Левият бек на Черноморец Румен Трифонов се възстанови от контузия и дебютира при победата над Лудогорец миналата седмица. Юношата на ЦСКА призна пред „7 дни спорт", че този успех е частичен реванш за изпуснатата титла миналия сезон, и добави, че червените са в състояние да се преборят за първото място.
- След дълго отсъствие от терена най-после записахте дебют с фланелката на Черноморец.
- Изключително щастлив съм, че най-после успях да се завърна в игра. Беше много тежко да съм толкова дълго извън терена и се надявам, че лошото вече е зад гърба ми. Само аз си знам през какво минах през всичките тези месеци, но и това го има във футбола.
- По-специален ли беше този дебют, след като нанесохте първа загуба на Лудогорец?
- Радвам се, че дебютът ми бе именно срещу Лудогорец, победата наистина е много сладка. Това за мен е частичен реванш за отнетата титла на ЦСКА миналия сезон. От тук нататък най-важното за мен е да играя редовно и да не се контузвам повече.
- Как успяхте да получите една и съща контузия за толкова кратко време?
- Първия път стана по време на тренировка. Разкъсах мускула, след което исках да се възстановя максимално бързо. Явно това не беше най-правилното нещо. Избързах да подновя тренировки, мускулът не е бил напълно заздравял, защото пак се скъса. Повторното възстановяване отне доста повече време. За първи път ми се случва такъв дълъг период от време да лекувам контузия.
- Като прибавим и наказанието след допинг скандала, ви се събраха много часове без работа. Само на лош късмет ли го отдавате?
- Действително много пъти съм си го мислил. Миналата година на 23 декември, точно преди Бъдни вечер, получих обаждане, че съм дал положителна допинг проба и от тогава всичко тръгна надолу. Този допинг скандал беше фарс, недоразумение. Успях да преодолея шока единствено благодарение на най-близките си. След като всичко отмина, с голямо закъснение ни върнаха правата да играем, после загубихме и титлата. След това пропадна трансферът ми в чужбина, а когато подписах с Черноморец, получих тази тежка контузия. Като цяло доста негативизъм ми се насъбра, крайно време е да се обърнат нещата.
- Каква е равносметката ви след всичко, което се случи?
- Не разбирам, до ден днешен съм в недоумение и шок. Два месеца преди да бъда уличен в този допинг скандал, дадох проби, които бяха отрицателни. И изведнъж заради една детинска, недопустима грешка на доктора се случи всичко това. Тогава осъзнах, че ние, българите, сме много мръсен народ. Хората са завистливи и злобни. Гледаме да си правим мръсно, вместо да си помагаме. Тогава не излезе един човек да ни подкрепи. Не видях един човек да застане на наша стана, освен хората около ЦСКА и нашите близки. Всички други, дори хора, свързани с футбола, изляха върху нас невиждана помия. Виждате, че по целия свят дори с големите спортисти могат да се случат грешки по невнимание, но там хората си ги защитават. За жалост при нас не е така.
- По време на всички тези трудности минавало ли ви е през ум да се откажете?
- Не! Никога не съм си го помислял това нещо, защото футболът е моят живот. Бях на 12 години, когато започнах в ЦСКА. Не си представям живота без футбол. През цялото това време си набивах в главата, че са нормални неща за един футболист, че всеки минава през такива перипетии и така става по-силен.
- Защо се стигна до раздяла с родния ви клуб?
- Договорът ми изтичаше през лятото, а след края на сезона, когато загубихме титлата, никой не дойде да разговаря с мен за нов договор. Когато вече трябваше да се събираме за подготовка, ми казаха, че ще ми предложат нов договор, но с различни параметри. Аз имах оферти от чужбина и сметнах, че е настъпил моментът да предприема тази крачка. Щеше да ми е по-лесно като свободен агент, знаете, че все по-трудно се осъществяват трансферите в Европа. От друга страна, в ЦСКА ми се събра много негативизъм, имаше много приказки срещу мен, едва ли не аз бях виновен за всичко. Много тежко го приех и имах нужда от промяна. Какво ли не се изписа - че съм бил гонен, че съм бил изхвърлен. Боли ме от тази раздяла, защото се разделям с родния си клуб, разделям се с отбора, заради който съм се отделил от семейството си и съм се преместил в София само, за да съм част от ЦСКА.
- Обиден ли сте на някого?
- Не, на абсолютно никого. Сред всички треньори, с които съм работил, сред всички момчета, които са минали през ЦСКА, срещнах уникални хора, много приятели. Бившите ми съотборници, които в момента понасят толкова много удари, не го заслужават и им пожелавам да се преборят за титлата.
- Отборът имаше доста проблеми, може ли да мечтае за титла?
- Не знам кой би могъл да отпише ЦСКА от борбата за първото място. Това може да го направи само човек, който не разбира от футбол. ЦСКА винаги е бил фактор в първенството и винаги ще се бори за титлата. Хубаво е, че в клуба влизат легенди, хора, които са си дали здравето за ЦСКА. Те са истински цесекари, по тяхно време отборът е бил на върха. Такива хора трябва да управляват ЦСКА.
- В крайна сметка защо останахте в България?
- Имаше две възможности пред мен - едната за Русия, а другата за Полша. Ръководството на руския клуб се отказа в последния момент. С поляците уж се бяхме разбрали и всичко бе уредено. Когато отидох обаче, ми предоставиха съвсем различни условия. Получиха се големи разминавания и реших, че няма смисъл.
- Как стоят нещата в Черноморец?
- Всичко е нормално, тук се работи професионално. Отборът е добър и както се вижда, може да създаде проблеми на доста от големите отбори. Разбирам се добре с всички, бързо успях да се приспособя. За жалост досега не можех да се включвам в тренировъчния процес, но започвам да участвам пълноценно. Отборът е нов, има много млади футболисти, които непрекъснато се сменят заради многото контузии.
- Каква е ролята на чужденците?
- Ако вдигат класата на обора, аз съм за, но в повечето случаи в България идват футболисти с недоказани качества,
които само изяждат хляба на българите. Смятам, че трябва да се залага повече на нашите момчета, както е в момента в Черноморец. Така ще се развива и националният отбор, футболистите ще излизат навън и в клубовете ще влизат пари от трансфери.
- На няколко пъти споменахте, че семейството е най-голямата ви опора, разкажете малко повече за него.
- Не обичам много да говоря за личния си живот. Имам прекрасна съпруга, която се казва Мирослава, и дъщеричка Анастасия, която е на две години. Радвам се, че ги имам, в най-трудните ми моменти те бяха неотлъчно до мен, вдигаха ме и ми вдъхваха оптимизъм. Те са всичко за мен, това е най-важното.
