Температура пoд нулата и снеговалеж ще бъдат допълнително изпитание пред волята и характера на съперниците във вечното дерби в съботната вечер. Често климатичните условия и непредвидените обстоятелства също са влияли на изхода на най-стойностната футболна битка у нас.
„Дъжд вали, дъжд вали, Левски пак ще победи", бе сред любимите рефрени на синята агитка. Това сякаш е неписано правило в дербито, както и фактът, че тимът от „Герена" има навика да триумфира, когато мачът се играе на голям християнски празник като Великден и Цветница. „Спрете тока, спасете Левски", пък отговаряха от Сектор Г, за да подчертаят извън-футболните фактори в битката.
В историята на дербито ще остане паметен онзи 17 септември 1988 г., когатодъждът и тежкияттеренна националния стадион „Васил Левски" се превръщат във фон на поредната футболна драма, както би се изразил популярен тв коментатор. Червените, водени от „Светата троица" Христо Стоичков - Любослав Пенев- Емил Костадинов, са лидери в първенството, вървят към поредния си полуфинал в евротурнирите, този път за КНК, и влизат в дербито като изявени фаворити. До 29-ата минута обаче сините изненадващо повеждат с 2:0, а след почивката влизането на бъдещия герой от „Парк де Пренс" обръща развоя. Емо сам бележи след едва минута игра, а защитникът Стефан Бачев изравнява. Пред вратата на Левски ври и кипи, гредите също помагат на сините, а ЦСКА се запътва към първия си пълен обратслед два гола пасив- нещо, което е патент на съперника. И точно тогава... спира токът и стадионът потъва в тъмнина. Усилията на електротехницитедават резултат едва след половин час, а след подновяването на играта от устрема на армейците няма и помен, играта губи ритъм и Левски измъква равенството. Дали токовият удар е резултат от недобросъвестна намеса или от леещия се из ведро дъжд, едва ли някога ще се разбере, факт е, че очертаващата се (и несъстояла се) победа на ЦСКА щеше да оформи незапомнена поредица за червените от 4 поредни победи срещу „вечния враг", чиято кулминация е 5:0 на 1 октомври 1989 г. с четирите гола на Христо Стоичков...
Атмосферните условия влияят пряко на резултата и в квалификацията за място в новата А група на 8 декември 1949 г. Стадион „Юнак" е наполовина празен, а теренът е „три в едно" - лед, кал и вода. Загубата на ЦСКА ще означава изпадане от елита и Левски умело се възползва от решителния характер на двубоя - повежда рано с 2:0, а после затваря играта в своята половина с кюскане и „опълченска" тактика. Армейците успяват само да намаляти дори пропускат дузпа чрез Стефан Божков 10 минути преди края. После Левски прави „удобно" 1:1 със столичния Академик за сметка на червените, които обаче са спасени административно чрез обединение и играят в А група под името ОНВ (Отбор на народната войска).
Кална нива наподобява и стадион „Народна армия" във втори финал за националната купа, игран на 27 ноември 1950 г. ЦСКА повежда още във втората минута, а играта на двата тима се разпокъсва заради тежкия терен, на който властват грубостите. При невъобразимо меле Левски успява да изравни и да докара нещата до трети мач, в който печели купата с единствен автогол в продълженията.
Подгизналият от дъждатерен в шампионатното дерби на 20 май 1978 г. се превръща в истинска пързалка за 22-мата футболисти. Хлъзгавата топка изиграва лоша шега на вратаря на ЦСКА Борис Манолков, който я изпуска след удар от фаул в краката на Емо Спасов и Левски повеждас 1:0. Тимът от Борисовата градина все пак стига до равенството 2:2, но това се оказва недостатъчно за титлата след две неочаквани загуби в Бургас от Черноморец и в Свищов. Трофеят отива във витрината на столичния Локомотив.
Следващото дерби на 3 декември 1978 г. се играе при кучи студ и сняг, който стои на купчини край тъчлинията и зад вратите. Така вместо обичайните 50 000 на трибуните на „Васил Левски" идват едва 25 000 зрители. Това е големият ден на дебютанта на червената врата Георги Велинов, който отчайва нападателите на съперника с невероятните си намеси, спасява дори и дузпа, за да капитулира единствено при втори наказателен удар за крайното 2:1 за ЦСКА.
Не по-малко студено и мокро е и на 10 декември 1983 г., когато пък Левски печели с 2:0. Теренът пред двете врати наподобява картофено поле, към което по-добре се нагаждат сините, които далеч не влизат в срещата като фаворити. Биткатастава ожесточена, дори брутална, броят на свирените нарушения може би чупи световния рекорд - цели 73, а ЦСКА допуска първа загуба през сезона след 10 победи и 4 равенства. После Левски задминава ЦСКА с 3:1 във фактическия финал на шампионата в 30-ия кръг.
Сякаш всички сезони се сменят по време на втория полуфиналза Купата на България, състоял се на „Армията" на 17 април 1996 г. Слънцето в пролетния ден се редува с мокри парцали сняг. Така се променя и игровото настроение - ЦСКА повежда с 2:0 и вече се виждана финал след 0:1 на „Герена", Гецата Георгиев обаче пропуска дузпа и... Левски стига до фирмения си обрат, този път с 4:2
Локвите на „Георги Аспарухов" често спират топката в дербито, играно на 22 април 2001 г. Естествено техниката отстъпва място на борбеността на Гонзо и компания, а дъждът, както обикновено, се оказва съюзник на сините и те бият с 2:1.
„Ако не валеше, щяхме да гледаме друг мач. Играчи като Деянов, Видолов, Янев и Манчев щяха да изглеждат в съвсем друга светлина на сух терен", прозорливо отбелязва след мача тогавашният наставник на червените Енрико Катуци. „Ако" обаче не вкарва голове във футбола...
Какво се получава - освен в общия баланс сините имат предимство в дербито и когато то се играе при лоши метеорологични условия. Такива се очакват и утре. Поне студът е гарантиран.
„Дъжд вали, дъжд вали, Левски пак ще победи", бе сред любимите рефрени на синята агитка. Това сякаш е неписано правило в дербито, както и фактът, че тимът от „Герена" има навика да триумфира, когато мачът се играе на голям християнски празник като Великден и Цветница. „Спрете тока, спасете Левски", пък отговаряха от Сектор Г, за да подчертаят извън-футболните фактори в битката.
В историята на дербито ще остане паметен онзи 17 септември 1988 г., когатодъждът и тежкияттеренна националния стадион „Васил Левски" се превръщат във фон на поредната футболна драма, както би се изразил популярен тв коментатор. Червените, водени от „Светата троица" Христо Стоичков - Любослав Пенев- Емил Костадинов, са лидери в първенството, вървят към поредния си полуфинал в евротурнирите, този път за КНК, и влизат в дербито като изявени фаворити. До 29-ата минута обаче сините изненадващо повеждат с 2:0, а след почивката влизането на бъдещия герой от „Парк де Пренс" обръща развоя. Емо сам бележи след едва минута игра, а защитникът Стефан Бачев изравнява. Пред вратата на Левски ври и кипи, гредите също помагат на сините, а ЦСКА се запътва към първия си пълен обратслед два гола пасив- нещо, което е патент на съперника. И точно тогава... спира токът и стадионът потъва в тъмнина. Усилията на електротехницитедават резултат едва след половин час, а след подновяването на играта от устрема на армейците няма и помен, играта губи ритъм и Левски измъква равенството. Дали токовият удар е резултат от недобросъвестна намеса или от леещия се из ведро дъжд, едва ли някога ще се разбере, факт е, че очертаващата се (и несъстояла се) победа на ЦСКА щеше да оформи незапомнена поредица за червените от 4 поредни победи срещу „вечния враг", чиято кулминация е 5:0 на 1 октомври 1989 г. с четирите гола на Христо Стоичков...
Атмосферните условия влияят пряко на резултата и в квалификацията за място в новата А група на 8 декември 1949 г. Стадион „Юнак" е наполовина празен, а теренът е „три в едно" - лед, кал и вода. Загубата на ЦСКА ще означава изпадане от елита и Левски умело се възползва от решителния характер на двубоя - повежда рано с 2:0, а после затваря играта в своята половина с кюскане и „опълченска" тактика. Армейците успяват само да намаляти дори пропускат дузпа чрез Стефан Божков 10 минути преди края. После Левски прави „удобно" 1:1 със столичния Академик за сметка на червените, които обаче са спасени административно чрез обединение и играят в А група под името ОНВ (Отбор на народната войска).
Кална нива наподобява и стадион „Народна армия" във втори финал за националната купа, игран на 27 ноември 1950 г. ЦСКА повежда още във втората минута, а играта на двата тима се разпокъсва заради тежкия терен, на който властват грубостите. При невъобразимо меле Левски успява да изравни и да докара нещата до трети мач, в който печели купата с единствен автогол в продълженията.
Подгизналият от дъждатерен в шампионатното дерби на 20 май 1978 г. се превръща в истинска пързалка за 22-мата футболисти. Хлъзгавата топка изиграва лоша шега на вратаря на ЦСКА Борис Манолков, който я изпуска след удар от фаул в краката на Емо Спасов и Левски повеждас 1:0. Тимът от Борисовата градина все пак стига до равенството 2:2, но това се оказва недостатъчно за титлата след две неочаквани загуби в Бургас от Черноморец и в Свищов. Трофеят отива във витрината на столичния Локомотив.
Следващото дерби на 3 декември 1978 г. се играе при кучи студ и сняг, който стои на купчини край тъчлинията и зад вратите. Така вместо обичайните 50 000 на трибуните на „Васил Левски" идват едва 25 000 зрители. Това е големият ден на дебютанта на червената врата Георги Велинов, който отчайва нападателите на съперника с невероятните си намеси, спасява дори и дузпа, за да капитулира единствено при втори наказателен удар за крайното 2:1 за ЦСКА.
Не по-малко студено и мокро е и на 10 декември 1983 г., когато пък Левски печели с 2:0. Теренът пред двете врати наподобява картофено поле, към което по-добре се нагаждат сините, които далеч не влизат в срещата като фаворити. Биткатастава ожесточена, дори брутална, броят на свирените нарушения може би чупи световния рекорд - цели 73, а ЦСКА допуска първа загуба през сезона след 10 победи и 4 равенства. После Левски задминава ЦСКА с 3:1 във фактическия финал на шампионата в 30-ия кръг.
Сякаш всички сезони се сменят по време на втория полуфиналза Купата на България, състоял се на „Армията" на 17 април 1996 г. Слънцето в пролетния ден се редува с мокри парцали сняг. Така се променя и игровото настроение - ЦСКА повежда с 2:0 и вече се виждана финал след 0:1 на „Герена", Гецата Георгиев обаче пропуска дузпа и... Левски стига до фирмения си обрат, този път с 4:2
Локвите на „Георги Аспарухов" често спират топката в дербито, играно на 22 април 2001 г. Естествено техниката отстъпва място на борбеността на Гонзо и компания, а дъждът, както обикновено, се оказва съюзник на сините и те бият с 2:1.
„Ако не валеше, щяхме да гледаме друг мач. Играчи като Деянов, Видолов, Янев и Манчев щяха да изглеждат в съвсем друга светлина на сух терен", прозорливо отбелязва след мача тогавашният наставник на червените Енрико Катуци. „Ако" обаче не вкарва голове във футбола...
Какво се получава - освен в общия баланс сините имат предимство в дербито и когато то се играе при лоши метеорологични условия. Такива се очакват и утре. Поне студът е гарантиран.
