Стефка Костадинова: Това са ни възможностите

“Далеч преди олимпиадата във Ванкувър знаехме, че ще ни е много трудно - каза за “Труд” председателят на БОК Стефка Костадинова. - Надявахме се за медал на Евгения Раданова и Александра Жекова. Не се получи. Всеки български спортист е покрил нелек норматив и имаше право да опита силите си, да попадне между шамарите на големите и да види нивото си. А то е, че сега е несериозно да се мерим с големите сили в зимните спортове. Това са ни възможностите.”
 

- Далеч преди игрите във Ванкувър знаехме, че ще ни е много трудно. За медал се надявахме на Евгения Раднова и Александра Жекова. Не се получи. Всеки български спортист бе покрил нелек норматив и имаше право да опита силите си, да попадне между шамарите на големите и да види своето ниво. А то е, че е несериозно да се мерим с големите сили в зимните спортове на този етап. Вижте обаче Русия - инвестира колосални пари в спорта, а какво стана? Не спечелиха медалите, които очакваха. Украйна също така няма отличие, а е мощна държава. В спорта никога нищо не е сигурно, винаги има изненади, но за съжаление ние не бяхме сред приятните. Но е нормално при цялата ситуация в държавата и спортната ни инфраструктура. Та ние нямаме една пързалка като хората. Как да накараме децата да тренират?

- Ако имаше рецепта като при някоя болест, досега да сме купили лекарството. Но рецепта няма. Или поне е различна за различните спортове. Всяка федерация ще направи анализ и трябва да намери проблемите.

- Има, и то не една и две. Няма приемственост, защото в почти всеки спорт имаме по един, най-много двама добри състезатели. Отказаха се Албена Декова и Максим Стависки, след тях нищо. Сега и Раданова като спре, пак никой след нея на световно ниво. И в биатлона е така след Екатерина Дафовска, Ирина Никулчина, Павлина Филипова. Да не се връщам по-назад с Пепи Попангелов, Иван Лебанов. Празнината е голяма.

- Защо да не можем да ги развиваме, можем. България има природни дадености, имаме планини, имаме писти. Нямаме зали за хокей и фигурно пързаляне, но това е друга тема. Така че имаме условия да правим зимен спорт. Ако разсъждаваме като песимистите, трябва да закрием спорта. Нека не сме максималисти, а и никой не е казал, че нашите състезатели трябва да станат като германските и американските. Това, което направи Жени Раданова, е героизъм. И на мен ми се искаше на края на кариерата си да вземе злато, но видяхте - даде най-добрите си времена, но другите я изпревариха. Конкурентите са напреднали повече.

- Всеки има право на мнение. Но нека каже честно не се ли гордее, когато българин се качи на стълбицата на победителите?

- Така е, но спортът е от добрите лица на нашата държава и веднъж се получава, друг път - не. Спортът ни е стъпвал безброй пъти на олимпийския, световен и европейски връх и трябва да сме горди с това. А за да стане пак така, трябват инвестиции. За едни парите за спорт са малко, за други - много. В коя друга област обаче страната ни може да се похвали, че е в първите 30, или дори в първите 50 на света?

- Ще им кажа като спортист и човек - нека поне веднъж опитат да надянат кънките на Раданова и да станат седми в света. Или пробват да се спуснат веднъж със сноуборда на Жекова и да не дава Господ да се контузят като нея. Нека опитат и после говорят. Всъщност си мисля, че тези политици, които се изказват негативно за спорта, у дома го гледат, радват се на успехите и викат “Българи, юнаци”. Но спортът е с две страни, има и неуспехи. Затова е цивилизовано да се научим да приемаме и двете положения. Пожелавам на всеки депутат - лекар, финансист или какъвто и да е, да бъде не в първите 30, в първите на 100 на света на тяхната си олимпиада. Тук срещнахме 200 емигранти и тяхното отношение ми стопли сърцето.

- Сигурна съм, че всеки е дошъл да се състезава колкото може по-добре. Но пак казвам, това е нивото ни засега. Иначе в големия спорт може да си много добре подготвен, но ако Господ е решил, че този ден няма да бъде българин, няма да станеш шампион. Има дни, които просто не са твоите.

- Това бе един от тях. Тогава всички чакаха да съм първа, а станах втора. Стартирах накрая, гледах останалите българи и преживявах. И сякаш за мен не останаха силици. На едно световно в Щутгарт не влязох във финала, не успях на 193 см. И по време на финала, когато кубинката Кинтеро спечели със 199 см, паралелно скачах на тренировъчния стадион и преминах 207 см. Но какво от това, когато не е на точното място и по точното време. Нека се върна на тази олимпиада. Как да се чувстват например австрийците, като преди слалома нямат не само шампион, нямат медал в алпискийте ски, където всички знаем каква сила са. Да не говорим пак за Русия. Медалите са три, а мераклиите много по три. Конкуренцията е жестока, а Евгения Раданова каква конкуренция има у нас?

- Да, така е, но вече е дадено началото с изграждането на голямата зала в София. България има богата история с безброй шампиони, важна е научната дейност в спорта, треньорите, много важна е и базата. Но най-важното е съзнанието на спортиста, неговият хъс да се развива. Аз не мога да кажа, че съм се подготвяла при суперусловия, но исках винаги да съм № 1. Винаги ще има хора, които ще критикуват, че се харчат излишни пари. Така е навсякъде по света. И аз искам от 19 души да имаме 19 медала, но няма как да стане. Но нали и спортистите плащат данъци? Не трябва да се говори, че те тежат на данъкоплатците, това е тяхната работа. Нима политиците, като пътуват по света, не харчат парите от данъците на хората?

- Честно да си кажа, не можем. Поне в близките години нямаме шанс. Изисква се огромен ресурс и не знам дали България има сили да го направи. Може да организираме обаче младежки зимни игри, защото за тях разходите са далеч по-малко, спортовете също са по-малко и може да се мисли. Трябва обаче да седнем на една маса пред обществото и да се чуят всички страни - спортисти, бизнесмени, политици, еколози. Вижте как в Канада хората са единни, защото олимпиадата ги обединява. Един такъв проект у нас ще оправи инфраструктурата, ще има много полза за обществото като цяло.