Само за някакви си 90 минути планове- -те на Левски за шампионска титла бяха пратени към коша. Разбира се, ако можем изобидо да говорим за сериозни амбиции за първо място при сините, за-шото в неделя вечер в прекия сблъсък с Лудогорец се видя нещо много просто математически. А то е, че 1 милион евро са си 1 милион евро, а нула лева са си нула лева. Така се случи, че Едуард Ераносян завари склад с качествена стока, а Стойчо Стоев работи с подръчни материали. Вярно, че сините имат други предимства като публика, традиции, история и обществена значимост, но в рамките на 90 минути тези неща не са от най-голямо значение. При Едуард Ераносян въпросът беше кога ще накара скъпите играчи да заиграят като отбор. Е, накара ги, всички го видяхме. Лудогорец на "Герена" бе по-добрият отбор и до края на първенството едва ли ще са повече от 3-4 мачовете, в които Лудогорец да не е по-добрият отбор. Стойчо Стоев всяка седмица трябва да прави невъзможното, за да поддържа огъня с тези футболисти. Второто полувреме се бил прибрал да пази резултата, казват критиците му. Да, ама какво да правиш, когато онези, скъпите, футболисти започнат да си я подават, да превземат пространства и да местят играта пред вратата на Йоргачевич. То само със сърце и характер не става, трябва и качество, а то със сигурност бе на страната на Лудогорец. Без да правят нещо кой знае какво и да правят разликата фрапираща, зелените от Разград показаха самочувствие и увереност на база потенциала, който притежават. И в крайна сметка двата тима ни показаха кой какъв е, докъде се простират плановете му. И крилете на сините бързо бяха подрязани от Едуард Ераносян.
Зеленият номер 28
Наистина не може да има база за сравнение между двама футболисти, единият от които е 2 милиона лева със заплата от около стотина хиляди месечно, срещу свободния агент със заплата малко над десетина хиляди лева на месец. Всичко, което може да се каже с 2 изречения за Левски и Лудогорец, може да бъде свито само до централните нападатели. Клау-дио Кешерю срещу Умар Диаби. Румънецът е един от най-комплексните нападатели, играли в българското първенство, той може да отиде навсякъде на Балканите - и в Олимпиакос, и във Фенербахче и другите турски платежоспособни грандове, в Сърбия да не говорим. Само в Стяуа не може, поне ако съдим от думите на Джиджи Бекали, който това лято каза, че не може да плаща на Кешерю заплата от 60 хиляди евро и няма как да си го върне. Бекали не може, но До-мусчиев явно може. И има защо, въпреки че е малко като след дъжд качулка. Този румънец сам щеше да бие Милсами в Шампионска лига и с 1-2 гола щеше да си избие инвестицията. Ама това е урок за стратезите на Лудогорец, които подцениха въпроса със селекцията. Това, че Кешерю вкара супергол на Левски, е видимата част на "проблема", невидимата е, че той прави много други неща - пресира, комбинира, пази топката перфектно, отваря пространства, когато трябва атакува от втора линия, има добър арсенал от финтове, чувство за пласиране, суперпостановка на удара, залъгващи движения... стига толкова.
Сините в атака
От всички тези неща безплатният нападател на Левски Умар Диаби няма почти нищо. Нито подава като хората, нито се движи без топка като хората, нито удар има, да не говорим с глава, а уж изглежда висок. Не е ясно защо Стойчо Стоев го остави на терена до много късен етап на мача. Та сините направо си играха с човек по-малко. Диаби направи два комични опита да насочи топката с глава към вратаря Борян и, общо взето, това бе приносът му към двубоя. Това също трябва да е за урок на сините стратези, които подцениха въпроса със селекцията, въпреки че нямаха пред себе си перспективата да гребят пари с шепи от участие в евро-турнирите. И все пак - ето, насред есента се оказа, че Левски няма читав нападател. Атанас Курдов какво да го коментираме, щом при такъв нескопосник като Диаби не може да се дореди да играе поне едно полувреме, за какво говорим изобщо.
Разликата отзад
Досега майтап ни се струваха милионите, хвърлени за късната селекция на Лудогорец, но няма шега и измама. Като на длан на "Герена" се видя, че скъпото си е скъпо. Левият бек Натаниел си личи, че е в ценови диапазон 2 милиона долара и е привлечен от елитен бразилски клуб (Атлетико Паранаензе). Тича като развързан, бързак е, има отлична техника на скорост и страхотно центриране. А на Левски левият краен защитник е Веско Минев и той е от нулевия ценови диапазон. Май няма смисъл да продължаваме с персоналните сравнения. Само да споменем, че централните защитници на Лудогорец са национали - Моци на Румъния, Терзиев и Александров на България, а Керчев е юношески национал. А в същото време Левски издири под дърво и камък Йордан Милиев да кърпи положението отзад.
И като наредиш много скъпи и качествени от една страна, а от другата нискокачествени, като че ли не е много удачно едните да си правят сериозни сметки, без да питат другите дали са съгласни.
Гледаме напред
Освен финансова разликата между Левски и Лудогорец явно е и организационна и стратегическа. При сините тефтерчето с безплатни играчи сигурно е почти ново и неизмачкано или по-вероятно е да липсва такова. Като стане време за селекция, и се почват едни предложения, едни набутвания, едни видеозаписи, едни мъчителни преговори. А при Лудогорец вероятно имат списъци с футболисти, които са следени не от шест месеца или година, а повече и селекционерите чакат момента на оторизация от собственика и всичко е на един подпис разстояние. В резултат на тези тенденции ще е много неуместно да се мисли, че Левски изобщо има реални шансове да финишира първи на края на сезона. Но нейсе, футбол е. С тези футболисти, ако Ераносян не е първи, трябва да си тръгне на секундата. А Стойчо Стоев може да бъде сигурен, че никой няма да му се сърди, ако в края на сезона е втори. Важно е да окаже максимално сериозен отпор възможно до най-късен етап от първенството, защото това има пряко отношение към посе-щаемостта на мачовете.
Желю Станков, "Тема спорт"
