На 10 октомври в Музея на спорта в София (Национален стадион „Васил Левски“) цяла плеяда звезди и легенди на женския ни баскетбол ще се събере да отпразнува един от ценните международни трофеи във витрината на вековния у нас спорт.
На 28 март 1979 г. „Левски Спартак“ печели за втори път и оставя завинаги във витрината си баскетболната купа „Лиляна Ронкети“.
Финалът е изцяло български – в Ямбол за трофея пред очите на Алдо Витале „сините“ спорят с „Марица“ (Пловдив). „Левски Спартак“ печели драматично със 70:69.
Точно този юбилей ще честват момичетата от „синия“ клуб.
Събирането съвпада със серията от събития, свързани с честването на 100 години организиран баскетбол в България, с които от БФБаскетбол отбелязват юбилея на любимия спорт.
Решихме да разровим старите вестници и книги, за да припомним емоциите, с които трофеят е посрещнат преди 40 години.
„Драматичен мач, в 13-ата минута, при 20:20, спасиха положението Голчева и Новкова, при 61:60 за Марица – Барзова, а в последните секунди – Богданова и Макавеева. Смогна да се разпише дори и Радкова, която влезе за малко…
…В определени моменти всяка се оказа способна да изиграе своята малка, но все пак главна роля. Всяка – от Ана Лабова до Юлия Боянова. Изключението – само Голчева, ненадминатата!“, пише в репортажа си за в. „Народен спорт“ голямата журналистка Надежда Богданова.
По-късно тя включва спомените за този финал на Надка Голчева и Петкана Макавеева в книгата си „Баскетболно съзвездие“. Ето какво казват те за мача в Ямбол.
Надка Голчева: „При борбата за втората „Ронкети“ бях капитанка на „Левски Спартак“. Със „Слован“ пак се срещнахме - на полуфинал („сините“ побеждават братиславския тим на финала на същия турнир година по-рано – б.ред.). У нас бихме с 23 точки, в Чехословакия устискахме положението, макар че бяхме подложени на поголовна сеч от съдиите. Усетих какво означава капитанската отговорност и капитанско терзание. След мача ми стана лошо от пренапрежението., повръщах. На финала победихме „Марица“ (Пловдив). Учредителят на купата „Ронкети“ – италианецът Алдо Витале, покани мен и Пенка Стоянова от Пловдив да тренираме една седмица с баскетболистките от неговия римски отбор и да играем в техния състав няколко демонстративни мача. Наистина отидохме и тренирахме, но играхме само един мач – у нас започваха финалите за Купата на републиката, дружествените ни отбори се нуждаеха от подкрепа.“
Петкана Макавеева: „Бях бременна, когато „Левски Спартак“ спечели първата „Ронкети“. За втората „Ронкети“ обаче бях на линия., макар и не в блестяща форма. И тогава така се случи, че аз да имам последната дума: 30 секунди преди края отбелязах кош и поведохме срещу „Марица“ на финала в Ямбол. Пловдивчанки имаха време да ни го върнат. Пред погледа ми още е Пенка Стоянова, която получи топката под самия ринг, но изглежда се уплаши да не я „захлупим“, върна пас назад, ние го прекъснахме и минутата изтече.“
Непосредствено след мача пък треньорът Станислав Бояджиев обяснява пред в. „Народен спорт“: „Успехът е резултат от добрия климат и от зрелостта на колектива. Много съм доволен от психическата устойчивост на състезателките. В решителните срещи отборът показа, че може да воюва! Изненадахме съперника. Пловдивчанки очакваха зона (така ги бяхме били на техен терен), а ние избрахме личната защита. Гледахме как тренират в Марица и чухме техни изявления от сорта на: „Ако пък ни излязат с лична защита – още по-добре. Проблеми няма да имаме!“ А проблеми все пак им създадохме…“
Най-раздвоен е създателят на турнира Алдо Витале: „Ако половината ми сърце е в купата и заедно с нея остава при победителките, другата половина поднасям на достойните им опонентки от "Марица"“.
На 28 март 1979 г. „Левски Спартак“ печели за втори път и оставя завинаги във витрината си баскетболната купа „Лиляна Ронкети“.
Финалът е изцяло български – в Ямбол за трофея пред очите на Алдо Витале „сините“ спорят с „Марица“ (Пловдив). „Левски Спартак“ печели драматично със 70:69.
Точно този юбилей ще честват момичетата от „синия“ клуб.
Събирането съвпада със серията от събития, свързани с честването на 100 години организиран баскетбол в България, с които от БФБаскетбол отбелязват юбилея на любимия спорт.
Решихме да разровим старите вестници и книги, за да припомним емоциите, с които трофеят е посрещнат преди 40 години.
„Драматичен мач, в 13-ата минута, при 20:20, спасиха положението Голчева и Новкова, при 61:60 за Марица – Барзова, а в последните секунди – Богданова и Макавеева. Смогна да се разпише дори и Радкова, която влезе за малко…
…В определени моменти всяка се оказа способна да изиграе своята малка, но все пак главна роля. Всяка – от Ана Лабова до Юлия Боянова. Изключението – само Голчева, ненадминатата!“, пише в репортажа си за в. „Народен спорт“ голямата журналистка Надежда Богданова.
По-късно тя включва спомените за този финал на Надка Голчева и Петкана Макавеева в книгата си „Баскетболно съзвездие“. Ето какво казват те за мача в Ямбол.
Надка Голчева: „При борбата за втората „Ронкети“ бях капитанка на „Левски Спартак“. Със „Слован“ пак се срещнахме - на полуфинал („сините“ побеждават братиславския тим на финала на същия турнир година по-рано – б.ред.). У нас бихме с 23 точки, в Чехословакия устискахме положението, макар че бяхме подложени на поголовна сеч от съдиите. Усетих какво означава капитанската отговорност и капитанско терзание. След мача ми стана лошо от пренапрежението., повръщах. На финала победихме „Марица“ (Пловдив). Учредителят на купата „Ронкети“ – италианецът Алдо Витале, покани мен и Пенка Стоянова от Пловдив да тренираме една седмица с баскетболистките от неговия римски отбор и да играем в техния състав няколко демонстративни мача. Наистина отидохме и тренирахме, но играхме само един мач – у нас започваха финалите за Купата на републиката, дружествените ни отбори се нуждаеха от подкрепа.“
Петкана Макавеева: „Бях бременна, когато „Левски Спартак“ спечели първата „Ронкети“. За втората „Ронкети“ обаче бях на линия., макар и не в блестяща форма. И тогава така се случи, че аз да имам последната дума: 30 секунди преди края отбелязах кош и поведохме срещу „Марица“ на финала в Ямбол. Пловдивчанки имаха време да ни го върнат. Пред погледа ми още е Пенка Стоянова, която получи топката под самия ринг, но изглежда се уплаши да не я „захлупим“, върна пас назад, ние го прекъснахме и минутата изтече.“
Непосредствено след мача пък треньорът Станислав Бояджиев обяснява пред в. „Народен спорт“: „Успехът е резултат от добрия климат и от зрелостта на колектива. Много съм доволен от психическата устойчивост на състезателките. В решителните срещи отборът показа, че може да воюва! Изненадахме съперника. Пловдивчанки очакваха зона (така ги бяхме били на техен терен), а ние избрахме личната защита. Гледахме как тренират в Марица и чухме техни изявления от сорта на: „Ако пък ни излязат с лична защита – още по-добре. Проблеми няма да имаме!“ А проблеми все пак им създадохме…“
Най-раздвоен е създателят на турнира Алдо Витале: „Ако половината ми сърце е в купата и заедно с нея остава при победителките, другата половина поднасям на достойните им опонентки от "Марица"“.