За първи път нямаше никакви оправдания. Нямаше мрънкане срещу рефера, оправдаване с лошия късмет. На 2 ноември 1994 Манчестър Юнайтед бяха разнищени от Барса, която се представи изключително красиво и сътвори истинско чудо, затова нямаше смисъл от оплаквания. Те просто приеха съдбата си. Най-добрият отбор победи, и то по брилянтен начин. "Просто бяхме заклани - призна сър Алекс Фъргюсън. - Беше доста потискащо преживяване за нас."
Представянето на Барселона беше вдъхновяващо, La Vanguardia го сравни с "рецитал" и в сърцето на всичко това бяха най-невероятните нападатели на планетата. Ромарио Животното и Христо "Камата" Стоичков. И двамата имаха забележително представяне на световното в САЩ през 94 г. - Ромарио беше най-добрият играч на Бразилия, а Стоичков стана голмайстор на първенството и заведе България до полуфинал.
Месец след мача с Юнайтед Стоичков спечели приза за Футболист на годината в Европа. Когато бяха заедно, те имаха безспорно най-доброто партньорство, което "Ноу Камп" някога е виждал. Те със сигурност не бяха по-малко забележителни, когато използваха своите езици и юмруци, както когато използваха краката си.
В нощта на мача бразилецът отбеляза един, а българинът два, като вторият беше неговият стотен гол за отбора. "Не можехме да направим нищо срещу скоростта на Стоичков и Ромарио. Внезапността, с която те нападаха беше ново изживяване за нас", признава Фъргюсън. "От Юнайтед нямаха отговор за уменията, бързината и въображението на Стоичков и Ромарио, като на моменти те преминаваха през защитата с такава лекота, че направо да те е срам, че гледаш", написа Дейвид Лейси. "Палистър и Брус се явяваха на прослушване за ролята на Жулиета: Ромарио, Ромарио къде си Ромарио? Никой не знаеше местоположението на Стоичков по терена."
Двамата можеха да контролират света. Но не би. Два месеца след епизода с Юнайтед, когато метнаха дяволите в казана на своя гений, Ромарио напусна. Шест месеца по-късно си тръгна и Стоичков. Отидоха си Андони Субизарета и Михаел Лаудруп. Скоро и Йохан Кройф щеше да си тръгне. Купите намаляха, чак след 3 години Барса спечели отново трофей.
Беше толкова кратко. Ромарио си партнираше със Стоичков през сезон 1993/94 и в началото на сезон 1994/95, включително унищожението на Юнайтед, и това беше всичко. Те бяха заедно едва около година. Но каква година само. Отвличане, юмруци, отпадания, сълзи, горд баща, дори по-горд дядо, скандал, любовница или пет, папараци, предателство, червени картони, спечелване на лигата в последната минута на последния мач, историческо разгромяване на вечния съперник, финал за КЕШ и около 50 гола от двамата.
Попитайте феновете да ви изброят десет от най-великите голове в историята и почти всички ще са на Стоичков и Ромарио. Толкова важно беше тяхното влияние, толкова силни са чувствата, които предизвиква споменът за тях и фактът, че те играха заедно само една година, изглежда някак си перверзен. Просто трябва да е било по-дълго. Но не беше. Те направиха изключително много само за една година и после се разделиха, като всеки си пое по собствения път, без излишни сбогувания. Заедно Ромарио и Стоичков постигнаха всичко. Те се превърнаха в легенди.
През март 1995 Стоичков отиде в испанско радио и обяви: "Или Кройф, или аз." Напрежението, което беше под повърхността, изригна; с няколко думи той разкри, че се готви да напусне. Вратарят на Реал М Пако Буйо бързо се опита да обобщи: "Ако е вярно, че Кройф не го иска, а това е нещо, което просто не мога да повярвам, ще направя всичко по силите си да го вземем при нас."
"Той е най-добрият нападател в света - добави Караско. - Той може да направи всичко. Има талант и класа като Карл Люис, подава като Роналд Куман и завършва като Гари Линекер. И най - вече той има mala leche. Буквално mala leche означава "развалено мляко", но също така: агресия, желание за победа, докосване до лудостта. Това е причината и Кройф да се фокусира върху него. "Стоичков дойде в Барса, защото ние имахме нужда от него - спомня си Кройф. - Той имаше скорост, завършване и характер. Тогава имахме прекалено много добри момчета, трябваше ни някой с mala leche."
А Стоичков го имаше в излишък. В първия си мач срещу Реал (Мадрид) той беше изгонен, защото се заяждаше със съдията, като това му донесе 6-месечно наказание, което по-късно намалиха на 2 месеца. Друг червен картон, който си изкара, беше за два жълти, получени само за шест минути в мач срещу Райо Валекано. При конрола на Барселона преди сезона съдията се приближи да предупреди Кройф: "Или успокойте този бик, или ще го изгоня." Кройф тогава отговори: "Какво мога да направя?"
За него тогава се говореше като за Ангел извън терена, но самия дявол на него. "Ако той беше актьор, Стоичков можеше да бъде Мел Гибсън в "Лудия Макс", Клинт Истууд в "Непростимо", Харисън Форд в "Блейд Рънър", написаха в Каталуня и феновете го обичаха заради това. Именно характерът му го направи толкова известен; способността му да приеме духа на Барселона; фактът, че той изживяваше максимално всеки мач, че той до такава степен не харесваше Реал (Мадрид), че веднъж изгони 7-годишно момче от тренировка на българския национален отбор само защото е било облечено с фланелка на Реал. "Всеки мач срещу Реал беше на живот и смърт", казва Стоичков.
La Vanguardia заби пирона, когато написа: "Всички ние сме като Стоичков; неговата история може да бъде историята на милиони жители на Барселона, когато отидат на "Ноу камп".
Чарът на Ромарио беше различен. С широките си и мощни бедра и изнесени назад задни части той беше уникален; електричен и абсолютно непредвидим. Никой не беше виждал играч като него. Не че Стоичков беше впечатлен в началото. Когато Барселона привлече Ромарио от ПСВ, българинът ясно показа чувствата си отностно това; правилата на лигата гласяха, че само трима чужденци могат да играят по едно и също време, а в Барса вече имаха Стоичков, Куман и Лаудруп. "Подписването с още един чужденц е глупост - отсече Камата. - Но ако директорите мислят, че е необходимо, и ме бяха попитали, щях да им кажа да привлекат българина Любо Пенев. Колко струва Ромарио - 600 милиона песос? Ще дам 200 милиона от собсвения си джоб, за да привлечем Пенев."
Класически Стоичков. Импулсивен и емоционален. Това вещаеше проблеми. Особено с Ромарио, човек, който дойде с репутация. Всичко предизвестяваше бедствие. Ромарио и Стоичков бяха с различни характери, но според Кройф имаха един и същ проблем. И двамата мислеха, че отборът трябва да служи на тях, а не че те служат на отбора. Никой от тях не обичаше да бъде държан настрани. "Когато Стоичков беше на скамейката, той можеше да се сбие със собствената си сянка
спомня си негов съотборник. "А когато Христо е ядосан, той е опасен." Друг негов съотборник го описва просто като леко напрегнат. И Ромарио не беше по-добър. "Спомням си веднъж, когато Ромарио беше оставен на скамейката. Той беше паникьосан", казва Стоичков. Но с четирима брилянтни чужденци тактиката на Кройф да ги върти не угаждаше на никои, особено на тия двамата.
Това изглеждаше като рецепта за буря. И въпреки това Ромарио и Стоичков станаха добри приятели. "Ромарио не говореше с никой в отбора - спомня си съотборник. - Той сам правеше каквото си иска, когато си поиска през цялото време." Едонственият човек, с когото говореше, беше Стоичков. "Изглежда странно и още се питам как това е възможно - казва Стоичков. - Той беше вглъбен, а аз разкрепостен. Той обичаше да спи, а аз да живея. Ние бяхме денят и нощта. Но станахме добри приятели от самото начало. Бяхме неразделни."
Децата им посещават едно и също училище, жените им, Моника и Марияна, са най-добри приятелки. Те се защитаваха един друг; когато Ромарио удари Диего Симеоне и получи червен картон, Стоичков коментира: "Този удар беше достоен за Майк Тайсън." А Стоичков знае едно-две неща за ударите. Той дори попрактикува малко. Заради Ромарио. Бразилецът беше в Рио с националния отбор, когато жена му раждаше Ромариньо. Той беше решен да не вижда за пръв път сина си по телевизията и беше помолил медиите да стоят настрана. Стоичков тогава изигра ролята на бодигард на Ромариньо, за да е сигурен, че Ромарио ще види за първи път сина си лично - затова един фотограф отнесе дясно кроше.
Когато пристигна от Рио, именно българинът го е взел от летището и го е закарал в болницата. Когато Ромарио разбра, че баща му е отвлечен, именно Стоичков си предложи помощта. Когато баща му беше освободен, Ромарио прегърна именно Стоичков. И когато дойде време да избере кръстник за сина си, българинът беше очевидният избор. Мога да ви казвам още и още, и още... Но това ще стане утре може би...
сп."4-4-2"
Превод: "7 дни спорт"