Заря Крушари да има същата тежест, каквато ЦСКА или Левски?
- Това е демокрация! А решението за еднаква стойност на гласовете е взето при предишното ръководство – дотогава тежестта е била 5-3-1, в зависимост дали става дума за член на А група, на Б група или аматьорски състав. В момента има 728 клуба с право на глас, нито един – мъртъв или фантом. ЦСКА и Левски са просто две единици.
По-скоро две нули. Гледа ли ги срещу Мура и Сараево?
По-скоро две нули. Гледа ли ги срещу Мура и Сараево?
- Да – и Мура, и Сараево със сигурност са по-слаби и с по-малки бюджети, но пък имат собствени кадри. Това е огромният проблем – разчитаме на прекалено много чужденци. Дори БФС да намали квотата извън Европейския съюз от трима на двама, или даже на един, клубовете спокойно могат да напазаруват десет финландеца, пет словенеца, 17 румънеца – нали сме в Европа... Надявам се самите собственици да усетят, че тази политика е сбъркана.
Какви са спомените ти от 31 октомври 2006-а? Вердер гостува в София...
Какви са спомените ти от 31 октомври 2006-а? Вердер гостува в София...
- Много тежки. Един млад и очевидно талантлив вратар стана изкупителна жертва, независимо че за Левски бе едно и също дали ще падне с 1, 3 или 10 на нула. Можеха да провалят кариерата му, но той стана по-силен и доказа, че е от световна класа. Господ си знае работата.
Мексико ли е най-паметният ти момент?
Мексико ли е най-паметният ти момент?
- Мексико и „Парк де Пренс”. И много други, все пак съм играл 102 мача.
Помниш ли кой вкара победната дузпа срещу Мексико?
Помниш ли кой вкара победната дузпа срещу Мексико?
- Лечков!
Който ти е вице, а е осъден ефективно на две години затвор...
Който ти е вице, а е осъден ефективно на две години затвор...
- Има право да обжалва. Докато не са минали всички възможности, си е невинен.
Факторите, които направиха България четвърта в света?
Факторите, които направиха България четвърта в света?
- Треньор. Отбор... Късмет. Това са
А факторите, които ни направиха 96-и в света през април 2012-а?
А факторите, които ни направиха 96-и в света през април 2012-а?
- Всяка държава преживява спадове - вижте Унгария, Австрия, дори Швейцария допреди 2-3 години. Имат всички условия, но не им се получава. На фона на населението ни не сме падали чак толкова.
Другият Пенев ще успее ли да ни класира на световно?
Другият Пенев ще успее ли да ни класира на световно?
- Групата е много тежка, евентуално ще се борим за бараж. Но хубавото е, че с млади момчета, без някакви суперзвезди играем доста добър футбол и отборът започва да се харесва. Хората знаят, че трудно ще се класираме, но подкрепят отбора - защото когато се раздаваш по този начин, никой не може да ти се сърди.
