Желко Обрадович: Стоичков е джентълмен, един от най-добрите футболисти на Барселона

 

- Как започнах ли? Отдавна беше наистина. В моя роден град Чачак. Там баскетболът е издигнат в култ, той е една огромна традиция. Много известни играчи са тръгнали от Чачак. Моята любов към играта стартира през 1973 година, когато гледах европейското първенство по баскетбол. Един човек от моя град – Драган Кичанович играеше за националния отбор на Югославия. Тогава се запалих по баскетбола и той стана неразривна част от живота ми.

 

- Може и така да се каже. По това време Кичанович беше един от най-добрите баскетболисти в Европа.

 

 

- Оставиха ме сам да решавам. Като всяко малко момче на тези години обичах всички видове спорт. Те не се сърдеха. Просто го приемаха. А аз играех футбол, баскетбол, тенис на маса. Каквото дойдеше

.

 

- За нас това е преди всичко традиция, която отстояваме във времето. Няма сърбин, който да не обича спорта. Много сме емоционални като хора. И всички искаме да имаме примери. Сръбският спорт непрекъснато гради нови поколения. А така малките има по кого да се запалят, от кого да гледат, на кого да приличат.

 

- На първо място един прекрасен отбор с невероятни баскетболисти. Разбира се – и треньори, които знаеха как да ни подберат, обиграят и мотивират.

 

 

- Наистина той беше уникален. Дражен Петрович промени много неща в европейския баскетбол. Той работеше много здраво. Посвети цялото си време на любимия си спорт. Но това поколение не беше само Дражен Петрович. Имаше още много, наистина много силни играчи. Като започнем от Дивац, Раджа, Кукоч... След тях продължиха да идват млади баскетболисти. Въобще Югославия по това време наистина бе страхотен тим.

 

 

- Да, много пъти сме се срещали с българи. Ще ви кажа едно нещо – при всички случаи, когато ми се е налагало да играя във вашата страна, е било много тежко.

 

- Взех решението за една нощ. Помислих си, че може би е дошло времето да стана треньор. И така се получи. Бях на подготовка с националния отбор. Шефове на Партизан ми предложиха да стана треньор на тима. И така за една нощ се промени животът ми.

 

 

- Чудесни. Те ме познаваха, а аз познавах тях. Беше много лесно. За мен това обстоятелство дори се оказа сериозно предимство. Разбирахме се със затворени очи. А когато има взаимно доверие и уважение, нещата се получават лесно. Още през първата година спечелихме всички титли и беше прекрасно време.

 

 

 

- Най-важна беше европейската ни титла, спечелена в Истанбул. Професор Николич, бащата на югославския баскетбол, ми се обади да ме поздрави веднага след това. Той знаеше неща, които другите не разбираха и никога няма да разберат. Беше невероятно признание и преживяване.

 

 

- Трябва да се адаптираш. Това е на първо място. Не само го знаех, но и го направих. Отиваш в нова страна, срещаш се с нови културни традиции. Работиш с различни играчи. Хувентуд беше пълен с много опитни баскетболисти. Хората в града много обичаха играта, което направи живота ми приятен и лесен. Като бонус получих и отличен опит.

 

 

- Много добри. Христо беше един от най-важните футболисти на Барселона. Помня, че в този период той беше един от най-добрите приятели с моя играч Жорди Вилякампа, капитанът на Хувентуд. Доколкото знам, двамата продължават да имат подобни отношения. Много пъти сме се срещали с Христо в различни ресторанти. Той е голям джентълмен. Всички хора в Барселона завинаги ще помнят Стоичков. Той е един от най-големите футболисти, които някога са играли в този велик клуб.

 

 

- Помня го добре.

 

 

- Случва се. Това е спорт. По-важното е, че ние загубихме този мач, но пък след това станахме шампиони в турнира. Аз помня това много по-добре. В един отделен мач от сезона можеш да си позволиш да загубиш. Трудно е да гостуваш на тим, какъвто беше този от Плевен. Изключително мотивиран съперник. Освен това бяха и много силни.

 

- Доста дълго време ме следяха. Накрая дойдоха с конкретна оферта. Бенетон е много сериозен клуб и беше голям опит за мен. И до ден-днешен имам много приятели в Италия. Тогавашният генерален директор на Бенетон сега е генерален директор на моя клуб – турския Фенербахче. Говоря за г-н Маурицио Герардини.

 

 

- Човек никога не си представя, че толкова дълги години ще остане на едно място. Но при мен се получи. Още от първата година резултатите бяха отлични. Причината за моя дълъг престой в Панатинайкос е именно това – за 13 години играхме 27 финала! И по-важното - спечелихме 23 от тях. Това е история. Факт, който никога няма да се забрави. Удоволствието беше голямо, всички се радваха. Понякога се случват неща в живота, които никога няма да бъдат забравени. С мен и Панатинайкос стана точно това.

 

- Така стана за съжаление. Дискутирал съм тази тема и с него на четири очи. Младенов беше един наистина много силен баскетболист. Но по негово време се позволяваха само двама чужденци в отборите. Това му попречи. Ако Младенов днес беше в игра, сигурен съм, че щеше да направи страхотна кариера. Но въпреки всичко той е момче, което обожава баскетбола. Бих казал - беше подобен на Кичанович. Знам, че е бил и негов идол. За мен бе огромна чест и удоволствие да бъда на неговия бенефисен мач.

 

 

- Такъв беше моментът. Воденият от мен национален отбор не постигаше добри резултати. Освен това натоварването беше огромно. С моя асистент не можехме да почиваме и ден. След цял сезон през лятото идваше времето на националния тим. Много труден период. И като прибавим лошите резултати... Стигнах до момента, в който признах, че само аз нося отговорност за тях. И след това реших да напусна.

- Много национални отбори са искали аз да им бъда треньор. Причината за отказа е проста – не мога да си представя да бъда треньор на пейката и срещу мен да е моята родина. Такава ситуация е безкрайно трудна и непреодолима. Няма как срещу мен да са сръбските национали, сръбският отбор. С клуб е различно, напълно различно. Това е основната причина.

 

 

- Много неща. Но ако обичаш работата си, ако я уважаваш като професия, всичко става лесно. Аз я обичам безкрайно. В живота има много трудности. Но когато ги преодоляваш с удоволствие, става много лесно.

 

- Не желая да говоря за реферите. Никога не е добре да се оплакваш с тях и да търсиш оправдание в съдийството. Баскетболът е игра, в която непрекъснато се правят грешки. Всички ние правим непрекъснато грешки. Това се отнася и за съдиите. По-важното е, че ние продължихме да работим здраво и година по-късно спечелихме титлата. Фенербахче е клуб с огромно количество фенове, които безкрайно много подкрепят отбора си. Разберете – не е коректно да се оправдавам с нещо, което е извън терена. В крайна сметка всеки тим има 40 минути да спечели двубоя. И всичко зависи от изпълнителите.

 

 

- Няма чак такава разлика. В Сърбия, в Гърция, в Испания, в Италия запалянковците също са шумни и верни да гроб на отборите си. Обичат баскетбола. В някой момент са по-емоционални, в друг по-малко. Аз винаги съм изисквал едно нещо от феновете на моя отбор – да уважават съперника. И да се наслаждават на играта.

 

 

- Не, разбира се, че не. Просто започнах да работя и исках да печеля. Но не съм мечтал чак за толкова много успехи. И сега на първо място трябва да благодаря на моите баскетболисти, които са ме класирали толкова пъти във финалните четворки.

 

- Това е тип хипотетичен въпрос. Разбира се, че обичам Партизан. Това е моят отбор. Но обичам и всички останали клубове, в които съм работил. Сега съм във Фенербахче. И цялото ми внимание е посветено на именно на Фенербахче. Имам договор за още три години. И повярвайте – изобщо не е лесно да мисля за каквото и да е различно от Фенербахче.

 

- Да, няма спор за това. Ако като мен сте живели 25 години в чужбина, със сигурност ще чувствате носталгия. Но както казах – аз решавам кога да се върна.

 

- Никога не съм приемал това сравнение. Уважавам прекалено много Фил Джаксън. Знаете, че той е спечелил 11 титли в НБА. В Европа винаги сме гледали Американската лига като добър пример и сме опитвали да копираме някои неща. Но съм убеден, че и в НБА гледат европейския баскетбол и взимат неща от нас. Това е нормално. Сега има безкрайно много способи да се набавя информация благодарение на интернет.

 

- Не, това е приключена история. Имам договор за още три години с Фенербахче и това ме интересува.

 

- Много отдавна. Тити е специална личност. Близки сме с неговото семейство. Аз съм и кръстник на сина му Желко. Има специална връзка между нас и мога да кажа, че той е най-добрият човек, който съм срещал в живота си.

 

- Майкъл Джордън!