С председателя на БОК СТЕФКА КОСТАДИНОВА разговаря ВЛАДИМИР ПАМУКОВ
- Клишето "Светът е олимпиада" си лети около поредните игри, но събитията в Сочи 2014 сякаш не вълнуват много българите. Може би само онези, които са недоволни от представянето на нашите са по-активни с критики в социалните мрежи. Вашето усещане за ситуацията, г-жо Костадинова?
- Категорична оценка не е редно да се дава, преди да са завършили игрите. Но принципно интересът към дадено спортно събитие е много по-силен, когато в голямата игра за медалите има българско присъствие. Както навремето в ските, когато в елита при алпийците беше страхотният Петър Попангелов. С него сякаш цяла България заставаше на старт. Когато спря да се състезава, интересът определено намаля, при вас в медиите на първо място. Затова и сега, когато нашите ги няма в битката за отличията, емоционалният тонус е по-нисък. Приемам го за нормално.
- Може би и донякъде за очаквано. Затова ли едно от водещите ви пожелания към олимпийците ни беше да се върнат живи и здрави?
- Реалностите за жалост са такива, и то не отсега. Познавачите на спорта у нас са наясно, че България никога не е била водеща сила в зимните спортове. Дори в онези времена преди промяната, когато спортът бе сред първите приоритети на държавата. Статистиката го доказва - имаме едва шест медала от зимни олимпиади. На практика винаги сме разчитали да ни забележат с някоя страхотна сензация като тази с титлата на Катето Дафовска в Нагано или с поява на някой наистина феноменален талант. Като например Жени Раданова, Петър Попангелов или Иван Лебанов.
- И все пак "да се върнат живи и здрави" е като това някой навремето да ви е пожелал на вас, ако не можете да скочите над два метра, да... минете просто под летвата.
- Не, не искам да се правят подобни сравнения с мен и с миналото въобще. Трябва да гледаме истината в очите. Освен всичко, който гледа назад, гледа в грешната посока. Това съм го приела още от състезателната ми кариера. И, повярвайте - винаги ми е помагало да не търся извинения и оправдания, а да работя така, че да вървя напред. А и днес нещата са много различни. Променено е и понятието олимпиец - девизът "Важното е да участваш" изобщо не е актуален. Има квалификации, нормативи, пресявки... И вече добиването на самото право на участие на олимпиада означава, че си спортист на много високо ниво. Не всеки има възможност и шанс да стане олимпиец.
- И все пак, не е приятно когато се боричкаме на дъното на класиранията с екзотични островни държави, които са далеч от елита.
- "Топлите държави", както някои ги наричат, са част от политиката на Международния олимпийски комитет за разширяване географията на участниците. Има квоти за представители на тези страни, които се предоставят без квалификации. И така в Сочи на откриването дефилираха пратеници на 88 държави и това е рекорд. А и екзотичните за зимните условия държави са видимо интересни за репортерите на игрите.
- В крайна сметка какво очакваме да ни се случи като участие до края на игрите?
- Поне в мен няма някаква съществена промяна от очакванията и нагласата, която имах още преди игрите. На олимпиадите винаги има сензации и до последно ще се надявам и на нашата улица да изгрее слънцето от медал. В характера ми е да не развявам бяло знаме. Дори и на "бели игри"! Предстоят стартове на Сани Жекова и дано това прекрасно и талантливо момиче този път да има голям късмет. Както и останалите, които разбраха че няма какво да губят и не би трябвало да са затормозени психически. Просто трябва да дадат максимума и ако се преборят първо със себе си, като дадат най-доброто, ще се преборят и със съперниците си.
- Този процес не е само пожелателен, той е и до възможности, нали?
- Давам си сметка, че е така. Чувам и гласове, които призовават да нямаме представители на игрите, щом сме далеч от медалите. Последните десет-петнайсет години все по-често след олимпиади започват полемики по темата. Държавата е в трудно положение отдавна, а промените... те промениха и спорта. За жалост не към добро. Разрушителните сили през годините, пренебрежението към спорта, отричането на проверени на най-високо ниво системи доведе до това положение във времето. И сега има две крайни мнения. От една страна да се спре тотално финансирането на спорта от държавата. И така да станем като екзотичните държави - да участваме с уайлд кард. А други искат много повече пари да се вложат в спорта, за да си върнем позициите, най-вече на летни олимпиади.
- Да, твърди се, че голям спорт се прави с големи пари, но ако е така "петролните държави" от Близкия изток щяха да доминират на игрите. Само парите ли решават?
- Не, най-важна е структурата, пирамидата на спорта в дадена държава. Вижте в Щатите - активен спорт в колежите и университетите с програми, база, наситен календар със състезания. Така и в повечето европейски страни. Ние няма как да си го позволим за жалост, колкото и заседания, кръгли маси, дискусии и други подобни да организира БОК... За зимните спортове например нямаме шанци, на практика и пързалки, съоръжения. Да, хвърлени са пари за подготовка на олимпийците, но понеже тя е в чужбина сумите не са малки и дразнят хората в днешните времена на криза. Дошло е време генерално да се приеме държавна стратегия за спорта, която да определи посоката, целта и финансовите стъпки към нея. Така ще спрат илюзиите и раздвоените чувства в обществото по време на олимпиада и не само.
- Хареса ли ви олимпийският Сочи?
- Всичко е ултрамодерно, мащабно и скъпо. И може би предизвиква дори известна завист. Спортистите са много доволни от условията за живот и състезания, а това е определящо за оценката за игрите. Те я дадоха със суперлативите, които не спират да изказват.
- Вярно ли е, че на официалния прием сте си говорили с Владимир Путин?
- Да, но не искам да го коментирам. Не съм от хората, които търсят капитал от подобни мимолетни срещи. Видях се с много хора - Сергей Бубка, с г-жа Ел Мутакавел, с Александър Жуков... Имам покана от президента на МОК хер Томас Бах при възможност тази година да посетя централата в Лозана. И планирам да го направя. Най-малкото за да видя дали летвата от моя световен рекорд през 87-а още си стои в музея.
