Именитият испански вратар и треньор Джон Паскуа Ибарола участва в обучението на треньори от УЕФА А лиценз – вратари по покана на българската треньорска школа по футбол към Българския футболен съюз. Работил е в Барселона, бил е за последно в Марсилия, а сега говори пред родните специалисти за работата с вратарите. Сайтът Goalkeper.bg публикува любопитно интерво с опитния специалист.
Teamgoalkeeper: Добре дошъл в България Джон. За пръв път си в София и в този регион на Европа?!
Дж П Ибарола: Здравейте, благодаря за поканата и възможността да съм тук с вас, за да споделя своята философия и възгледи върху футболната игра. Пристигам в България за пръв път. Харесва ми София, доста оживен град, но сравнение с Йоханесбург е като малък квартал (смее се).
teamgoalkeeper: Разкажи ни малко повече за себе си и твоята професионална кариера като треньор до този момент.
Дж П Ибарола: Извървях пътя от работата с деца до най-високото ниво на професионалният футбол, като вече 6 години съм в отбор играещ Шампионска лига. Необходимо е да вярваш в процеса и да успяваш да се адаптираш постоянно. Всяка една култура е различна.
Ще ви дам един пример: когато живеех и работих в Южна Африка, условията при които бях настанен бяха страхотни – хубава къща с басейн, кола с личен шофьор, но като излизах навън виждах реалността, която нямаше нищо общо с лукса. Играли сме на терени, на които дори няма трева и абсолютно никой от футболистите не се оплакваше. Абсолютно никой, това ме накара да се замисля, че ние Европейците сме доста разглезени.
В Азия – Филипините, в апартамента които живеех нямаше дори легло, спях на земята с матрак, който сам си направих. Но аз харесвах това и исках да опозная нова култура.
teamgoalkeeper: Разкажи ни за престоя си в Мамелоди Съндаунс шампиона по футбол на ЮАР?!
Дж П Ибарола: Аз съм може би единственият бял треньор задържал се в “Черния континент” повече от пет години. (Смее се). Работих през този период с 6 треньора, а в състава ни бяха трима различни национални вратари. Denis Onyango – Уганда, Reyaad Pieterse капитан на ЮАР и Kennedy Mweene, който беше спечелил абсолютно всички отличия в Африка, капитан на Замбия. Той изпълняваше дори дузпите в националният им отбор. Но така се стекоха обстоятелствата, че той беше резерва две години при нас. Имах интересна ситуация, когато отидохме в Конго за Африканската Шампионска лига, аз бях единственият бял на стадиона и на загрявката публиката започна да пее: white, white, white….
teamgoalkeeper: Наистина е доста трудно, да се задържиш 5 години в един отбор, но ти си успял?!
Дж П Ибарола: Да така е, всичко е адаптация и увереност. Важното е да си щастлив в това, което правиш. Не ми беше лесно, но аз се променях, вярвах в това което правя.
teamgoalkeeper: Периода ти в националния отбор на Филипините?!
Дж П Ибарола: Получих покана от американският треньор Thomas Dooley. И не се замислих, приех. Аз съм авантюрист. Още в разговорите със старши треньора, разбрах че ситуацията ще е доста различна и сложна. Двамата вратари от националния отбор, бяха заедно в един клубен отбор и предложението беше аз да работя с тях в клубния отбор за да мога да ги подготвя за участието им в националният отбор. Там имаха треньор на вратари, но федерацията взе това решение и клуба се съгласи. Тогава за пръв път работих с помощник треньор.
Нека ви разкажа интересна случка. Играхме срещу Китай на Марчело Липи. Преди мача, когато бяхме на терена той дойде до мен и ме заговори. Попита какво правиш тук, на другия край на света, аз му отговорих: работя, щастлив съм с това което правя. Колко треньора работите в националния отбор, аз му отговорих: аз и старши треньора. Липи каза, аз имам 22 помощници, как е възможно това. Имам трима треньори на вратарите и четирима кондиционни треньора.
teamgoalkeeper: Как те поканиха да работиш на най-високото ниво във Футбола Ла Лига – Реал Бетис и в последствие Барселона??
Дж П Ибарола: В един слънчев ден през 2017г. получих обаждане от Кике Сетиен, той ми каза: Джон здравей искаш ли да се присъединиш към моя екип в Бетис?! Ние не се познавахме и беше нужно да се видим и изговорим философията си за футбол, моите задължения. След като разговаряхме за футбол повече от 5 часа аз приех. На следващият ден Кике събра вратарите на отбора, тогава капитан беше Антонио Адан и им каза: вижте той няма много опит на това високо ниво, но аз съм убеден, че с неговата работа и енергия ще ви помогне да се развиете още повече. След две години работа продадохме Пау Лопес на Рома за 23,5млн. евро.
teamgoalkeeper: Разкажи ни за вратарите с които си работил?!
Дж П Ибарола: За мен вратарите трябва да са позитивни, щастливи в това което правят. Да са изпълнени със страст, емоция и оптимизъм. За мен е важно да бъда в услуга на вратарите, да им помагам ежедневно не само във футбола, но и в живота. Аз не слагам етикети и определения на вратарите, с които работя. Ако кажа на някого, че не може да прави нещо, това се отнася за мен, слагам етикет на себе си. Винаги съм работил с вратари, които са в клуба, не съм настоявал пред шефовете: вземете този или този вратар. Не, аз работих с хората които бяха в дадения клуб.
teamgoalkeeper: Добре тогава, нека те попитам така, с кой вратар ти е било най-трудно да работиш?!
Дж П Ибарола:
“Футбола е като в живота, всичко зависи от малките детайли. За да стигнеш до момента, в които виждаш тези детайли е необходимо бъдеш смел в това което правиш.”
Тер Щеген, с него ми беше най-трудно. Признавам го. Просто не успяхме да намерим връзка между нас. Работата ми с него беше като: да правиш любов със страхотна жена, но да не се харесвате по между си!
Той е най-класният вратар, с който съм работил. Просто перфектен. Но беше прекалено затворен и не искаше да асимилира, че има и друг начин на работа и подход към прогрес. Всеки трябва да носи отговорност за действията си. Аз поех своята и предпочетох да напусна Барселона, отколкото да бъда нещастен всеки ден отивайки на работа.
teamgoalkeeper: Олимпик Марсилия – Хорхе Сампаоли, Дженаро Гатузо, Жан-Луи Гасе, Игор Тудор. Как се работи с тези имена и личности?!
Дж П Ибарола: Всичко е много лесно. Комуникация, това е.
“Всички пътища до целта са едни и същи. Важен е успеха.”
Когато започна работа с нов старши треньор, не се притеснявам да отида до неговият офис и да почукам на вратата. Много колеги ми казват: ей Джон ти си луд, как си позволяваш да отидеш там и да изложиш своите възгледи?! Аз им казвам, да знам, че съм луд, но така съм по спокоен и намирам вътрешен мир. Отивам при новия треньор и го питам абсолютно всичко, за да съм наясно какъв трябва да бъда аз. И къде е точно мястото на треньора на вратари.
В Марсилия бях 3 години. Страхотни три години, Шампионска лига, Лига Европа всичко беше перфектно. Но в един момент аз просто нямах дори и един свободен ден. Просто работата е наистина много. Въпреки, че в моя отдел работя с двама помощници. Аз не гледам мачовете от скамейката, качвам се горе, по лесно е за мен да видя нещата и малките детайли.
teamgoalkeeper: Какъв съвет би дал на нас треньорите?!
Дж П Ибарола: Най-важното е да имате ясна и чиста картина в главите си, да знаеш какво правиш и защо го правиш. Дали побеждаваш или губиш за мен е едно и също. Важен е процеса и пътя, които следваш. Сърцето никога няма да те излъже.
Изкарайте вратарите извън зоната им на комфорт. Идеята в моите тренировъчни планове е насочен към вратарите, за да им помогна, да израстват всеки ден. Нямам нужда от GPS за да определя дали те са се вложили или натоварили. Аз го виждам в техните очи и отношение към тренировъчният процес.
Огледайте се в своята работа, ако сте в застой, не е виновен никой друг освен вас. Не можеш да промениш нищо, ако не го виждаш.
Когато даден вратар има технически проблем, използвайте разчленен метод на работа. Снимайте всички ваши сесий и анализирайте всяка една тренировка. По този начин вие ще помогнете на вашите вратари за да се развиват, както и самите вие.
teamgoalkeeper: Как поддържаш мотивация за да бъдеш толкова позитивен и енергичен?!
Дж П Ибарола:
“Нямам нужда от мотивация, просто давам най-доброто от себе си всеки ден и съм сигурен, че живота ще ми го върне по най-добрия начин.”
Подтискам егото си за да израстна. Уча всеки ден, комуникирам, споделям, за мен това е мотивация. Ако работя върху себе си съзнателно и с душата си, помагам на всички около мен. Това е пътят, това ме прави щастлив.
teamgoalkeeper: Благодаря ти Джон, за откровеността и знай че винаги си добре дошъл и имаш приятели тук в България.
Дж П Ибарола: И аз ви благодаря за възможността да споделя своите възгледи и философия за работа. Открих нови приятели тук. Пожелавам ви следващата ни среща да е на Стат Велодром за мач от Шампионска лига!
