Мартин Чой получи много високи оценки от тима на „Сузуки Италия”, за който кара през уикенда в световния шампионат по мотоциклетизъм в клас SST 1000 в Ошерслебен (Гер). Звездата на българския GLOBUL Racing Team вярва, че представянето му на пистата в Германия ще му донесе нова покана за участие в престижната надпревара.
В Германия софиянецът кара в III кръг от световния шампионат, в 8-часова отборна надпревара. Всеки тим беше от по трима пилоти, като „Сузуки Италия” заложи на Чой, испанеца Рикардо Сасета и италианската звезда Джанлука Визиело.
Ето какво разказа Мартин след завръщането си от Германия:
„Със сигурност това е състезание, което няма да забравя никога. Причините са много. Първата, е че тази надпревара е невероятен тест за издръжливост на техника, физика и психика. Освен това, за първи път ми се случиха няколко неща, като например: да имам третото най-добро време за обиколка, в конкуренцията на много известни пилоти, каращи заводски мотоциклети; да падна два пъти в една и съща обиколка; накрая целият екип да ме вдигне на ръце и да ме хвърля във въздуха от радост, в резултат на добрата ми работа. Още настръхвам, като се сетя за това признание и отношение. Но, да карам поред. Тренировката протече много добре, квалификацията – още по-добре, дадохме шесто време. След старта на състезанието дълго време се движехме в челото. След това Визиело „скъса” джанта, а в един момент разлято масло на пистата, прикрито от дъжд, предизвика първото ми падане. Точно там паднаха още 6 човека. Катастрофата ми беше на старт-финалната права, със скорост над 240 км/ч. Дълго се пързалях – и като време, и като разстояние. Шлемът ми се удари силно в асфалта и след спирането ми трябваха няколко секунди, за да разбера къде се намирам. Открих мотора забит в предпазните огради на пистата. За късмет, нямаше големи повреди. Вдигнах го и успях да продължа, точно до следващата локва с масло, също „маскирана” от дъжда. Там буквално излетях и останах доста дълго във въздуха. Добрах се по някакъв начин до бокса, където механиците бързо ремонтираха мотора и на пистата излезе Сасета. За нещастие, появиха се проблеми с електрониката и с двигателя и се наложи да се оттеглим от битката. Жалко, защото имахме добри шансове за Топ 5, което наистина би било голям успех. Но, както казах, това състезание е изпитание за техниката, физиката и психиката, а този път техниката не издържа...За да обобщя, мога да кажа, че за мен това беше много добро и много полезно състезание. Щастлив съм, че за първи път след 9 години карах в световния шампионат и че от отбора на „Сузуки”, както и от доставчика на гуми „Пирели”, оцениха високо представянето ми. Смея да вярвам, че може би скоро ще получа нова покана за участие. Сега, след като от 8 дни не съм слизал от мотоциклет (преди Германия карах с BMW в европейския шампионат), ще имам възможност за почивка и възстановяване. Целият съм натъртен и всичко ме боли, но в нашия спорт е така. Следващият ми старт е в средата на септември, а междувременно ще продължа участието си в кампанията на „ЕКО” за безопасност по пътищата”.
В Германия софиянецът кара в III кръг от световния шампионат, в 8-часова отборна надпревара. Всеки тим беше от по трима пилоти, като „Сузуки Италия” заложи на Чой, испанеца Рикардо Сасета и италианската звезда Джанлука Визиело.
Ето какво разказа Мартин след завръщането си от Германия:
„Със сигурност това е състезание, което няма да забравя никога. Причините са много. Първата, е че тази надпревара е невероятен тест за издръжливост на техника, физика и психика. Освен това, за първи път ми се случиха няколко неща, като например: да имам третото най-добро време за обиколка, в конкуренцията на много известни пилоти, каращи заводски мотоциклети; да падна два пъти в една и съща обиколка; накрая целият екип да ме вдигне на ръце и да ме хвърля във въздуха от радост, в резултат на добрата ми работа. Още настръхвам, като се сетя за това признание и отношение. Но, да карам поред. Тренировката протече много добре, квалификацията – още по-добре, дадохме шесто време. След старта на състезанието дълго време се движехме в челото. След това Визиело „скъса” джанта, а в един момент разлято масло на пистата, прикрито от дъжд, предизвика първото ми падане. Точно там паднаха още 6 човека. Катастрофата ми беше на старт-финалната права, със скорост над 240 км/ч. Дълго се пързалях – и като време, и като разстояние. Шлемът ми се удари силно в асфалта и след спирането ми трябваха няколко секунди, за да разбера къде се намирам. Открих мотора забит в предпазните огради на пистата. За късмет, нямаше големи повреди. Вдигнах го и успях да продължа, точно до следващата локва с масло, също „маскирана” от дъжда. Там буквално излетях и останах доста дълго във въздуха. Добрах се по някакъв начин до бокса, където механиците бързо ремонтираха мотора и на пистата излезе Сасета. За нещастие, появиха се проблеми с електрониката и с двигателя и се наложи да се оттеглим от битката. Жалко, защото имахме добри шансове за Топ 5, което наистина би било голям успех. Но, както казах, това състезание е изпитание за техниката, физиката и психиката, а този път техниката не издържа...За да обобщя, мога да кажа, че за мен това беше много добро и много полезно състезание. Щастлив съм, че за първи път след 9 години карах в световния шампионат и че от отбора на „Сузуки”, както и от доставчика на гуми „Пирели”, оцениха високо представянето ми. Смея да вярвам, че може би скоро ще получа нова покана за участие. Сега, след като от 8 дни не съм слизал от мотоциклет (преди Германия карах с BMW в европейския шампионат), ще имам възможност за почивка и възстановяване. Целият съм натъртен и всичко ме боли, но в нашия спорт е така. Следващият ми старт е в средата на септември, а междувременно ще продължа участието си в кампанията на „ЕКО” за безопасност по пътищата”.