Янаки ДИМИТРОВ, "Тема Спорт"
Късметът се усмихна на Левски в четвъртък вечер. Направи го, защото сините го преследваха до дупка. И накрая казаха „Баста“ на проклятието, което по принцип си ги преследва в последната декада на континенталната сцена, а и у нас. През 2022-а взеха Купата на България след 13-годишна суша без трофей. А през 2023-а „сложиха тиранти“ и на друг кошмар – 13 години в евротурнирите без два елиминирани съперника в една кампания.
Основите на този Левски, който мина лесно през Шкупи и в големи периоди от двата сблъсъка с Апоел Беер Шева изнасяше истинска тактическа лекция на съперник, бяха поставени миналото лято. Тогава тимът хвърли бомба с елиминирането на суперфаворита ПАОК, но след това обогати списъка с „еврооткрития“ с малтийския Хамрун. Сега при издънка с евреите критиките нямаше да са жестоки, защото отборът отскоро е с Николай Костов, а и си бе в ролята на аутсайдер. Този Левски обаче явно не обича да е в нея, щом като веднъж е видял, че съперникът не го превъзхожда. Отборът пред очите ни започва да се оформя като такъв и да расте. Вече се чувства симбиоза и с треньора, който захвърли в кошчето тактиката от лятото, при която бековете трябваше да влизат навътре, а не да дават ширина на атаката, в която се чувстваха така,
все едно решават би квадратно уравнение
Всъщност сините елиминираха съперника, след като половината от защитниците бяха трети избор, та дори четвърти. И в двата двубоя със състава от Беер Шева играха Кристиан Димитров и Келиан ван дер Каап, които доскоро бяха под №3 и №4 за наставниците. Трети в класацията на десните бекове явно е и Патрик-Габриел Галчев, който е резерва на контузения Петрис, но след това се оказа и дубльор на Марин Петков. С тези проблеми бе нормално сините да бъдат колебливи и много разклатени. Но не бяха. И заслугата на това е както на треньорския щаб, така и на колектива и химията в него. А третият избор Галчев асистира отлично за първото попадение, а след това отново той центрира топката в пеналта, след което се стигна до карамбол и победния гол.
След силния мач като гост Левски не си и помисли да предоставя инициативата на Апоел, „да клати“ реванша и да се моли фаворитът на хартия да няма ден. Напротив, стартира суперагресивно, откри резултата и отново вкара събитията в руслото, в което го устройваше. Дълго време триото халфове на Левски задушаваше противника, като му позволяваше единствено да шутира от далечна дистанция. Привличането на Дарлан до момента се оказва удар в десетката. Играч, който се движи леко, открива се и винаги е на линия при изнасянето на топката. А когато трябва да се отнеме, просто напряга жили (вгледайте се внимателно в някоя снимка) и гони съперниците като питбул. 18-годишният Асен Митков е като пластилин, който дава възможност на треньорския щаб да го моделира. Обича да играе с топката, не го е страх да влезе в шамарите, като понякога дори попрекалява. Но притежава грамотност – рано си изкара жълт картон и след това съумя да се опази от втори. И като заговорихме за сблъсъци –
Андриан Краев бе фундаментален
Без неговата физика и мощ Левски би се огънал срещу израелците, които въобще не си поплюваха и опитаха със сила да наложат превъзходство. Капитанската лента му лепна!
Напред всичко е ясно – дайте пълна свобода на Велтон, карайки го да се усмихне. Плашете съперника с бързия и атлетичен Роналдо, който рядко вкарва, но много помага на човека зад себе си. А най-отпред топката все някак си ще чукне Рикардиньо, който ще се озове на ситуация. Разликата обаче идва от Велтон, който и в реванша направи така, че треньорът на съперника да цъка с език и още на почивката „да сменя платката“, тоест да вади един бек и да пуска друг. И преди знаехме за качествата му, но ги показваше само като е в настроение. Освен 2 гола Велтон вече има и 3 асистенции, като преди това завършващите подавания липсваха в репертоара му.
Но най-важното бе, че сините този път
не зациклиха, когато стана трудно
Цялата минала кампания бе белязана от тази слабост. Знаете ли в кой кръг спечелиха мач, след като са допуснали гол – едва в 33-ия, когато обърнаха Черно море с 2:1 на „Герена“. Сега реакцията след инкасираното попадение от Апоел бе светкавична, като на ранено животно. При това от група, чиято средна възраст бе 22.2 години, а тази на титулярите 23.3 години.
Ето, че Левски имал характер. И затова отива във Франкфурт. Франкфурт на Майн, а не на майната си, както по принцип се случва на тима в евротурнирите. Завери си билет за финансовия център на Европейския съюз, за най-богатия град в Европа. Да, срещу Айнтрахт в плейофа за Лигата на конференциите Левски сигурно ще изглежда неподготвен. Но нали, за да се научиш, трябва поне да опиташ да се премериш с големите.