Бранителят на ЦСКА Николай Бодуров даде обширно интервю за телевизия BIT, в което говори за ситуацията на "Армията", манталитета на младите играчи у нас и националния отбор. В края на интервюто са включени и въпроси, зададени му след мача с Ботев (0:0).
Ники, остана встрани от футболното полезрение през последните няколко месеца, но в началото на новата година подписа с ЦСКА и ти се роди дъщеря. Как се чувстваш като млад татко?
- Още навлизам в тази роля, уча се, но това е смисълът за всеки човек - да създаде потомство, да има какво да осмисля живота му. Голямо щастие е. Чувал съм, че се прераждаш, и наистина е така. Определено вече гледам по-улегнало на живота. Аз съм нервен човек, но като видя дъщеря си, и се успокоявам.
Значи нерви вече няма да има, Бодуров е нов човек...
- Абе аз в играта не обичам да губя, каквото и да става.
Определено ще има нерви в мачовете. Не мога да се примиря дотам, че да ми е безразлично дали правим равен, или губим.
Как ти се вижда ЦСКА, вече повече от месец си в отбора?
- Все по-добре се получават нещата, новите попълнения свикват, отборът се комплектова. Оттук само нагоре трябва да вървим. Всеки да си набие в главата, че се борим единствено за медали и титли. Тази година е прекалено голяма разликата с Лудогорец, а и отпаднахме за купата, но футболът е за феновете и трябва да ги радваме.
Има ли потенциал отборът?
- Има, но трябва да се работи. Талантът е един процент, 99 процента са труд. Младите трябва да оставят настрана социални мрежи, такива глупости, и да работят всеки ден. Видях в чужбина как са младите момчета. Срещал съм 19-годишни, които са в Шампионската лига и играят голям футбол. А ние у нас на 19-годишните им казваме: "Имаш време". Нямаш време! Трябва само работа.
Ние даже на 25 още ги смятаме за таланти...
-Да, на 25 им викаме млади и надеждни. Ти свършваш с футбола след 25, особено ако искаш да играеш в Европа. Затова аз, с каквото мога, ще помагам на младите. И дано някой отиде в голям отбор и да мога да се хваля, че съм му помогнал.
Какъв е проблемът на младите български играчи? Много рано ли ги обзема грандоманията?
- Манталитетът ни е проблемът. Те искат да успеят, но дадат едно интервю и вече си мислят, че са големи футболисти. Виждам и в тренировките как са - все мрънкане, все не правим нещата като хората. Обичаме да претупваме, това ни е българската работа. Докато в чужбина се прави всичко докрай, без да се оплакват.
За или против чужденците в българския футбол?
- За чужденците, но да са подобри и да вдигат качеството. Както правят в руското първенство. Трябва да се вкара правило за минимум брой български футболисти. Не може да имаш по 11 чужденци в състава и после да чакаш националният отбор да прави нещо. Колкото до Лудогорец -хубаво е, че правят добър отбор за Европа, но ако залагат на повече българи, ще е още по-добре. В чужбина, ако не си на ниво, си пускат местните момчета да се развиват.
Националният отбор? Защо не върви?
- Болна тема е. Посещаемостта по трибуните е показателна. Щом няма хора, значи са доста зле нещата. Тук пак опираме до манталитета, и то още от юношеските формации. И друго - в България не мога да кажа, че има добри треньори, даже изключително малко са тези, които разбират от футбол. И като не ги подхванат играчите от малки, да ги научат както трябва, после се губи нишката. На 18-19 години вече си завършен играч в чужбина, затова ние трябва четворно-петорно повече да работим, за да компенсираме.
Треньорите или играчите са по-големият ни проблем?
- Комплексни са нещата. Добър треньор може да направи силен отбор от посредствени играчи. И обратното - слаб наставник да съсипе качествен състав. Струва ми се, че треньорът е по-важен, защото:; той определя всичко. Виждаме някои отбори как имат успехи само дисциплина. Исландия например. Но там са инвестирали във футбола. Преди 5-10 години са си взели треньори и са си обучили поколение ските им формации вървят много добре. Аз си говорих за това с капитана на Исландия Рагнар Сигурдсон. И той е централен защитник, засякохме се във Фулъм и си приказвахме за тяхната система. Останах впечатлен. Изграждат всичко наново още от младите и сега берат плодовете. Само ние не можем да го направим това.
Като че ли не можем и да случим на треньор за националния отбор?
- От моя опит мога да отлича Любо Пенев, който е много добър треньор. Мъри Стоилов също. Те са на топ ниво, на европейско ниво.
Май му скроиха шапка на Любо в националния?
- Не знам какво стана. Имаше два-три недобри резултата и го смениха. Мога да гарантирам от страна на играчите, че нищо не е имало. Невъзможно е да сме го бойкотирали. Не мога да си го представя. Ти все едно да плюеш върху себе си. Не може да има толкова низки хора, които толкова да мразят себе си. Вече с БФС какво е било, не мога да знам.
ЦСКА случи ли с треньор? Как се работи със Стамен Белчев?
Има същите методи като Мъри Стоилов. Добър треньор е. Има си своите недостатъци, но положителните черти са много повече. ЦСКА ще върви нагоре при него, ще помогне на младите да подобрят качествата си. Имам само хубави впечатления от Белчев. Приятно изненадан съм от Стамен, защото харесвам много методите на Мъри. Човекът иска да играем футбол. Дава мило и драго, опитва се да ни научи. Има си специфики в тренировките. И на мен в първите 4-5 месеца при Мъри ми беше много трудно. Защото като млад никой не ти е показвал, никой не те е учил. А в чужбина го правят от малки - позициониране, движение, всичко им показват. И Мъри искаше да играем в същия стил като Барселона и в началото ми бе-трудно, затова и на момчетата в ЦСКА сега ще им бъде трудно. Но веднъж като свикнеш, като осъзнаеш идеята, футболът става много лесен - с едно движение. Между другото сега на тренировките
тук ми е по-трудно, отколкото в чужбина. Понеже там гледаш другите и виждаш какво трябва да правиш. А тук играчът, като не е научен, не се движи правилно и те поставя в патова ситуация. Чудиш се наляво ли, надясно ли, да го биеш ли за топката, какво да правиш. Живи и здрави, ще се оправим, но са доста объркани нещата, И ако искаме да тръгнем нагоре, трябва да градим.
Колко време му трябва на този отбор, за да играе силно и да се бори за първото място?
- В България няма много търпение, особено в ЦСКА и Левски се искат мигновени резултати. Иначе пет месеца са достатъчни да се комплектова отбор. С още едно-две качествени попълнения през лятото и от юношите някое момче да изпъкне, и ЦСКА има шансове да се бори за титлата и купата. Това трябва да е в главата на всеки. Не сме дошли да отбиваме номера, а да печелим. Помнят се само победителите.
Ти обаче ще бъдеш ли евентуално част от този проектошампионски тим? Защото договорът ти изтича в края на сезона...
- Не мисля върху това. Да вляза в оптимална форма, да помогна на отбора и времето ще покаже.
Какъв апел би отправил към феновете на ЦСКА?
- Да имат търпение, защото ще има трудни моменти, няма да бием винаги, но ще се раздаваме максимално. Ако сме достойни, ако сме се борили, да ни аплодират и при загуби. Но ако не се представяме добре, ако не играем със сърце, първи аз ще си поема отговорността. Аз ги казвам нещата право куме в очи. Мога да обещая на феновете, че ще се раздаваме.
След две поредни победи записахте равенство с Ботев. Колко голяма стъпка назад е това?
- Защо да е назад? Има и победи, и загуби. С оглед на този терен и защитната игра на Ботев равенството е закономерно. На такъв терен ни се изравняват силите, защото ние сме техничен отбор, който обича да разиграва, а не можехме. Ти подаваш по земя, топката те удря в коляното. Опитахме да разиграваме, но направихме две грешки и те ни създадоха две положения. Затова играхме на сигурно с ритане напред. Да не говорим, че първото полувреме имаше стопроцентова дузпа, Симао си го изритаха.
Доколко ще се отрази равенството на самочувствието ви във вечното дерби?
- Самочувствието си го има. Ще се раздадем, за да излезем крайни победители. Ще покажем агресия. В събота няма никакви извинения. Няма отбор в България, който да не съм го побеждавал. С такава публика зад гърба, ще е доста голяма мотивацията.
