Председателят на БОК Стефка Костадинова стана един от първите 24 легендарни спортисти, които бяха приети в Залата на славата на леката атлетика в Барселона. Световната рекордьорка на висок скок коментира пред bTV Екшън тази тема, както и някои от наболелите проблеми в родния спорт...
Отмина ли еуфорията от тази велика вечер?
- Аз съм много щастлива, че бях избрана измежду тези 24 световни имена в леката атлетика, защото за да си между тях, трябва да имаш поне една олимпийска титла, поне две световни титли и поне един световен рекорд. Беше събран каймакът, беше като в Холивуд. Адски много фенове чакаха за автографи и аз лично се учудих, защото имаше мои фенове, дошли от Финландия, Германия, имаше руснаци, с мои снимки от олимпийските игри в Атланта, от световния ми рекорд. Получавала съм доста награди, но тази е много специална, защото ми я дава моят спорт. Когато ми казаха името, аз веднага скочих, нали скачам цял живот. Пътят, който изминах до сцената, си върнах лентата назад и се сетих за Много щастливи моменти, за лоши не съм.
Разбрахме, че дори самият Юсейн Болт се е наредил да се снима с вас...
- Когато свърши церемонията, той дойде и взаимно си казахме "аз се възхищавам от теб". Той е уникален спортист, няма какво да говорим. Той е извънземен.
Как се задържа един рекорд 25 години?
- Той е уникален, защото е поставен на световно първенство. Много рядко човек става световен шампион с рекорд. На такива състезания се бориш за златото и не мислиш за друго. Благодарение на това, че в България по онова време имах много голяма конкуренция, имаше много момичета, които скачаха над 2 метра, имахме друга световна рекордьорка с 2,07м и това ми помогна благодарение на качествата на моя екип да успея. Тази награда не е само моя. Искам да благодаря на първия ми треньор, на Ники Петров, на тези момичета, с които съм скачала и които ми създадоха условия за голямо постижение. Тази награда е на българската лека атлетика и на цяла България.
Със сигурност имате много контакти, един ден те няма как да не помогнат за евентуално издигане на кандидатурата ви за член на МОК?
- Аз имах шанса, когато завърших моята спортна кариера през 1998 година, да вляза в администрацията през 2000-ата. Тоест вече 12 години съм там и много по-лесно се разбирам със спортистите. Аз съм един мост между тях, тъй като когато видя един спортист, по очите му познавам какво иска. Щастлива съм, че те ми говорят на малко име, защото никога не съм се приемала несериозно или че съм някакъв началник. Аз съм една от тях.
Много хора казват, че в Рио ще имаме минимален брой cпopтucти...
- Не е нужно да се сравнява новото поколение с нашето. Това са коренно различни поколения, расли в много различна среда. След 1992-а година спортът не беше приоритет на държавата, забрави се. Това поколение, което в момента взима медали, е останки от миналото. Бих казала, че са последните мохикани. Това е интернет поколение. Аз лично съм скачала и в много студена зала, без тonла вода. Ho тези деца, сега, аз съЩО съм майка на, 18-годишеH син, са, малкo ПО - разглезени. Разковничето е много просто.Спортна материална база, специалистите, които ни направиха №1, да бъдат в България. При смяната на системата много заминаха в чужбина и направиха съответната държава водеща. Надявам се, че те ще се върнат в България.
Има ли напрежение между БОК и Министерството на спорта и ще си подадете ли ръка, за да работите заедно в името на бъдещето на спорта?
- Ние никога не сме си пускали ръцете. Скандалът беше много изкуствен. Със Свилен сме от една гилдия, от 25 години се познаваме, семейни приятели сме и скандал няма. Това събиране на някои от федерациите беше по повод стратегията на БОК за 2013-2020 година. Исках да чуя мнението на специалистите, треньорите, докторите, защо не взехме злато. Това са хората, които са денонощно със спортистите. Аз бях в Лондон и някои от моите колеги спортистите, имаха страхотен малшанс. Всички там бяха със законно самочувствие, всички 63-има бяха с покрити нормативи. За някои от тях обаче това, че покриха норматив, беше върхът и мислеха, че са си свършили работата. Лондон за някои беше като екскурзия. Искам да поздравя нашите герои -Станка Златева, Тервел, момичетата на Илиана Раева, волейбола, тези, които се класираха в осмицата и тези, които имаха малшанс да са извън нея. Що се отнася до олимпийската подготовка, БОК няма как да я поеме. Трябва да се сменят много закони, капацитетът на БОК е малък, само 10 човека сме. Министерството има кадри, отдел, дирекция. Нашата функция е представителна. Ние не можем да се занимаваме с парите от държавата. Издържаме се от парите на спонсори и на МОК. От 2005 година, когато дойдохме на власт, има много повече спонсори. Програмата олимпийска солидарност дава шанс на много млади спортисти 2 години преди олимпийските игри да получават по 500 долара на месец стипендия. Правят се лагери, действаме по програми за треньорите. Имаме си наши приоритети и работа. Между БОК и Министерството на спорта няма напрежение и скандали. Достатъчно сме близки с Нейков, за да водим разговор на четири очи, да дискутираме, да спорим и да се ражда резултат.
За добро ли са според вас промените, които се случиха в борбата?
- Тази федерация се оглавява от най-големия спортист и мой добър приятел Вальо Йорданов. Той e икона в борбата и най-добре чувства и знае проблемите. Свидетел съм в Лондон какво изживя. Не е случайно неговото решение. Щом така са решили, значи е по-добре. Симеон Щерев е невероятен треньор. Станчето Златева много искам да се бори в Рио, тя е уникална. Понякога промяната е много добро, понякога не се получава. кНяма безгрешни хора. Аз самата първо отчитам грешката в себе си. Не изисквам нещо от хората, което не мога аз да свърша.
