Александър Станков е роден на 3 септември 1964 г. в София. Принадлежи към едно от най-цесекарските семейства у нас. Баща му Борис Станков е един от най-известните ръководители и футболисти на ЦСКА, а по-малкият му брат Георги Станков, също е свързан с “червената” идея, в момента е помощник-треньор на “Ботев” (Враца). През 1998 г. започва кариерата му като треньор в “Хасково”, след което отива помощник в кипърския “Алки”. Бил е през различни периоди четири пъти треньор (2001 и 2004) и помощник-треньор (2000 и 2003) на ЦСКА. През 2001-а е наставник на “Черно море”. През 2005-а е треньор на дублиращия отбор на “Криля Советов” (Самара). Към края на 2006 г. става селекционер на младежкия национален отбор на България, класира го на осминафинален бараж за европейското първенство през 2007 г., загубен от Белгия.
Станков е един от малкото родни треньори, които имат успехи на клубно ниво в чужбина. С изключиние на Георги Василев-Гочето с “Унион” (Берлин) и Христо Бонев с “Панатинайкос” никой освен големия син на бившия президент на ЦСКА Борис Станков, не е правил такъв фурор зад граница.
Сашо Станков отива в Китай през 2010 г. и става старши треньор на току-що създадения отбор “Аербин” от град Далиен в тамошната “В” група. Само за два сезона никому неизвестният тим от пристанищния град влиза във Висшата лига със смазващо превъзходство.
След това води последователно “Локо” (Пд) и “Черно море”, а от ноември 2015 г. е старши треньор на още един китайски отбор - “Хунан Билоу”.
През лятото на 2008 г. големият син на бившия президент и легенда на ЦСКА Борис Станков трупа треньорски опит и курс в “Милан” под надзора на треньора Карло Анчелоти. 6 години преди това пък попива опит лично от тогавашния наставник на “Байерн” Отмар Хитцфелд.
- Г-н Станков, не е пресилено да се каже, че вие сте българинът, който най-добре познава китайския футбол и сте треньорът с най-голям опит там. Нали?
- Така е. От треньорската ми кариера три години и половина преминаха в Китай. В “Далиен” направих име, след като само за два сезона от аматьорската група се изкачихме до елита, докато миналата година попаднах в тим с много скромни финансови и организационни възможности - “Хунан Билоу”, с който все пак успяхме да се спасим от изпадане от втора дивизия, което си е истински подвиг с бюджета и футболистите, с които разполагахме. Бюджетът на “Хунан Билоу” бе малко над 1 милион долара.
- Споменахте за бюджета. Колко е нормално да е той в местната “Б” група?
- Отборите, които влязоха в елита имаха бюджет над 10 милиона долара. Тази година бюджетите ще скочат още. Вече не се търсят само застаряващи звезди, а такива, които са в златна футболна възраст, и шефовете на големите китайски клубове са готови да извадят големи пари за големите играчи от Европа и Южна Америка. За треньори също се назначават вече само световноизвестни имена. Радомир Антич не можа да изкара целия сезон с “Дзянсу”, но отборът влезе във Висшата лига. Същият този тим счупи трансферния рекорд тази зима, като плати 28 милиона евро на “Челси” за бразилеца Рамирес.
- Твърди, се че сегашният трансферен бум в Китай се дължи на редица данъчни облекчения от страна на властите...
- Държавата и президентът на Китай обичат спорта и най-вече футбола и гледат да помагат на собствениците на отборите, колкото може повече. Освен това инвестициите в самите китайски клубове са огромни и вече могат да се съпоставят с тези от най-големите европейски първенства.
- Какво е качеството на футбола в Китай?
- За няколко години пред очите ми китайското първенство се разви страшно бързо. Разликата между елитната и “Б” група не е толкова голяма, правят я по-класните чужденци. Спомням си, че още при пристигането ми в предишния отбор “Аербин” вкараха 150 души в затвора заради черно тото и уговаряне на мачове. Включително ръководители в техния съюз, съдии, футболни деятели. Всички те са с ефективни тежки присъди без право на обжалване. Така в Китай вече никой не може и да си помисли да манипулира мачове. Играят се много оспорвани двубои и нивото на футбола непрекъснато расте. На практика е невъзможно да се уреди мач. Има си официална букмейкърска къща, но на футболисти и треньори е забранено да участват. Плюс това залозите се контролират много строго от държавата.
- Това ли е една от рецептите футболът в една държава да се развива?
- Определено, но не само. Трябват и богати собственици, и развиване на детско-юношеските школи. С децата се работи по европейски образец, много от талантливите отиват и тренират в най-елитните на Стария континент. Доскоро проблем в Китай бе училището, което е целодневно. Започнаха да строят спортни интернати, където децата могат хем да учат, хем да тренират.
- Какъв е интересът от страна на феновете към футбола?
- Стадионите все още не се пълнят навсякъде, като изключвам мегаполисите Пекин, Шанхай и Гуанджоу. В Китай са много популярни и другите отборни спортове като волейбол и баскетбол, където също има много инвестиции. В тениса също се опитват да пробият.
Нивото на китайските футболисти непрекъснато расте. Те попиват всичко от известните имена, с които играят или пък са тренирали. Убеден съм, че съвсем скоро Китай ще има и силен национален отбор. Това обаче няма да е никак лесно, защото местните се чувстват много уверени, когато сред тях има опитни чужденци, но когато останат без тях, нещата се променят. Ако натурализират двама-трима класни чужденци, китайският национален отбор ще дръпне по-бързо.
- Колко е заплатата на един чужденец - футболист в “средна ръка” отбор?
- Най-добрите вземат по 2-3 милиона долара на година. Средното ниво се подписва за не по-малко от 35 000 долара на месец.
- С какво най-трудно се свиква в китайския шампионат?
- Големите китайски градове приличат на мегаполиси като Ню Йорк и Токио. Културата, нравите и начинът на мислене на хората са различни. Не всеки може да се адаптира. Разстоянията, знаете, са огромни, но и климатът е различен. На север е абсурд да тренираш и да играеш мачове в по-студените месеци. Всички отиват да тренират на юг. Организират се лагери, в които се събират по 6-7 китайски отбора и тренират заедно. Следващия кръг пък летяхме например на север и трябваше да се съобразяваме с температури от 5-6 градуса. За там е нормално за мач да се лети със самолет 4-5 часа, което също много изморява. Освен това няма последователност на работата в клубовете. В момента, в който си мислиш, че кариерата ти върви нагоре и си направил много неща, може да бъдеш уволнен като треньор и сменен от местен човек, без да има някаква логика. Собствениците на китайските клубове са много богати хора и за тях няма незаменими хора.
- Значи е трудно да се задържи задълго един треньор от чужбина в Китай?
- Ако остане един и същи треньор в продължение на 2-3 сезона, ще е невероятен успех. Не може да си представите какъв интерес имаше в продължение на половин година към Фелипе Сколари, но след това местните охладняват независимо от резултатите.
- Трудно ли е на един български треньор в отбор от чужбина?
- На мнение съм, че всеки, който има амбиции в професията, трябва да опита да работи зад граница, защото това е мерило за качествата му. В чужбина всичко зависи от собствените ти качества. Затова и съм толкова доловен от това, което постигнах в Китай, защото знам, че съм го направил само с работата си.
- Докато в България не е така...
- Дори и да имаш желание да работиш “по правилата”, някой път се отпускаш, защото знаеш, че винаги може да разчиташ и на външна помощ - на влияние от страна на президентите, пари, съдии. Колкото и да си добър треньор, свикнеш ли на тези неща, почваш да се заблуждаваш и да губиш реална представа за собствените си качества.
- Вярно ли е, че през лятото китайски бизнесмени са проявявали интерес към ЦСКА?
- Бих казал, че имаше реална възможност тези китайски инвеститори да купят любимия ми клуб. Свързаха се с мен и аз, разбира се, ги посъветвах да купят ЦСКА, като им казах, че това е най-успелият български клуб и с най-голямата фенска маса заедно с “Левски”. Хората дори проучиха детайлно нещата, но като разбраха, че на практика клубът ЦСКА дори не притежава и емблемата си, оставяме настрана дълговете, които все още не се знае колко са, се отказаха. После разговаряха за контролния пакет на “Куинс Парк Рейнджърс”, а в крайна сметка закупиха акции на “Тенерифе”. Просто не можех да им предложа нищо освен името - ЦСКА, и дълговете. ЦСКА не притежава нищо, няма собственост, нито стадион, земя. Опитах се да помогна, защото обичам ЦСКА, но за съжаление до сделка не се стигна.
- Каква е рецептата за ЦСКА?
- Много е тежка ситуацията. Непрекъснато коментираме с приятели и хора, свързани с клуба, вариантите за бъдещето. Адмирирам усилията на Гриша Ганчев да спаси клуба. Много лесно се изказват по медии различни хора, че е най-добре да се оздрави клубът. Обаче никой не казва как ще стане това или пък се ангажира да докара в ЦСКА инвеститори.
Като няма друга алтернатива като припознаване на ЦСКА с обединяване с друг клуб, нека така да стане.
Всичко е въпрос на настройка. Няма да е нито първият такъв случай, нито последният. Всеки, който обича ЦСКА, би трябвало да го припознае дори и под друга форма. Пагубно за ЦСКА ще е, ако отиде в “А” окръжна група.
- Много от младежките национали, водени от вас, сега са водещите ни футболисти. Спомняте ли си този злощастен бараж с Белгия, при който в последния момент България не се класира за европейските финали в Холандия?
- Никога няма да го забравя. На “Българска армия” ми изгониха двама футболисти в реванша, а съдията даде пресилена и пребита за всеки случай дузпа. После гледах европейското първенство, което бе с осем отбора, и смея да твърдя, че много от тях ги превъзхождахме и можехме да направим нещо голямо, да се класираме сред първите пет и да играем на олимпиада. В този мач през 2006-а титуляри бяха Николай Михайлов, Петър Занев, Станислав Манолев, Иво Иванов, Ивелин Попов и Цветан Генков.
Вестник "24 часа"
