12-13 хиляди на вечното дерби. Даже много ми се вижда. Е, на следващото издание на мача, който се кичи с етикета „дербито на българския футбол”, надали ще има и толкова. А истинските фенове ще намалеят до толкова, че в един момент ще останат само лумпените, които ще „гледат” по светло мача (как пък едно време нямаше претенции от полицията да се играе след смрачаване?), полицаите пък ще бъдат повече от тях, а всички останали ще се чудят защо така е станало.
Оставям на страна качеството на футбола, то е ясно… Говоря за цялостната организация на един такъв мач, който е определян за високорисков. Виновни са всички – фенове-лумпени, полиция, организатори, стюарди (има ли още?). Първите не отиват на стадиона, за да се наслаждават, а за да го превърнат в бойно поле, вторите пък вкарват нормалните зрители в кюпа и изкарват всичко живо навън с палчиците, третите препращат феновете на ЦСКА, които са си закупили билети за по-спокойни сектори, към „Г”, въпреки че трибуната си има капацитет, четвъртите са отявлени фенове, т.е. са крайно неподходящи за тази работа. Дивотия на поразия.
Как да се оправят нещата? Ясно разграничаване между двата вида фенове и безкомпромисни действия срещу ненормалниците; полицията да вкара малко мозък в каските и да се отнася добре и законово с обикновените хора, а и с цялостната организация, най-вече с пропускателните режими преди, по време и след мача. Злоба, ама спортна, между двата лагера – сини и червени…………………………
Знам, че едно време ходех с кеф на дербито, за да плача на головете, а не за да се моля да оцелея, докато се прибера. Едва ли ще отида вече на тоя мач, освен ако не изпълнявам служебните си задължения.
Васил Ранчев, Novsport.com
